Ясен пример за донос срещу брат му на Ясен

Не друг, а вътрешният министър Румен Петков, преглътна тройно коалиционното си презрение към моя милост и декларира, че не съм бил доносник. Но това не пречи на желаещите да се гаврят с твърденията на този меродавен източник и днес.

Що е това доносник? Искате имена, нали ? Кръв да се лее!

Е, добре. Ето ви прясна история. От нея ще разберете, че доносничеството е по скоро състояние на духа, отколкото ( толкова удобното като извинение) тоталитарно принуждение за живуркащите.

Обади ми се съученичка на брат ми, журналистка от БНР. Покани ме да й “направя” една минутка за изборите в Ирак . По телефона. На запис.

Отказах й. Обясних й, че от години съм мъртвец за тази държавна медия и не съм умрял да приказвам по маргинални теми “една минутка”, след като явно нямам право да се произнасям по магистралните такива ( съученичката на брат ми може и да не знае, но подобен род ограничение ми е било налагано в “радиоТО” също така по времето на НРБ).

Казах й , че нейният шеф Валерий Тодоров е слуга на президента Първанов.

А тя ,милата, отишла и ме донесла на началника си Тодоров. Доказвайки, че интелектуално не си заслужава високия пост, за който отново иска да се кандидатира, но вече с подмазване пред новия господар ГЕРБ, началникът се скарал на… брат ми.

Как разбрах за доноса? Ами Тодоров поискал сметка от брат ми Ясен защо говоря срещу него. Мизансценът на събитието е погребението на журналиста Борислав Джамджиев, уважено от премиера Борисов и президента Първанов ( доведени до ковчега по различни пътища, за да не се срещнат) .

Опечаленият шеф на БНР счел за нужно да се разгневи на този траурен фон и да поиска обяснения от брат ми, когото лично държи на управленската си кукичка от години. Големият бос поискал да знае покрай ковчега защо моя милост си позволява да го критикува.

Това е подло. Брат ми Ясен е зависим от волята на този дерибей на държавна служба. Ясен, който се бори за стотинките в своя живот от години, е написал толкова концепции за нови радиостанции, колкото не могат да се поберат в главата на др. Тодоров по никой начин. Но Ясен е просител. Виси пред кабинета на Тодоров, който го пъди като досадна муха. Защото Ясен си е наумил, че иска да се върне в “Хоризонт” и е готов в свободното си време ( от чакане пред директорския кабинет на Тодоров) да мие чинии заради прехраната си.

Грехът на Ясен е ( не искам да си въобразявам , че и фамилното му име допринася ), абсолютно, неоспоримо безспорен, е, че стана говорител на първия горе – долу демократичен кабинет у нас на премиера Димитър Попов през далечната 1991 година. И след това така и не можа да реанимира името си на журналист от “Хоризонт”. Има със сигурност и други грехове, но професионализмът му по отношение на Радиото определено не е сред тях.

Тук, след като вече прекрачих интимната граница, трябва да кажа, че поемам ужасния риск да се лиша от брат. Нещо подобно ми се е случвало вече с други много близки хора и не бих желал да се повтаря. Не съм питал Ясен за разрешение да пиша това, което четете и го моля за прошка. Но съм петимен за малко истина и справедливост. Просто не мога повече да гледам как слуга, като Тодоров, се гаври с един човек, пък бил той и мой все още търпелив брат ( бивш, ако рече да се отрече от мен след тази моя нерегламентирана акция).

С брат ми Ясен сме се били и сме си чупили главите като деца. Когато някой трябваше да “обяви война” в нашия двор, за да започне играта, аз пристъпвах границата и той ми чупеше главата с камък от името на отсрещния отбор. Винаги има нужда от повод за война, от “казус бели” , нали.

Доста бели сме направили, заедно и лично. Но се опитвам да покажа, че “батко и братко” е история , която може да бъде разказана по различен начин. Именно защото в нея този път няма интерес, няма далавера, няма корупция – освен в лагера на противника, който от години безнаказано воюва срещу елементарната почтеност.

Вдетинявам се отново. Минавам границата пак. Който иска, да хвърли камък.

А, да не забравя , понеже обещах имена: Мая Бонева се казва доносничката. Нали досиетата трябва да бъдат оповестявани! Обещавам ви още откровения по темата за доносниците.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/