Свободата днес и тук 01 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

МВФ влезе в Европа. А знае ли как да излезе?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Кенет Рогоф

С включването на Международния валутен фонд в централна роля по проекта на еврозоната за спасяване на Гърция този международен кредитор се върна там, откъдето тръгна.

В първите дни след Втората световна война централната задача на МВФ беше да помогне на Европа да се измъкне от руините. "Много, много отдавна" МВФ имаше куп програми по целия континент.
Но преди да удари финансовата криза, повечето европейци смятаха, че вече са достатъчно богати, за да си позволят унижението да поискат финансова помощ от МВФ.

Добре дошли в новата епоха!

Европа се превърна в кота нула за най-голямата от години експанзия на кредитирането и влиянието на МВФ. Няколко големи източноевропейски държави, включително Унгария, Румъния и Украйна, вече участват в значителни кредитни програми на фонда. Сега страните от еврозоната се споразумяха, че МВФ може да влезе в Гърция и - евентуално и ако се наложи - в Португалия, Испания, Италия и Ирландия.

Възходът на МВФ през последните години е зашеметяващ. Кастриран от популистката реторика във времената на азиатската криза от края на 90-те години, фондът търсеше нови опори на политиката си и се опитваше да изгради отново своя имидж.

Когато французинът Доминик Строс-Кан застана начело през есента на 2007 г., дори бедните африкански държави бягаха от фонда като от чума и предпочитаха да сключват сделки с нетрадиционни кредитори като Китай. В отсъствието на нов бизнес и нови приходи фондът трябваше да направи драстични съкращения, за да гарантира собственото си оцеляване.

Как кризата промени всичко това!

Сега МВФ се изкачи на Олимп. През април 2009 г. лидерите на Г-20 одобриха четирикратно увеличаване кредитния капацитет на фонда. Увеличението вероятно бе прекалено заради напрегнатия момент, но все пак значителна част от тези пари наистина бяха раздадени. И за Европа помощта дойде навреме.

Означава ли пристигането на МВФ в Европа началото на края на сериозните дългови проблеми на този район?

Едва ли.

Фондът не раздава подаръци, той само осигурява мостови кредити, даващи на банкрутирали държави глътка въздух, за да решат бюджетните си проблеми. Макар често държавите да успяват сами да се измъкнат от трудности с дългове - както направи Китай с банковата си криза през 90-те години - фалиралите страни обикновено са изправени пред болезнена бюджетна аритметика.

На прага на банкрута и при отсъствие на инфлация повечето държави са принудени да приемат налагането на високи данъци и големи съкращения, което често предизвиква или засилва рецесията.

В името на справедливостта трябва да кажем, че е почти погрешна представата за МВФ като институция, налагаща ограничения.

Обикновено държавите търсят помощта му само когато са били опърлени от международните капиталови пазари и им се налага да правят отчаяни съкращения на разходи, без значение какви сценарии измислят. Страните се обръщат за помощ от МВФ, защото той пипа доста по-меко, отколкото частните пазари.

Но тази "мекост" е относителна. Ще бъде много трудно - не само за Гърция, но и за всички прегрели икономики в Европа - да затегнат фискалната си политика посред рецесия, без да рискуват попадане в една задълбочаваща се спирала. Казано просто, никой не иска да бъде следващият голям клиент на МВФ.

Пристигането на МВФ не означава също, че е блокиран натискът на притежателите на държавни облигации на закъсалата страна. Има много примери как една държава влиза в програми на МВФ и въпреки това все пак е принудена да спре да плаща външните си дългове.

Най-известният такъв случай е Аржентина от 2002 г., но други примери са Индонезия, Уругвай и Доминиканската република.

В такава ситуация могат да попаднат и много европейски държави. Украйна вече се бори. Но все пак в по-голямата си част процесът на държавен банкрут е като забавените движения на японския театър кабуки.

Защо една страна да избере спиране на плащанията по дълговете, щом има богати бенефициенти, готови да отпускат пари за запазване на илюзията за нормалност? Пазарите на дългови книжа лесно се успокояват.

За МВФ залозите в Европа са огромни. Задачата за запазване на равновесието няма да е лесна. Ако МВФ приложи сурови "германски" условия към кредитите си, той рискува да предизвика светкавична конфронтация и банкрут.

А това е последното, което фондът би искал да направи. Засега той е доста мек в Източна Европа, където подкрепя програми, залагащи на оптимистични прогнози за бъдещи бюджетни съкращения и икономически растеж.

Проблемът с това да се правиш на Мистър Готин прекалено дълго е, че дори с новите си огромни ресурси МВФ не може да остави клиентите си безкрайно да се мотаят. Ако го направи, може да се окаже с недостатъчно средства за следващите кризи, които неизбежно ще дойдат, вероятно от такива неочаквания места като Япония или Китай.

Нещо повече - ако фондът изгуби авторитета си да стимулира бюджетни реформи, неговите огромни спасителни пакети може само да напомпат една още по-голяма глобална криза на държавните дългове, която в момента набира скорост не само в Европа, но и в САЩ, Япония и други райони. Бавен растеж, застаряващо население и набъбващи дефицити е една доста опасна комбинация.

Въпросът за влизането на МВФ в Европа не е дали е имал план за интервенция. Той вече дебаркира могъщо. Въпросът е дали има добра стратегия как да си тръгне.

*Кенет Рогоф е професор по икономика и публична политика в "Харвард". Той е и бивш главен икономист на МВФ.
Статията е предоставена от  Project Syndicate

 

 

От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional