Таен за съда свидетел? Може да бъде всеки и никой

Миналата седмица, докато парламентът приемаше най-новите промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), се случи нещо, което оттук нататък ще хвърля сянка върху специалните служби, каквито и усилия да се полагат за преходността на скандала.

Председателят на Софийския апелативен съд ген. Веселин Пенгезов, припознат от в. "24 часа" като магистрата, свързан с "Октопода", свика в четвъртък пресконференция и някак между другото огласи, че 20 минути преди да бъде разгледана в неговия съд мярката за неотклонение на Антон Петров-Хамстера по делото "Наглите", му телефонирал председателят на ДАНС Цветлин Йовчев и му съобщил, че срещу него имало анонимен сигнал за взет подкуп.

Ама това не е ли натиск, скочиха журналистите. О, не, не го възприемал така висшият съдия. По-скоро като "колегиално обаждане". А не се ли страхувал, че може да има арестуван съдия, питаха един през друг ошашавените репортери. Никак даже - "нека да дойде министър Цватанов да ме арестува, да видим как ще стане" (пълната стенограма на забележителната във всяко отношение пресконференция може да се прочете в capital.bg.).

Пикът на скандала обаче дойде след ден. В петък председателят на ДАНС Цветлин Йовчев призна пред журналистите в парламента, че наистина се е обадил на ген. Пенгезов. Лично или служебно? "Може да се тълкува и в двата аспекта." Какво да каже човекът - и двете опции са като във вица за двете клечки - "гориш, брат". Просто липсва трета: както и да насилваме логиката, все излиза или опит за натиск, или предупреждение на приятел да вземе мерки за спасяването си. 

И двата варианта са илюстрация как работят българските специални служби в лицето на вече реформираната ДАНС. А връзката с предизвикалите пореден скандал поредни промени в НПК е съвсем пряка: в ръцете именно на специалните служби и полицията се съсредоточава огромна власт, която съдът няма да контролира. Този е смисълът на най-съществените изменения, приети миналия четвъртък, като изключим и рационалните предложения.

Агентът под прикритие остава тайна и за съда, и за прокурора!

Дълбоко се съмнявам, че всички депутати, които подкрепиха вкарването на агента под прикритие като източник на доказателства за обвинението пред съда, са схванали една съществена подробност, преди да натиснат бутона. Допускам по-скоро, че някои са гласували, без да правят разлика между анонимен свидетел и агент под прикритие.

Защото в последния момент, както твърдят запознати, е узаконена уговорка в следния смисъл: Когато се приема, че има заплаха за агента, неговата самоличност остава в тайна и за прокурора, и за съда. А от кого "се приема", че има заплаха? Не се казва в разпоредбите, но се подразбира, че от онзи, който знае самоличността, тъй като въпросният агент е техен избраник, тоест  полицията (ГДБОП, ДАНС и пр.).

С други думи, пред съда ще се представя протокол с твърдения на лице, наречено агент под прикритие, за което съдът, от който се чака справедливо и основано на непоклатими доказателства решение, не знае дори дали въобще такова лице съществува.

И ако това нововъведение е оруелска подигравка с публичния и открит процес, който открай време се нарежда сред най-безспорните постижения на цивилизованата държава, то другото - че агентът остава в тайна и за прокурора, си е направо върхът. На абсурда във всякакъв смисъл.

Същинската загадка е защо прокуратурата се съгласява. Прокурорът, който е уж господар на процеса, надзирател на законността в действията на полицията и на чийто гръб се трупат черните точки при провал на обвинението, би трябвало да е заинтересуван да знае всичко.

Но се съгласява и да не знае някои неща, за които обаче носи отоворност... Обърнатата логика говори за съображения, които нямат общо с целта на наказателния процес, ако тя наистина е разкриването на обективната истина, както пише в учебниците по право...

Със СРС и анонимен свидетел - към присъди

Сравнени с революционната иновация за агента под прикритие, текстовете, че данните от специалните разузнавателни средства (СРС) и показанията на анонимния свидетел (взети заедно) могат да послужат за осъдителна присъда, изглеждат почти гаранция за правата на подсъдимите. Анонимният (наричан още защитен или таен) свидетел поне е известен и на прокурора, и на съда. Неговата самоличност остава тайна  за защитата - тя може да му зададе въпроси, но писмено и чрез съда.

А дали са надеждни анонимниците, ако са обвиняеми по други дела (към каквито проявява особен афинитет прокуратурата и МВР); и дали може да се лови вяра на прословутите СРС, които не всякога се представят пред съда в пълния обем на записаното (което не позволява да се схване контекстът, а това дава аргументи на защитата), си е проблем отвсякъде. Рано или късно той лъсва в съда. И опровергава заклинанията, че с новите поправки присъдите ще завалят като летен дъжд. 

Срещу твърденията на тайните свидетели и агентите под прикритие ще се изправят явните свидетели на другата страна. Нека не си мислят вносителите, че добросъвестният съдия ще приема на юнашко доверие тайните доказателства. Преди да тръгнат жалби към Страсбург, както пророкуват критиците на промените, ще настъпи такова затлачване на делата в съдебната фаза, каквото парламентарното мнозинство не си е представяло, когато гласуваше в четвъртък. Пък знае ли човек дали не си е представяло точно това?

Към подобно подозрение насочва следващата спорна поправка -

връщането на вечните обвиняеми

Премахването на сроковете от една и две години (съответно за леките и за тежките престъпления), в които прокуратурата беше задължена да внесе делото в съда, също няма да увеличи броя на присъдите, но със сигурност ще увековечи разтакаването.

Освен това е признание, че МВР и прокуратурата не са в състояние да защитят в разумен срок пред съда гръмотевичните си операции, представяйки събраните неопровержими доказателства, за които вече са съобщили. Ако съдя по многократното отлагане от софийския градски прокурор на срока, когато по думите му обвинението срещу Алексей Петров щяло да влезе в съда (последно - към Нова година), то поправката ще свърши работа идеално. Идния февруари ще се навърши година от повдигане на обвинението на емблематичния арестант...

Ако се позамислим по-дълбоко, споменатите промени на НПК ще ни докарат печални резултати и в други посоки. Ще  деморализират допълнително полицейските служби и ще ги направят още по-лениви. Вместо да  ги насърчават да работят качествено, за да издържат в съда доказателствата им.

Но нали и на запад има агенти под прикритие, СРС-та, защитени свидетели, там дори разследващи полицаи говорят пред съда, нали Европейската комисия препоръча поправки в  НПК, нали трябва престъпниците и корумпираните да влязат в затвора, ще кажат с основание мнозина. Така е. Само че  "на запад" шефът на ФБР или на Бундскриминаламт не се обажда по телефона на някой високопоставен съдия, за да му каже, че срещу него има сигнал за подкуп. А разследва сигнала - и който каквото си е заслужил.

Там специалните служби работят, защото са под непрекъснат граждански (включително медиен) и институционален контрол. Тук парламентарната комисия за ДАНС се спотайва, главният прокурор оглушително мълчи, а шефът на агенцията и вътрешният министър на бърза ръка биха отбой - всъщност сигнал срещу магистрата нямало; а и защо ли се е припознал, като министърът не е споменавал имена.

Докато се разиграва такава борба с престъпността и корупцията, още дълго ще се кърпят и преправят закони - няма какво друго да се прави.
 

От: http://dnevnik.bg/