Чернобил Белене=ЧерноБел

Има нещо доста сатанинско нечовешките експерименти , изобретени на едно място, да бъдат прилагани върху милиони хора в чужбина. За разлика от националсоциализма, който си е германско изобретение и най-напред беше приложен върху самите германци, комунизмът е измислен на Запад, но там по – скоро се състояха лабораторните изпитания върху живи хора. Вирусът беше изнесен и разпространен на Изток, където десетилетия наред епидемията взимаше огромни жертви.

Нещо подобно може да се каже и за руската ядрена енергетика. Тя претърпя страшния си провал в Украйна, а най-много поражения от взрива в Чернобил , освен Украйна, понесе Беларус.

Днес, 24 години по късно от онзи 26 април 1986 г., чиято значимост ни съобщиха в България дни по-късно (докато ръководните другари и другарки вече са били снабдени с минерална вода и гарантирани от заразяване храни), Русия настоява да изнесе в България първата си ядрена централа в Европа след Чернобил. Това отново стана ясно на кръгла маса, организирана в Народното събрание.

Представителят на руското посолство Владимир Казанчев миролюбиво обясни на “вражеската публика” (какъв рядък случай, противниците на проекта “Белене” явно преобладаваха!), че Москва е готова да отстъпи дела си в проекта АЕЦ “Белене” на чужд инвеститор. На безспорния факт, че никой няма дори идея каква може да бъде възвращаемостта от огромните разходи, хвърлени за този обект, той отвърна философски, че цифрите щели да станат известни, след като се намерел въпросният инвеститор. Казвам “философски”, защото се получава като при спора за кокошката и яйцето: никой инвеститор не иска да дойде, защото няма дори хипотеза за евентуалната печалба, но пък тази печалба щяла да бъде сметната, ако дойде инвеститор!

Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик напомни във встъпителните си думи, че днес е …денят на Чернобил. А членът на европейския парламент Джефри Ван Орден беше още по-малко дипломатичен, обобщавайки някак в множествено число усещането на Запада, следното:

“Бихме искали Русия да се присъедини към демократичната общност, но преди това трябва да сме внимателни”.

Когато уважаваният в Европа, ( и не особено у нас –иначе трябваше той да е министър на енергетиката) българският ядрен специалист Георги Касчиев, пристигнал от Виена за случая, започна да руши самите основи на основанието да се строи АЕЦ “Белене”- от финансовите, през сеизмичните до технологичните проблеми, руският представител Казанчев стана и си тръгна без да дочака края изказването и на кръглата маса. Явно е свикнал на друго отношение и това му дойде повечко.

Тръгнах си и аз – почти като германския инвеститор RWE, който напусна проекта АЕЦ “Белене”, защото е направил информиран избор. Касчиев каза по този повод нещо ново, спестено на българската публика: че германците са поръчали проучване и на тази бази са си тръгнали, а не както тук се внушава, че едва ли не постъпката им е изненадваща и необяснима.

И тъкмо, когато си мислех, че за този ден тази информация е повече от достатъчна за информирания избор на всеки българин, дойде новината, че премиерът Борисов е в Сърбия и убеждава сърбите да участват в АЕЦ “Белене”. А само час преди това на кръглата маса политологът Огнян Минчев намекна, че Русия може да намери заобиколни пътища за финансиране, уж през западен инвеститор. Нима Сърбия не е на Запад от нас?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/