Свободата днес и тук 01 Юни 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Изпитанието на кризата

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Лешек Балцерович

Епизоди, подобни на сегашната финансова криза, сериозно подриват икономическия ръст. Но по-важен е въпросът за влиянието им върху дългосрочното развитие. А досега той привлича удивително слаб интерес.

Традиционните теории за икономическия растеж се фокусират върху системните сили - например натрупването на капитали, заетостта, технологичните промени - които по определение действат постоянно, макар и с различна степен на интензивност.

Някои теории дори вземат под внимание и институционални фактори - например правото на собственост, пазарната конкуренция, данъчното и регулаторното бреме, а също и степента на върховенство на закона.

Другата линия на изследванията се занимава с кризисния мениджмънт, но без да проучва въздействието върху дългосрочния икономически ръст. В случай на финансова криза това обикновено включва данъчни и кредитни облекчения, както и спасителни пакети за големи финансови институти.

Доминиращият подход за кризисен мениджмънт досега беше краткосрочен

и се основаваше на това, което наричам самооправдана доктрина на интервенцията. Тя предполага, че всички мерки за управление на кризата са оправдани подобно на принципа, че не трябва да се безпокоим дали не наливаме твърде много вода за потушаване на пожара, защото в противен случай ситуацията би било по-лоша и би могла да предизвика дори и катастрофа или колапс на финансовите пазари.
Но метафората с пожара изключва елементарните въпроси като този

как да гарантираме, че антикризисните мерки няма да отслабят

възстановяването на пазара или как да изчислим дългосрочните последици от тях.

Последният проблем едва наскоро започна да излиза наяве при обсъждането на стратегии за преодоляване на рязкото увеличение на държавните дългове и паричната маса.
Интегрирането на тези различни аналитични похвати в един съгласуван подход към икономическия ръст е огромно предизвикателство както пред политиците, така и пред учените. Но в днешната ситуация няколко точки ми се струват особено важни.

Първо, финансовите кризи, дълбоки колкото сегашната, имат толкова висока социална цена, че е естествен стремежът да бъдат преодолени. Но както и с лекарствата,

нужна е точна диагноза за причинителите на проблема

Непосредствената причина за всички финансови кризи е прекомерният ръст на кредитите - балон на кредитирането, който се спука. Но причините, лежащи в основана на бума, се различават при различните кризи. Този път за избухването на кризата способства сериозният провал на държавната политика, както подчерта миналогодишният доклад на групата около Жак дьо Ларозиер, бивш управляващ директор на Международния валутен фонд.

Много от централните банки например последваха изключително безотговорната и хлабава парична политика на Федералния резерв на САЩ. Сред другите фактори се нареждат погрешните финансови регулации, експанзивната данъчна политика в страни като САЩ, Великобритания и Ирландия, липсата на подходящи макроикономически правила и т.н. Затова превантивните мерки трябва да се концентрират най-вече върху тези политически грешки, отколкото да се израждат във враждебност към хедж фондовете и други продукти на частния акционерен капитал.

Второ, съществуват няколко очевидни икономически канала, с чиято помощ бумът, водещ до крах, влияе на икономическия растеж. Те включват ръста на безработицата, редуцирането на прекаленото дългово бреме и на разходите, задвижвани от кредити, преструктурирането на сектори, които се разраснаха вследствие на изключителното харчене, и съкращаване на кредитирането от огромните финансови институции.

Няма политически стратегии, които могат да отменят действието на всички тези взаимно обвързани фактори, без да навредят на дългосрочния икономически ръст. Със сигурност не е изход от положението, ако финансовото разрастване продължи, защото в крайна сметка би нанесло вреди както на частното потребление, така и на икономическите инвестиции.

Но има реформи, които могат да благоприятстват икономическото приспособяване, а също така да намалят и социалния товар, като противопоставят на дългосрочната безработица икономически ръст. Тези реформи включват мерки за възстановяване гъвкавостта на пазара на труда, а същевременно и за ускоряване поправката на банковите баланси. Скоростта на икономическото съживяване в голяма степен зависи от обхвата на тези стъпки.

Третото ми разсъждение се отнася към тези, които продължават да вярват в "безплатния обяд", а именно, че е необходимо щателно да се анализират задълженията на дадена държава в борбата с климатичните промени и как те влияят върху безработицата и икономическия ръст.

По-голям товар за икономиката не е най-добрата политика

за периода след голяма криза.

Четвърто, много трудно е да се надцени значението на данъчната дисциплина за дългосрочния растеж. Но пък много лесно могат да се намерят примери за страни, тежко пострадали от продължителна фискална експанзия. В същото време не ми идва наум нито една икономика, чиито дългосрочни изгледи за растеж да са пострадали от прекомерна финансова стиснатост.

С оглед на фискалното завещание от сегашната криза трябва да се положат всички усилия за укрепване на бюджетната дисциплина в ЕС

За целта биха били от полза институционални мерки като данъчни рамки и лимити за размера на публичното задлъжняване. Но в крайна сметка общественото мнение определя финансовата политика, а едно консервативно към данъчната политика обществено мнение е отличен икономически актив срещу разточителството на политиците.

Последната ми идея се състои в това, че макар кризите да не са приятни, те отварят пътя пред реформите, нужни за по-силен растеж. Това обаче невинаги е така, тъй като политическите изводи от една криза в огромната си част зависят от това какво обществото смята за причинител на кризата. Ако общественото мнение обвинява за сегашната криза предишните пазарни реформи,

политическите уроци от нея може да завият в погрешна посока

Така се случи в Русия през 1998 г. и в Аржентина през 2000 г. - и в двата случая обществеността смяташе предишните реформи за виновници за кризата, въпреки че и двете бяха предизвикани от данъчната безотговорност и недостатъчните реформи.

И този път ключът за преодоляване на тежкото наследство от кризата се крие в това как се възприемат причините, довели до нея. Ако обществеността ги обясни с политическите грешки или с недостатъчните реформи, има шанс да се научат правилните уроци и да последва солидна политика за растеж.

*Лешек Балцерович е бивш вицепремир (1989 - 1991) и финансов министър на Полша (1997 - 2000) и управител на Полската национална банка (2001 - 2007). Статията е предоставена от Project Syndicate
 

От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional