Докато вулканът къкри

Един вулкан с непроизносимо име къкри някъде в Европа. И целият континент го слуша. Това само по себе си е знаменателно. Почти цялото ми знание за вулкани се изчерпва с едно име – Попокатепетъл. Няма по-подходящо име за вулкан.

Сякаш сричките правят кръгчета от пушек. Или бълбукат кротко като лава. Превеждат името му като "Пушещата планина". Като прибавим към това и трите малки вулкана на Малкия принц, единият от които, угаснал, му служи за столче, знанието ми се изчерпва.

Затова слушам много внимателно този вулкан с непроизносимото име, надавам ухо, за да чуя както тихото му бърборене, така и бъбривото мълчание на континента. Какво научаваш, докато един вулкан къкри.

Научаваш най-напред, че

Земята е (още) жива

И нещо в нея къкри. Не е лошо да си го държим в главата.

Научаваш, че тя не е само обект на нашия свръхактивен гений, не е само гора, която да изсечеш, не е само озонов слой, на който да пробиеш дупка с бургията на безхаберието си, не е само добродушен слон - да го закачаш по хобота.

Природата може да е субект, да се събуди, да разтърси хобота си и тогава... Тогава човешкият гений става пасивен. Моторните птици свиват крила и опразват небето. Светът изведнъж става сухоземен.

Научаваш, пробиват ти ушите с това, по колко губят авиокомпаниите на ден. Всички сайтове, вестници, телевизии непрекъснато те информират. Чувстваш ли се виновен? Очакваш в един момент компаниите да обявят банкови сметки за дарения от пътниците.

Да, сумите, които губят, са наистина огромни, трудно ми е да оперирам с такива големи числа, но може да се прочетат. Покрай внимателно калкулираните загуби обаче научавам и по колко печелят авиокомпаниите на ден без вулкани. А, слава Богу, все още такива дни преобладават.

Научаваш също или започваш да разбираш

колко абсурдно е да осчетоводяваш събуден вулкан

Той не е от страната на парите, не разбира от тях, не можеш да го обвиниш, осъдиш и накараш да плати. Както е абсурдно да смяташ, че природни бедствия се лекуват лесно с пари. Земетресението в Хаити го показа.

На фона на това земетресение вулканът с непроизносимото име е направо невинен.
Преди време летях за пръв път до Португалия. Като пристигнах, записах в един малък зелен тефтер: "Днес прекосих целия континент". И тогава си дадох сметка, че преди сто години това нищо и никакво изречение би било невъзможно.

Но не съм съвсем сигурен за хубаво или за лошо. Спомням си го сега, защото къкрещият вулкан с непроизносимото име върна 19 век за шест дни. Земята се върна в естествената си големина. Разстоянията получиха времето, което им се полага.

В кратката шестдневна война бавното победи свръхбързото. Винаги сме търсили машината на времето в технологията, а тя се оказа в природата. Един вулкан с непроизносимо име, който къкри до нас. Впрочем в някакъв форум прочетох, че докато не научим името му, той нямало да спре. Ейяфятлайокутл.

* Георги Господинов е автор на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ", "Писма до Гаустин" и антологичната "Балади и разпади" (2007). Неговият "Естествен роман" има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др.  Автор е на книгата с разкази "И други истории", преведена на няколко езика. Редактор на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на "Инвентарна книга на социализма".
От: http://dnevnik.bg/