Полският газ, руската мечка и българската далавера

Огромните резерви от шистов газ в Полша може да избавят Европа от зависимостта от руски природен газ в бъдеще, с помощта на най-новите технологии за добив, разработени в САЩ. Това съобщават британски медии като посочват, че според оценки енергийния консултант „Ууд Макензи“ (Wood Mackenzie) залежите от нековнеционален шистов газ на територията на северна и централна Полша са над 1.36 трилиона кубически метра.
Ако тези прогнози се докажат, резервите от газ на ЕС ще скочат с 47 процента и ще бъдат по-надеждна алтернатива на руските.
„Коноко Филипс“ (ConocoPhillips) планира да започне сондажи край Гданск идния месец, последвана от „Ексон Мобил“ (ExxonMobil).
Зависимостта на ЕС от руския държавен монополист „Газпром“ от много време е предмет на загриженост в Общността. Тридесет и три процента от използвания в Европа газ през миналата година е бил от Русия.
________________________________________
Тази информация, публикувана в Медиапул, не води до кой знае какви възможности за промяна в статуквото на нашата енергийна зависимост от една отделна страна. Но е пореден повод България да се замисли по въпроса и да престане да се държи като обречен на смърт диабетик, който получава спасителния си инсулин според милостта на снабдителя монополист.

Проблемът обаче е колкото в обяснимия стремеж на бившата ни метрополия да ни държи в орбитата си под стария (и лицемерен) съветски лозунг „атомът за един мирен свят”, толкова повече в лакомията на местните посредници при доставката на „инсулина”. Дали те най-сетне ще се стреснат, след като премиерът Борисов се закани на „далаверите в енергетиката”? Това изглежда почти толкова сензационно, колкото Полша да замести Русия на европейския пазара на природен газ – рано е да се каже какво ще стане, но поне се появи надежда.

Без да търсим, няма да намерим нито нови източници за внос, нито собствени за добиване на газ. А дали пък не трябва именно геоложките проучвания за находища от газ и нефт да станат приоритет, вместо министърът на икономиката Трайков да обикаля планетата като просител за намиране на стратегически западен инвеститор в заробващата ни руска ядрена централа в Белене?

Въпрос на сметка, но и на национална сигурност, е да бъде възприет тъкмо такъв подход. Най-малкото влагането на пари в издирване на природни богатства на собствена територия е инвестиране в бъдещето на България, а не в бъдещето на една енергетика, чиито контролни лостове се намират отново в Москва. Проучвателната дейност вероятно е скъпа, но едва ли се съизмерва с милиардите, необходими да заработи руският проект, за който никой не е правил разчети за евентуална възвръщаемост на похарченото за нея.

Отделна тема е фактът, че хипотезата за огромни газови залежи в Полша втриса сигурно Русия. Защото тази гигантска държава се храни от в природните си дадености и приходите от техния износ, а не върху конкурентно способна модерна икономика, каквато би трябвало да изгради със стотиците милиарди от продажба на нефт и газ. По този показател Русия е по-скоро държава от третия свят от типа на Саудитка арабия, Ирак или Нигерия.
Президентът Дмитрий Медведев вече няколко пъти призна този факт и призова към модернизация на Русия – от образователната система, до внедряването на новите технологии в производството.

Да, да се правят заключения за ефекта от откритието на големи запаси от газ в Полша е рано – тъкмо руската поговорка предупреждава ловците да не делят кожата на недоубитата мечка. Но и без моментална практическа полза, „полската” новина би трябвало да пробуди у нас поне политическата воля за съпротива срещу газовото иго.

А на онези, които ще се възмутят, че да се говори за „газово иго” е пресилено и ( разбира се, как иначе!) русофорбско упражнение, трябва да припомня вероломното прекъсване на доставките от Русия през януари 2009 г., направено без предупреждение ( химическите заводи в Димитровград по чудо не се взривиха, писа тогава в. „24 часа”).

Да припомня и друго: живеем в 21 век и в свят, в който монополът е равносилен на диктатура над пазара, т.н. на спирачка за икономиката, на отживелица от миналите векове. Каквито и корекции в това отношение да се правят под ударите на световната криза, антимонополната тенденция е необратимо правило, което бе схванато дори от комунистически Китай.

Точно монополът е причината за произвола в скока на цената на газа, срещу което скочиха българските профсъюзи, обаче на погрешен адрес – така и не се осмелиха да произнесат името на виновника, предпочитайки да навикат безпомощните български чиновници, вместо руските продавачи.

Впрочем, парадоксално на пръв поглед, но самата Русия може да спечели в дългосрочен план от появата на конкуренция, ако това я стимулира да извърши въпросната модернизация, за която пледира в речите си президента Медведев .А дали ще му скроят шапка ястребите от кагебисткото крило на Путин в Кремъл, не знам. За деленето на тази меча кожа също е рано да се тревожим.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/