Йосариан, Йосариан...

Премиерът Борисов обмислял да развали приватизационните договори с електроразпределителните дружества. Този ход, „без да е немислим, не ми се струва възможен”. По причина, че този тип договори са снабдени с едни малки подробности, наречени „неустойки”, които често носят по-голяма печалба от реалната дейност. И инвеститорът не просто ги чака с нетърпение, ами и много често сам ги предизвиква. Един такъв ход ще ни отведе на едно място, където един Гад ни взе $10 млн., освен дето ни източи авиокомпанията преди това, която Костов му подари. Заеби, пардон, Зееви…
Иначе премиерът е основателно възмутен как може НЕК да работи на загуба. “Няма завършил в Банкя ученик, който да купува нещо за 90 лева и да го продава за 88 лева и да си мисли, че е на печалба.”
В Банкя не знам, но съм чел, че в САЩ един евреин правел фалшиви 10-доларови банкноти, но ги продавал по 11 долара, щото толкова му излизали…
Ако премиерът беше чел малко повече и малко по-различни неща, щеше да знае, че в литературата има описани подобни случаи. “Йосариан все още не разбираше как Майлоу може да купува яйца в Малта по 7 цента едното и да ги продава с печалба в Пианоза по 5 цента”.
За да не сте в ситуацията на Йосариан, братя, и да разберете как става този номер, а и всички други номера, които ни въртят вече 20 г., трябва да прочетете отново “Параграф 22” и по-специално онези места, на които се говори за синдиката, който Майлоу създава, в който всички имат дял и всички печелят. Тук е заровено кучето – всички, които участват в този синдикат, печелят. И понеже, за да излезе житейската калкулация, все някой трябва и да губи, от страната на булката сме ние, коректните платци на „Топлофикация”, Енергото, „Софийска…” и други студени води.
И знаете ли в този кръговрат коя е „непричинената първопричина”, както би казал моят приятел Умберто Еко? Това не е алчността на едни хора. Всички хора са алчни, това им е природата. Първопричината е овчедушието на другите хора, на тези, дето се въртим като муха в лимонджийско шише, доде намерим пари да се издължим на кърлежите.
Да не си помислите, че ви призовавам към бунт и въстание. Не, не съм такъв човек. Па и вие не сте такива, не ли?! Друго имам на ум. Някога Диоген, известен клошар от Синоп, беше рекъл: „Живейте така, че да не зивисите от живота”. И заебал всичко и заживял в една каца.
Абсолютно е прав древният пич! Като се абстрахираш от живота, всъщност ти добиваш свобода и от всички негови зависимости. И това топлофикации, ВиК, тоци-моци си ги туряш на…
Ами здравеопазването?! Отчисляваш бели пари за черни дни, а като додат черните дни и се отзовеш в болницата разбираш, че има само „няма” и почваш да инвестираш на частно. А докторът те връща и вика, че „Дива коза” не пиел и цветя не ял...
Да го духат всичките!
Да, ама за съжаление, животът не е така устроен. Както казват казаците, точно когато ти е най-кеф, когато духаш свещичките на рожденната си торта, точно тогава се сещаш за хемороидите... В смисъл животът напомня за себе си...
Така логично стигнахме и до новата министърка на здравето. Не я познавам, нищо не мога да кажа. Но ми направи лошо впечатление, че още не е станала министър и вече почва с цитатите… „Аз моята къщичка съм си я подредила и двора съм си помела…”
Когато Бойко, Цецко и други милиционери говорят за къщичката, все някак си го понасям. Но когато човек с претенции, като г-жа Борисова го каже, направо ми се къса сърцето…
Ало, пенсиите, разучавайте „Млечна песничка”, продуцирана от новата здравна министърка… Макар, че както са поставени там нещата, ако не се разорите, ще се продрискате, с извинение:
„Който пие всяка сутрин
8 литра мляко
с 15 портокала,
20 кисели млека.
А на обед и вечеря -
100 банана, 200 круши,
300 чушки и домати -
ще порасне ей така!
Аууу!”
Чудя му се на Недялко Йорданов с акъла си ли е писал тоя текст. Пък може и да е объркал поръчките. В смисъл това да е било за Пайнера. Па и на д-р Борисова се чудя, да даде 20 хил. евро за такава глупост…
Като бъдещ партиен лидер усещам известна завист, че тази госпожа е избрала гражданите. Първата ми преценка е, че тя е за Четвърти километър. Партия „Четвърти километър”, да не ме разберете погрешно.
Чета в „Стандарт” анализ на д.и.н. Петър Зашев, ръководител на група за изследване на развиващи се пазари към Университета Кюменлааксо, Финландия. Призовава: „Да вдигнем поглед от пъпа си!” „Има национални проекти, насоки и стратегии, които изискват дългосрочно мислене... Например от кои индустрии да се откажем и кои да развиваме?... Или как да се движим към производството на по-технологични продукти?...” и т.н., да не изреждам всички важни работи, дето ги изрежда д-р Зашев.
Може и да е прав, но не познава тукашните условия. Как би могъл премиерът да мисли за стратегии?! От къде време? "През по-голямата част от работното ми време, рече вчера, работя като полицай".
Допускам, че някои злонамерени ще попитат кой управлява докато той работи полицай? Аз обаче го гледам от друг ъгъл. Докато работи като полицай, няма опасност да направи някоя беля. Той тая работа я разбира. Не мога да преценя колко я разбира, но съм сигурен, че от всички работи, от нея разбира най-много. Докато, ако се опитва да работи като икономист, юрист, социолог дори, не бих бил спокоен.
Което ме връща към „Параграф 22”. Защото, не знам дали си спомняте, но параграф 22 гласеше така: „Онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум.” Този параграф поставя под сериозно съмнение здравия разум на много медии и журналистически колективи. И на част от българските граждани. Не малка част.
Никого не обвинявам, да не си помислите! Все пак знам целия параграф и там няма мърдане…
Като споменах „Стандарт”, та се сетих. Ей, що лъжете като дърти индобългари, бе! „Летим за 1 евро от Европа до Пловдив”. За едно евро не можете да се качите на баба си на хурката, камо ли да летите на аероплан… В Стокхолм единичен билет за метрото струва къде 4 евро, в Лондон – 4 паунда…
Това май беше много дребнаво от моя страна на фона на ставащото в държавата. Всъщност, аз не знам точно какво става. Работата малко ми прилича на една приказка, която дядо ми ми разказваше, когато бях малък. Как Насрадин Ходжа турил един казан на върха на една топола, а от долу запалил една свещ. И чакал да се сготви… И хората, дето щял да ги гощава, също чакали.
Може и още да чакат…

Блогът Из делниците на един луд - http://delnicite.blogspot.com/