БСП и добруването българско

Какво да каже човек на това?... Няма какво да каже, освен да затаи дъх. Това си е то – самочувствието комунистическо: ангели небесни дори и когато са затънали до гушата в лайна.

А докато след затаяването на дъха си поемаме отново такъв, за да му отговорим както му се полага, добре е да си припомним поне етапите, през които мина Столетницата, додето натамъни благополучието българско, живеенето ни “добре” подир двайсет години преход.

Първа стъпка: гладната Луканова зима.

Втора стъпка: правителството на Беров, златното време за мафията, през което комунягите управляваха с мандата на Доган, за да осигурят на своите мутри първоначалното натрупване на капитали, а на своите каси – свежи пари от контрабандните канали към ембаргова Югославия.

Трета стъпка: катастрофата Виденов, банковото ограбване на България, което стопи спестяванията на всичките българи, преточи парите им в джоба на кредитните милионери, дигна 520% инфлация, докара хората до това да мизерстват с десетина долара заплата и няколко долара пенсия.

Четвърта стъпка: довеждането на царя, за да се игнорира възможноста от втори мандат за ОДС, за да управляват заедно с него и с лъжите му за благоденствие след 800 дни.

Пета стъпка: управлението на същия този Сергей Дмитриевич, благодарение на което се прочухме като най-корумпираната страна в Европа – и като Троянски кон на Русия в ЕС.

Та това е въпросното “най-много” за което вопият комунягите. Провал до провала, докарване на страната до просяшка тояга, мърляви сделки с националните ни интереси, продавяни най-безочливо на Кремълската сатрапия.

Но не – не тогава, а сега било от зле по-зле. България имала най-некадърното правителство от целия преход – твърди един партиен нотабил, станал известен като Р. Овч. пакрай една прочута записка на Вальо Топлото. “Всеки ден в повече на това правителство носи щети на България. То трябва да си ходи” – сънува наяве просо Сергей Станишев.

Трябва – за да дойде пак техния ред, за да се върне времето на играта 3-5-8. “Ние сме алтернатива на това управление. Дянков трябва да си ходи и това е първата антикризисна мярка” – въздига гласче лидерът със скроена вече шапка. И вее знамена народът, и редом със съселовидния си  лидер реват в един глас партийните клиенти на прокуратурата.

Да, вярно, алтернатива са. Алтернатива на нормалността, алтернатива на свободата. Добре е понякога да си припомняме каква, чия и в името на кого.

"БСП има самочувствие да каже, че направихме най-много за това българският народ да живее добре."

                                               Сергей Станишев пред митинга на БСП по случай 1 май