Евгений ДайновНяма пилот в самолета. В ситуация на криза, когато цялата отговорност отива в ръцете на един човек - от него всички очакват лидерство - премиерът не знае, какво да говори и накъде да поведе нещата. Затова отговорността започна да се оттича встрани от него - в случая с 60-те мерки, към синдикатите и работодателите. Добре, ама: след като нещата се решават на такива сбирки, за какъв дявол ни е правителство? Да обявим синдикалистка република и всичко да се решава на срещи между синдикати и предприемачи...
Затова са прави сините да се дистанцират от правителството. Баш когато трябва да се носи най-голяма отговорност, правителството не я поема. А търси, както казва Костов, да налива още пари в едни нереформирани, скъпи и крадливи системи.
Всички добри реформи в България са правени тогава, когато страната е била в криза. Защото реформите не само пестят - не харчат, както твърди Бойко - пари, но и дават системни решения. Карат някаква крадлива и ленива администрация да престане да краде и да започне да работи.
Ако до седмици правителството не поеме твърдо ръководството над страната, и не я поведе по посоката на радикални, незабавни и несимволични реформи - да си ходи. Ужасно е, че се стигна до това, да казваме такива работи. Но ГЕРБ в момента е предимно свидетел на потъващия кораб, а сеирджии винаги сме имали предостатъчно. Трябват ни лидери, които да дават резултати.
Не е трудно. Иска се само едно качество, макар рядко срещано в българската политика: смелост. Само смелите хора се справят с кризи. Страхливите потъват в тях, придружени от презрението на публиката. Само смелите събират подкрепа, за да свършат невъзможното - както, все още, ще може да събере необходимата му обществена подкрепа правителството, ако се запретне, преди да е станало късно.
Бойко да си наляга парцалите, че както го е подкарал, в скоро време само това ще му остане (както се оплака на Цветанка Ризова): да си седи сам като куче в Бояна и да гледа мачове.
Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/