Усмихнатото лице на провала

Най-голямата грешка на Борисов се самопокани да се завърне в политиката. Това стана ясно снощи от завръщането на Румяна Желева пред българската публика, която осведоми за готовността си да заеме нови постове, макар, по собствените й думи, да не се стремяла към тях. Трябвало смо Борисов да каже.

Борисов каза само веднъж, че не е била достатъчно подготвена. В изявление на 19 януари, когато вече ясно, че положението е неудържимо и трябваше по някакъв начин да се обясни оттеглгяленото на кандидатурата й за еврокомисар, Борисов най-сетне призна, че може би тя не е била достатъчно готова за изпита пред евродепутатите. Но това беше единственият му намек в тази поска. След това той продължи да твърди, че Желева била жертва на всичко друго, само не и на собственото им (на Желева и Борисов) надценяване на нейните възможности.

Участието на Желева в шоуто на Иван и Андрей показа, че тя е напълно лишена от каквато и да било самокритичност. Без капка разкаяние, че изложи България, самодоволно обясни, как предложеният й от Барозу ресор вече не бил подлаган под съмнение. Ако човек не знае за какво става дума, би си помислил, че тя е постигнала някакъв страхотен успех в мисията си.

Впрочем, с любезното съдействие на водещите, незапознатите с истината зрители най-вероятно са останали тъкмо с такова впечатление. От думите на гостенката, освен за ресора ( за който тя едва ли не се е преборила, макар че й беше предложен на принципа на „най-малкото зло”), тя е доволна и от битието си на заместник-председател на ЕНП, нищо че на практика беше уволнена като външен министър.

Разбирам ги водещите. У нас е така. За да си осигуриш в студиото желания събеседник, правиш страхотни компромиси. Не върви да убеждаваш обидената Желева, че ще й бъде хубаво в студиото, а после да нарушиш уговорката и да я попиташ защо Кристалина Георгиева беше приета с такива овации от всички и защо Борисов също я сочи като антипод на провала. На вежливото питане по темата Желева се ограничи с пожелания за успех към Георгиева и даде ясно да се разбере, че май е единствената на света, която не може да отрони една добра дума за нея. Защо? Не я попитаха.

Това поведение , разбира се, имитира примера на премиера. С недомлъвките си около принудителното си оттегляне Желева не можа да прикрие радразнението от шефа си, но през отворената от него вратичка за оправдаване на фиаското се възползва да поиска реабилитация. Тя знае, че всичко е възможно, ако той каже „да”.

Никога не съм бил привърженик на агресивното интервюиране. Но другата крайност винаги поражда въпроса за смисъла от упражнението. Каква беше целта – да видим самодоволното лице на българския провал?

При ограничения „контингент” телевизионно интересни лица в малка България наистина е трудно да съчетаеш дипломацията при зарибяването на желания събеседник с необходимата дистанция от естествения стремеж да госта да те употреби за самореклама. Ако го засегнеш, повече няма да ти стъпи. Или партията му ще те бойкотира. Случвало ми се е например с НДСВ, когато бяха на върха на мимолетната си слава.

Примери по света обаче има. При това с българско участие. В знаменито интервю с премиера Симеон Сакскобуггостки в прeдаване на БиБиСи водещият Тим Себастиян не много любезно го попита как точно смята да оправи България за 800 дни и когато гостът му започна да увърта и отрича, журналистът просто извади разпечатка на обръщението към българските граждани от април 2001 г. му с точните му думи.

Поуката? На въпрос защо българският премиер дава интервта на живо в чужбина, а на българки журналисти не дава, говорителят му Димитър Цонев заяви нахилен ( и нахален), че в България няма такива добри журналисти. Наглост, на която призовах от екрана българските журналисти да реагират, но не последва никаква реакция.

Ето защо формулата „нахален и нахилен” от екрана се наложи и дефилира днес като единствена възможна форма на живот в българските телевизии.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/