Олицетворяване на безочието

Изглеждаше, все едно е било така:
31 март, 9:00 – Президентът отвори едното око. Почеса си глезена. Хвърли поглед на пушката и простена. Не е сезон, за съжаление. Преметна крак връз Зорка и продължи да дреме.

Би трябвало да е така:
31 март, 8:30 – Президентът пристегна възелът на вратовръзката. Въздъхна. Няма да мине, но е толкова лош знак. Първи в историята с дебати за импийчмънт. Облече си сакото и се запъти към парламента.

Но най-вероятно е било нещо такова:
31 март, 9:00 – Президентът включи телевизора и седна до съветниците си. Единият държеше уиски, вторият семки, третият засъсняваше... Президентът се протегна. Шоуто скоро ще започне.

Сградата на Народното събрание се намира на не повече от 10 минути пеша от Дондуков 2. Или на 2 минути с ескорт на НСО.

Проблемът на Народното събрание е, че обикновено е твърде народно и наистина е сравнимо със селска кръчма като стил на диспут.

Проблемът на населяващия Дондуков 2 в последните 8 години е, че се държи като орбитална станция и живее в условията на особени, собствени физични закони.

Недостатъкът на депутатите по време на дебатите за импийчмънт беше, че се занимаха с всякакви глупости, но не и с недостатъците на президента.

Недостатъците на президента през всичките тези години не са толкова законови и институционални, колкото морални.

Очевидно депутатите, независимо от политическата сила, не се сетиха, че е крайно неуважение и абсолютно незачитане на институцията Първанов да не присъства на дебатите по отстраняването си.

Очевидно президентът не разбра, че дебатите, макар и без резултат, са твърде лош удар срещу него. Щом се показа като победител на следващия ден. А не е.

И очевидно малко хора осъзнават, че този дебат не е „не на място“. Той не е изместване на дневния ред от кризата, корупцията и престъпността в държавата. Те не са по-важни от „олицетворението на единството на нацията“. Което олицетворение може да се обобщи в думите наглост и безочие. Отново.

Дебатът беше закъснял. Много закъснял, много не по същество и много безрезултатен. А за съжаление можеше да бъде обратното.

Блогът на Филипа Радионова - http://apiliff.blogspot.com/