Частичната бременност на свободата ни

Понеже поредният доклад на външни наблюдатели за окаяното положение на свободното слово в България не впечатлява никого, искам да обърна внимание именно на този аспект: и “Фрийдъм хаус” , и “Репортери без граница” мерят температурата на болната ни медийна свобода, тревожат се и дори се опитват да предписват лечение. Само че как да стане, като в хапчето има твърде много свобода, недопустима по БДС ( Българския държавен стандарт) още от времето, когато нямаше друг, защото медиите бяха държа(в)ни.

Поради очевидното безсмислие на разговора за свободата, който не води до никакви промени, остава да си назначим някакво поединично лечение. Аз лично избирам да се посмея над себе си. За друга терапия не се сещам.

Гледам се в огледалото и се чудя, дали ми личи че съм частично свободен. А нямаше да е зле. Представям си как възпитани младежи стават и ми правят място в трамвая: “заповядайте, частично бременен сте със свобода, дано ви се роди жива и здрава, че да я пощипваме по бузките и ние – избрахте ли й вече именце, а?”!

На бременните започва да им личи някъде след втория – третия месец. Не им ли проличава, значи по-скоро са от полу бременните.

А на мен, вече толкова години, нищо ми няма. Ходя си частично свободен ( за какъвто сега вече научно обосновано се чувствам след констатацията на “Фрийдъм хаус “ за частичната свобода на словото в България) и няма проблем. Включително съм напълно свободен да не работя никъде, освен в напълно свободната световна мрежа.

Другата ми половина, частично несвободната, толерантно съжителства с посестримата си. Резултатът от това съжителство е частично смешния ми текст – каква друга рожба да очакваме от частично бременната си със свобода журналистика.

Ако имаше един единствен цензор, да му хвърля в лицето “Смей се, палачо”, пък да се опитам да се подредя на опашката на хитреците, които се бутат винаги назад, за да се смеят последни. Не е ли смешно, че ако изключим изхода за оня свят, това е единствената опашка, на която има такава блъсканица за последното място!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/