Юлиана КолеваСамо два дни след като изтече законовият срок - 10 април, в който колекционерите на антики трябваше да декларират притежаваните от тях предмети, от Министерството на културата заговориха за нова отсрочка от 3 до 6 месеца за обявяване на собствеността върху ценностите.
В петък пред "Дневник" зам.-министърът на културата Тодор Чобанов заяви, че ведомството ще спази закона, който предвижда глоба, затвор и конфискуване на антиките от притежателите им, които не са изпълнили задължението си.
А за регистрация на антики след изтичането на този срок вече се изискват по-сериозни документи, като договори за покупко-продажба, фактури, митнически декларации за внос и други доказателства за придобиването им.
В неделя зам.-министърът съобщи, че се обмисля поредна отсрочка, а в понеделник лаконично коментира, че удължаването е само хипотеза и тепърва ще се обсъжда. Неофициално източници от ведомството обясниха, че поредната отстъпка е почти сигурна и е по настояване на т.нар. големи колекционери.
Още миналия четвъртък в. "Труд" публикува становище на фондация "Тракия", свързана със смятания за най-големия колекционер в България Васил Божков, според което трите месеца, откакто са готови наредбите по закона, са недостатъчни като технологично време гражданите да се подготвят и подадат съответните документи.
От фондацията посочват, че държавата, а не собствениците плаща за идентификацията на ценностите и питат дали това е приоритет по време на криза. Уточнява се също, че притежаваните от фондация "Тракия" ценности са били регистрирани още преди 4 години по тогавашния закон. Новият обаче задължава собствениците да ги пререгистрират.
Председателят на парламентарната комисия по култура Даниела Петрова (ГЕРБ) аргументира евентуалната отсрочка също с късно влезлите в сила наредби по закона. "В министерството трябваше да се направят преструктурирания, да се сформират нови дирекции, да се изготвят наредбите и това забави процеса по деклариране", каза Петрова пред "Дневник".
Тя заяви, че подкрепя 6-месечното отлагане и дори изрази съмнение, че и този срок ще е достатъчен. "Има желание у хората законът да бъде изпълнен, трябва да им дадем тази възможност", посочи Петрова, като отрече целта да е блокиране на влизането в сила на по-строгите правила за разпореждане с антиките.
В същото време председателят на ресорната комисия в парламента не успя да отговори кое затруднява толкова колекционерите, които твърдят, че всичко с документите им е наред, така че от тях се изисква само да отидат в съответните музеи и да обявят собствеността си.
"Къде е гаранцията, че този срок няма да бъде удължен отново или изцяло да отпадне. Така всеки намерен нов експонат, деклариран след изтичане на този срок, може отново безпроблемно да бъде признат от държавата като частна собственост", коментира вчера председателят на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в СУ "Св. Климент Охридски" Тотко Стоянов.
Според него няма логика заради необходимото по-дълго време за идентификация на предметите да се удължава срокът за декларирането им и определи обмисляната стъпка като знак за блокирането на целия закон.
Шест години затвор, ако не съобщиш за национално богатство
Затвор до 6 години по Наказателния кодекс може да бъде наложен на онези, които държат археологически предмети, представляващи национално богатство, но не са ги регистрирали. Глобата е от 3000 до 15 000 лв., антиката се конфискува, а съдът може да наложи и конфискуване до половината от имуществото на виновния. За притежателите на нерегистриран предмет без национално значение наказанието е затвор до 4 години и глоба от 2000 до 10 000 лева. Затвор до 6 години е предвиден и за продажбата на културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана. Глобата е до 20 хиляди лева. Наказанието се налага и на тези, които купят подобен предмет. Санкции са предвидени и за износ без разрешение на културна ценност, като предметът се отнема в полза на държавата.
От: http://dnevnik.bg/
|