Свободата днес и тук 24 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Какво е длъжна да прави полицията, когато ни арестува

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Владимирова

- Как се извършва задържането под стража?
- Какви са правата и задълженията на полицаите и на лицата (нарушителите), които трябва да бъдат арестувани?
- Има ли конкретна наредба, инструкция, написани правила, на които се основават задълженията и правата им?
- Кой инструктира групата, която отива да извърши арест?
- Каква е целта на филмирането на арестите? Защо не са обозначени датата и часът на филмирането, пазят ли се целите филми и за какво се използват?
 
Това са част от въпросите, които "Дневник" изпрати в началото на миналата седмица до пресцентъра на МВР с молба за среща с компетентен служител, който може да им отговори.
 
Поводът да зададем тези въпроси беше скандалът, предизвикан от поведението на градския зам.-прокурор Роман Василев по време на ареста на бившия военен министър Николай Цонев. Отговорите им имат значение не само за преценяване на конкретния случай, но за да е ясно какви са правата на органите на реда и на гражданите в тези ситуации.
 
"Моментът не е подходящ за въпроси"

 
Получихме устен отговор от пресцентъра на МВР, че не е възможно засега да осигурят служител за искания разговор, моментът не е подходящ. Висш служител на министерството каза неофициално, че подобен разговор "ще продължи да нагнетява напрежение, което не е желателно в момента".
 
Арестите - по буквата на закона
 
В следващите дни от неофициални разговори със служители на МВР, пожелали анонимност, стана ясно, че МВР няма специален писмен регламент, който да описва единствено как се извършва задържането под стража. Правилата са заложени в Закона за МВР, в Правилника за приложението му и в една инструкция.
 
Преди години е съществувала наредба, но е била отменена през 2002 г. при поредните реформи във ведомството, обясни Николай Радулов,  секретар на МВР по времето на министър Богомил Бонев.
 
Съществува обаче един съвсем актуален документ, публикуван в брой 78 на  "Държавен вестник" от 2 октомври 2009 г. -  "Инструкция I3 - 1711 от 15  септември 2009 за оборудване на помещенията за настаняване  на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях". В нея има  раздел за задържането под стража, в който са посочени детайлно правата и задълженията при извършването на арестите както на полицейските органи, така и на задържаните.
 
Всъщност глава втора на тази инструкция и Правилникът за приложение на Закона за МВР (ППЗМВР) възпроизвеждат основните разпоредби на Закона за МВР.
 
Ако се сравнят начините на задържане под стража, които гледахме във филмите на МВР, и написаните правила, в някои случаи се открива голямо разминаване между разпоредби и практика.
 
Какви са "правилата" на арестите според тези документи:
 
За всяко задържане се издава писмена заповед.
 
"Полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление", Този е общият текст на член 63 на Закона за МВР. Задържането по реда на този закон не може да продължи повече от 24 часа. За задържането се издава писмена заповед,  която се вписва в специален регистър. Какво съдържа заповедта е подробно описано в Правилника за приложение на закона и инструкция I3 - 1711.

Не се уточнява кога се издава заповедта, но в чл. 14 на инструкцията е посочено, че "незабавно след задържането лицето се запознава с основанията и му се разясняват неговите права".  В същия документ изрично се уточнява, че срокът за задържане по реда на Закона за МВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото на свободно придвижване, като "точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване". В инструкцията е казано, че задържаният подписва и декларация, в която са посочени правата му.
 
Задържаният може да обжалва законността на ареста

Това право се осъществява пред административния съд по реда на Административно-процесуалния кодекс. (Обжалването на мерките за неотклонение, което се извършва по реда на НПК пред наказателния съд, е друг процес.)
 
Присъствието на прокурор при задържане под стража прави разлика спрямо задържане само от полицаи. Самата фигура на прокурора се приема като гаранция за законността на операцията.
 
Правото на адвокат - от момента на задържането

 
Любопитно е, че Законът за МВР, правилникът за приложението му (ППЗМВР) и споменатата инструкция съдържат по-големи гаранции за правото на защита на задържания, отколкото основополагащият текст на конституцията.
 
В Конституцията например се казва, че правото на защита възниква "от задържането под стража ИЛИ повдигането на обвинение". "Този текст често се тълкува превратно в ущърб на задържания", коментира Иванка Иванова, директор на правната програма на фондация "Отворено общество", която работи по проекти за граждански контрол над полицията.
 
В ППЗМВР и инструкцията еднозначно е посочено, че в момента на арести полицейският орган е длъжен да осигури възможност на задържания да си извика адвокат. Ако не може, полицаят трябва да му осигури защитник по реда на Закона за правната помощ чрез дежурния оперативен център.
 
Задържаният има и други по-малко известни права в момента на ареста - например да ползва медицинска помощ веднага, както и да се обади по телефона.
 
Помощни средства от полицията - само при съпротива
 
"При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

- противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
- задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
- конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
- нападения срещу граждани и полицейски органи;
- освобождаване на заложници;
-  групови нарушения на обществения ред."
 
Това са основните възможни случаи на употреба на помощни средства, описани в чл. 72 на Закона за МВР. А в член 73 законът прави съществена уговорка: "Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя."  И още: "Прилагането на помощните средства се преустановява веднага щом е постигната целта".

В същия закон белезниците са посочени като помощни средства заедно с палките, шоковите куршуми, усмирителните ризи и други. Досега този въпрос не е коментиран: как поставянето на белезниците е хем задължително при всеки арест, хем законът изисква да се употребяват, ако са налице посочените по-горе условия. Но и той не получи отговор на запитването ни в МВР.
 
"Щом няма отказ да се изпълни разпореждането на полицейския орган, белезниците би трябвало да се поставят на ръцете отпред, само като знак че лицето се задържа под стража. Ако се оказва съпротива, тогава се извиват ръцете назад, за да се сломи тя", твърдят правозащитници.
 
Според член 72 ал. 3 на Закона за МВР "Редът за употребата на помощните средства се определя с наредба на министъра на МВР". На сайта на МВР такъв документ липсва.
 
Що се отнася до оръжието, Законът за МВР е категоричен: то се използва само при въоръжена съпротива, заплаха с оръжие, освобождаване на заложници или отвлечени лица.
 
Тази разпоредба не противоречи на практиката при арестуване на заподозрени полицаите да носят и да насочват оръжие, единодушни са различни тълкуватели на Закона за МВР.
 
"Принципът обаче е ясен, казва Николай Радулов: трябва да има съпротива или поне отказ за съдействие и съответстващо действие. Трябва да има заплаха с оръжие  или обосновано предположение, че заподозреният може да извади оръжие, а не да се държи насочен пистолет зад гърба на някой, който е на колене със заключени белезници", добавя Радулов.
 
"Легни" и "На колене" - ако няма съпротива, попадат ли под ударите на Европейска конвенция за правата на човека
?
 
"Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение", гласи чл. 29 на Конституцията.

"Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание", се казва в член 3 на Европейска конвенция за правата на човека, която е  част от вътрешното ни право и по която съди Европейският съд в Страсбург.
 
А в чл. 31 на Конституцията пише: "Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието."
 
Как обаче да се извърши задържане на лица, за които има данни, че са извършили тежки криминални престъпления, убийства и отвличания? Ами полицейските органи ще им заповядат да легнат на земята и щом е видно, че заповедта се изпълнява, няма нужда от блъскане, тръшкане, влачене, натискане на глави, от което може и беля да стане, казват запознати с практиката по задържането.
 
Иванка Иванова коментира: "Аз смятам, че когато един човек видимо не оказва съпротива на задържането, но въпреки това правоохранителните органи го принуждават да падне на колене и след това да легне на пода, и му поставят белезниците на гърба, вместо отпред, като при това му крещят, а цялата сцена се заснема и излъчва по медиите, това представлява нечовешко и унизително третиране. И е нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека."
 
Филмирането на арестите  - безполезно за правосъдието, показването на лицата - нарушение на конституцията

 
"Филмирането на задържането под стража се прави отдавна на запад, там се записват и разпитите, но записите са с тайминг-код и са обезпечени с всички гаранции, че по тях не е имало намеса. Целта е да послужат като доказателство, че не са нарушени правилата при арестите. Ако по-късно в процеса адвокати възразят, полицията и прокурорът вадят записа. Докато филмите на нашето МВР не могат да послужат за такава цел, защото са рязани и лепени", обяснява Николай Радулов, който беше сред малцината и то бивши служители на МВР, които през седмицата коментираха как се извършват арести.
 
Остава въпросът ако видеоматериалът от МВР е монтиран допълнително за какво служат тези филмчета, освен за медийно излъчване? 
 
"Адмирирам усилията на държавата да се бори с престъпността, но не разбирам как заснемането на лицата на арестуваните помага на тази борба", коментира Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
 
"Прекалената публичност на ареста, ако е последвана от сравнително таен процес, се превръща в сериозен проблем на съдебната система", казва Иванка Иванова, имайки предвид делото за бившия военен министър, което беше внесено още от самото начало засекретено в съда за разглеждане на мярката за неотклонение.
 
Юристи коментираха няколко пъти през последната седмица, че МВР и прокуратурата мощно огласяват и показват задържането под стража, а същевременно засекретяват делата по начин, който затруднява съда да разглежда представените доказателства в открит процес.
 
"В правовите държави е обратното - арестът се извършва сравнително дискретно с всички гаранции за спазване на процесуалните правила, а след това всички доказателства по случая се показват и обсъждат в един публичен процес", коментира Иванка Иванова.

При липса на отговори от страна на МВР, се обърнахме към адвокат Калин Ангелов за коментар по темата.
От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional