Свободата днес и тук 06 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За тройния арест и обществения интерес

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Владимирова

Задържането на обвинените за предлагане на подкуп на следовател  бивш военен министър Николай Цонев, съдията Петър В. Сантиров и бившия финансист Тенчо Попов предизвика буря от коментари в читателските форуми, експерти продължават да обсъждат случая, а Висшият съдебен съвет откри процедура за търсене на дисциплинарна отговорност от прокурора Роман Василев.

Онова, което прави този арест различен от предишните излъчвани от МВР видеоматериали от подобни акции, е  поведението на прокурора, чиято роля е да гарантира законността на действията на полицията.

Сега се случи обратното - прокурорът да прегази презумпцията за невиновност, да нарече задържания "абсолютен престъпник" и да разпореди на полицаите да го поставят на колене при положение, че вече е с белезници, тоест без да е наложително за целите на задържането.

Защо беше избрана зрелищната бруталност


Въпросът е защо се стигна до излъчването на кадри с компрометиращи от гледна точка на всяка правова държава действия на  МВР и прокуратурата - като показването на лицата на задържаните, тръшкането им на земята без да са оказвали съпротива, насочването на пистолет срещу заключен с белезници на пода... 

За да не бъда обвинена в жалостивост към престъпниците, цитирам като основание за въпроса самия Закон за МВР:  "Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя."   И още: "Прилагането на помощните средства се преустановява веднага щом е постигната целта" (Член 73).

Ключът към  въпроса може да се търси във факта, че за първи път са задържани бивш министър и съдия, което наистина показва воля за пробив в борбата с корупцията сред високите етажи на властта, независимо че беше окован бивш, а не действащ министър.

Ако случаят се разглежда в този контекст и  ако се припомнят изявленията на вътрешния министър от доста време насам за деструктивната роля на съда в борбата срещу престъпността, се прояснява защо беше избрана като стил зрелищната грубост на този арест.

Откритото противопоставяне  на МВР и съда

То е в ход от месеци, някои го наричат война. За МВР тя има и специфична цел - води се преди всичко за умовете и сърцата на обществото. Разкритието за предлагането и то от бивш министър на подкуп от 60 хиляди евро на следовател за осуетяване на дело срещу него, при това с участието на съдия, се превръща не просто в съдебно дело, а в силен коз за спечелване на общественото мнение.
В илюстрация как на практика съдебната система срещу подкупи проваля борбата с престъпността и от конкретния случай да се направи обобщението за подкупността на съда въобще. А оттам - необходимостта от промени и реформи, както ги разбират определени хора.

Вътрешният министър беше пределно ясен: "Това, което направихме преди Великденските празници - задържането на съдия Сантиров, на бившия министър Цонев, на бившия главен секретар, участвал в държавното управление в минали години, показва как се купуват съдебни решения и как се омаловажава трудът на полицаите и прокурорите".

Министърът очевидно не смята, че трябва да се чака произнасянето на съда. Зрелищният арест може да се приеме като предварителната мярка, която да неутрализира евентуалния неблагоприятен развой, ако доказателствата дадат дефект.

А какъв по-ефектен ход от публичното заснемане и обявяване на престъпниците, увенчано с прокурорската присъда, произнесена  в момента на задържането им. На пода и на колене, с насочен пистолет в гърба  - да ги видят всички, да се радва народът, пък после - един ден някога - нека съдът каже, че това или онова не било  както трябва в представените доказателства.

Подмяната на доказването (по смисъла на закона) с показването на единствената истина за вината (в момента на арестуването) нямаше да бъде възможна без две обстоятелства, които все по-устойчиво се налагат.

Първото е

участието на прокуратурата в тази подмяна

Институцията с всеки изминал ден се превръща по-скоро в средство на МВР, отколкото да е контролиращ орган на законността в неговите действия.

(Мен лично държавното обвинение не може вече с нищо да ме изненада след смъртта на свидетел - Пламен Куцаров, от задушаване в полицейската патрулка преди година, за което прокуратурата оневини конвоиращите го антимафиоти!)

Що се отнася до прокурорския подвиг в тройния арест,  главният прокурор хем порица, хем оправда своя подчинен,  преценявайки, че заради една реплика (реплика или безвкусно избран стил, ако към "на колене!" добавим и  "Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък, да разпнем трима"?) не бива да се срине цяла прокурорска кариера (наистина свръхуспешна за човек с диплома за  задочно юридическо образование от скандално известния правно-исторически факултет в благоевградския ЮЗУ, придобита по времето на не по-малко известния декан Александър Воденичаров).

По същото време  и вътрешният министър Цветанов увери, че "МВР няма да промени мотивацията и стила си да работи в интерес на обществото". Само ще трябва "може би да бъдем малко по-толерантни при задържането на определени лица, след като предизвикват такъв голям защитен интерес от определени хора".

Тук обаче се изправяме пред крещящото отсъствие на друг ключов въпрос, който би следвало вътрешният министър вече да е задал - също в интерес на обществото, а именно:

Защо прокурорът е бездействал през последните 4 години

Информациите за действията на Николай Цонев не само като министър, но и преди това - като шеф на дирекция в Министерството на отбраната са десетки, доколкото делата му бяха описани многократно в медиите, откакто през 2006 г. Роман Василев беше назначен за зам.-шеф на ключовата за т.нар. знакови дела Софийска градска прокуратура.

При това на ключовата позиция да наблюдава именно делата, свързани с противодействието на организираната престъпност, корупцията по високите етажи на властта, прането на пари и злоупотреби с еврофондовете.

В този смисъл от името на обществото може да се отправи въпрос и към министър Цветанов - след като е толкова убеден в пороците на съда, как си обяснява бездействието на прокуратурата по всички тези брадати от гледна точка на обществената информираност случаи?

Второто обстоятелство, без което подмяната на доказването е невъзможна,  е особената порода на свидетелите, от което пък следва засекретяването на делата. Това обстоятелство може да бъде определено като

влечение към зависими свидетели и закрити съдебни процеси


Така схемата за печелене на общественото мнение придобива завършен вид: Зрелищният арест, последван от обсъждане на тъмно зад затворените врати на съда на събраните доказателства, върши същинската убеждаваща работа. Особено когато свидетелите са съмнителни.
В конкретния случай основният свидетел на предлагането на подкупа от Цонев с посредничеството на Сантиров и Попов е препасаният със СРС следовател, чиято професионална добросъвестност е вече поставяна под съмнение в близкото минало. Не от кого да е, а от прокурор пред съда по дело за контрабанда (срещу небезизвестния Николай Методиев - Пилето).

А ако са верни публичните твърдения на адвокатите, че нямало записани срещи на бившия военен министър с посредниците, процесът се очертава труден. Благоприятно за прокуратурата  е, че публиката няма как да узнае кое от всичко изговорено е вярно, тъй като съдиите  закриват едно след друго  съдебните заседания, а понякога дори и актовете си не обявяват публично. С което всъщност се лишават  от единственото средство за защита на своите решения, каквото е публичният и открит процес.

Описаните зрелищно-бутафорни методи вероятно още известно време ще продължат да покачват рейтинг сред публиката.

Но и все по-забележимо ще се превръщат в  проблем за държавата (а и за действителния обществен интерес): просто няма такъв филм в правовия свят - с показност и декларации да се постигат осъдителни присъди. Каквито впрочем очаква и Брюксел, за да напише следващия си доклад.
От: http://dnevnik.bg/

 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional