Христо ХристовОт няколко седмици президентът Първанов е в кампания "срещу лошите", плашейки ги с призиви за отваряне на "икономическите досиета" на прехода. За да се видело кой кой е.
На злополучната среща с финансовия министър Симеон Дянков на "Дондуков" 2 държавният глава обеща
да направи всичко, което е по силите на институцията му
за да потърси именно "такава пълна прозрачност за годините на преход". И по-точно: "Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото."
В рамките на споменатата по-горе кампания на нарочната пресконференция миналия петък Първанов допълни идеята си вече с акцент върху олигарсите: "По-важният въпрос е кога олигарсите станаха такива? За това всъщност е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат, обаче ключът е отварянето на икономическите досиета."
Последва серия разменени с вътрешния министър Цветанов реплики. Вицепремиерът обяви, че ще поиска с официално писмо от президента да предостави списък с олигарсите, които има предвид. "Като част от политическия преход той при всички положения има повече информация, защото и неговата партия пряко и лично участва в подобни неща", беше недвусмисленият му коментар. И едва ли е очаквал, че почти опияненият от вниманието, което му се оказва напоследък, Първанов сам ще си заложи капан.
"Министър Цветанов би трябвало да знае, че такива данни не се съдържат в президентската институция, когато и да е било през цялото й развитие. Така че въпросът е, меко казано, провокативен, неуместен", побърза да му отвърне президентът, очевидно без да е помислил необходимите три пъти.
Защото ако наистина се стигне до разнищването "кой кой е" и как е станал такъв от самото начало на прехода,
Първанов няма как да се дистанцира от "тези данни"
Известно е, че в качеството си на държавен глава, главнокомандващ по време на война и председател на Консултативния съвет по национална сигурност той получава всички доклади от специалните служби (базирани на оперативни данни), включително и по въпроси, засягащи престъпността и корупцията.
Нещо повече - най-малко веднъж (по времето на управлението на кабинета "Сакскобургготски") министърът на вътрешните работи е внасял при него доклад за връзките на организираната престъпност в различни държавни сектори.
Още по-нелогично е твърдението на Първанов, че президентството не разполага с такива данни, като се знае, че на пряко подчинение на президента е може би една от най-секретните структури в системата на националната сигурност – Националната разузнавателна служба (НРС).
Напълно неуместно е от негова страна да пропуска този факт. Защото, щом ще се говори за "икономическите досиета на прехода", два от най-важните въпроси, които останаха с неясен отговор и до днес, са:
как бяха изнесени българските капитали зад граница
преди рухването на комунистическото управление и в първите няколко години след 10 ноември 1989 г., а също и как и от кои лица тези средства бяха върнати обратно в страната вече като частни капитали.
Всеизвестно е и друго - че една част от тези държавни средства са изнесени по каналите на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, чийто правоприемник е подчинената на президента Националната разузнавателна служба (НРС).
В интерес на обективността трябва да се отбележи, че нито един от предшествениците на Георги Първанов на президентския пост не направи ревизия на дейността на ПГУ не само по този въпрос, а изцяло. Към края на втория му мандат е ясно, че и Първанов няма такива намерения.
Но пък след като е подел темата и официално е обещал да направи "всичко, което е по силите на институцията му", тъкмо той разполага с лоста, който да изкара на бял свят как точно и от кого в края на "светлото бъдеще към комунизма" бяха изхарчени едни над 712 млн. долара за създаването на
няколкостотин задгранични фирми в целия свят
а също едни най-малко 650 млн. рубли - като уставен капитал за създаване на задгранични фирми след 1989 г. в страните от ОНД. Не по-малко интересен ще е и отговорът на въпроса у кого отидоха около 1 млрд. долара непреведени в страната печалби от печелившите външнотърговски фирми след 1990 г? Отделно са милионите, изтекли през ПГУ и "по други пера".
НРС реагира като опарена на всички опити да се потърси информация от нея за задграничните капитали. И вместо като една ефективна съвременна разузнавателна служба да се включи в подобно разследване, тя се дистанцира и дори не участва в междуведомствените комисии, съставяни по този въпрос.
Отделно от това разузнаването е една от специални служби в държавата, които би следвало да внесат яснота за
срастването на криминалния и политическия елит.
Ако ще говорим за олигарси, точно това се има предвид. Но и тук пълно мълчание от подчинената пряко на президента служба. И тъй като и разузнаването (както и другата негова спецслужба - Националната служба за охрана) работи вече 20 години без устройствен закон, само от Първанов зависи да предостави на обществеността информацията, включително и от архивите, по тези два изключително важни въпроса.
Службата впрочем го дължи на българските данъкоплатци, на които по никакъв начин не ясно за какво харчи няколкомилионния си бюджет.
А и самият Първанов едва ли е толкова късопаметен, за да не помни собственото си предизборно обещание от 2006 г. - да съдейства за приемането на закони за НРС и НСО. Че това е било кухо обещание - толкова, колкото и понятието "социален" президент, е ясно - огромният информационен ресурс и съответно власт, които притежават двете специални служби и особено разузнаването, е достатъчна причина да не се допусне законова рамка и ефективен контрол върху дейността им.
Но пък и точно заради това, заигравайки се с ефектни на пръв поглед конструкции като "икономическите досиета на прехода", Първанов става силно уязвим. Защото е смешно
хем да ръководи НРС, хем да се дистанцира от данни
по повдигнатия от самия него въпрос. И за да не останат и последните му изяви само медийни фойерверки като предишните, сега има шанс да е първият президент, дал реалния старт за прочита на криминално-икономическия преход. Неговото начало лежи в архивите на ПГУ, а развитието му - в докладите на НРС.
От: http://dnevnik.bg/