ОЩЕ ЛИ СЕ ПРОДАВАТ,МАМО, БЕЛИТЕ МАНАСТИРИ?

• Напоследък българската държава е свила дейността си до измисляне и въвеждане на правила как да върши все по-малка част от ангажиментите си като държава, но да получава все повече приходи, за да върши все по-малкото си ангажименти 

Пламен Асенов, политически наблюдател за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

В България, както е в нормалния свят, почти всичко се продава. В ненормалния свят също почти всичко се продава, но тъй като България е в нормалния свят, сега няма да обсъждаме разликата между двата вида продажби. Или ще я обсъждаме?

Сред първите ми детски спомени, които датират от началото на 60-те години на ХХ век в Пловдив, има един, който е силно свързан с продажбата на белите манастири. Тогава улиците на града вечер бяха доста по-тъмни от сега, та рядко можеше да се види светеща улична лампа. Забележителното е обаче, че, след определен вечерен час, на практика около всяка светеща лампа се усукваше по един леко забързан за в къщи пияница. От една страна той търсеше някаква телесна опора в стълба на лампата, а от друга – явно търсеше и някаква духовна опора, някаква топлина и съпричастност, за да доизкара на висок глас песента, подкарана още при излизане от кръчмата. Обикновено се пееха кахърни песни, а сред тях тази за продажбата на белите манастири заемаше доста почтено място.

За мен и досега си остава пълна загадка защо българските пияндета през 60-те се вълнуваха толкова много от продажбата на въпросните манастири, защо ги болеше така силно тяхната съдба, та се напиваха и изливаха публично мъката си, докато жените им дойдат и ги приберат да си допеят в къщи. Но тъй като тези времена отминаха безвъзвратно, вече няма как човек да получи информация от първа ръка и очевидно този въпрос ще се присъедини към дългия списък с житейски неясноти, който ще оставим за поколенията.

Както всички сте забелязали, съвременните пияници не правят така. На практика тази порода, която прегръщаше електрически стълбове и огласяше нощта, вече  напълно изчезна. Заменена е с друга порода пияндета, които като се натряскат, качват се на колите си и правят поразии. Чудя се обаче ако случайно им се припее на тези, сегашните, за какви точно продажби биха се закахърили?

Дали например не си струва къркачите да изкарат една нова фолклорна песен за това как държавата ни продава данъци, а ние ги купуваме. Някой ще каже, че съм обърнал едно преди да напиша последните думи – и няма да е прав. Даже не съм помирисвал от вчера. А че българската държава ни продава данъци, си е светата истина.

Помислете например от какво се състои цената на електричеството, с което си светим и се топлим, на бензина, с който караме колите си, да не говорим за стоки като алкохола и цигарите. Ами те се състоят основно от мита, акцизи и други косвени данъци, които, като се съберат с производствената цена на стоката и законната печалба на производители и търговци, облагат се отгоре с още един чудодеен данък – ДДС. В цената на някои стоки общият размер на данъка, който плащаме на държавата, далеч надхвърля всичко останало т.е. купуваме си данъци. Не виждам как по друг начин може да се определи подобна равноправна сделка, в която участваме доброволно всеки ден.

Като се сетя за това, първата ми реакция винаги е – най-добре да отида в кръчмата и да се отрежа, та да забравя. После се сещам обаче, че трупането на данък върху данък е изобретение на модерните времена и на практика в целия нормален свят е така, та се спирам. След това отново се замислям, чета малко и виждам, че има една незначителна разлика – в целия нормален свят по време на криза не увеличават данъците, а ги намаляват. И пак ми идва да се отрежа.

Подходът с намаляването на данъците също може да се стори на някого неразумен, защото логичен изглежда въпросът как така държавата ще има по-малко приходи и от това не само ще оцелее в кризата, а и ще излезе от нея по-лесно, това прилича на абсурд. Само че само изглежда, а всъщност абсурд е обратното.

Всеки българин веднага може да даде пример за Гърция като бедна държава с богат народ. Така де, поне от нашата, българска, гледна точка богат – дори и в този момент, когато се чувства изтерзан и троши витрини в Атина и Солун. Ще почерпя една бира обаче онзи, който ми посочи обратния случай – богата държава с беден като цяло народ. Е, не говорим за Китай, Северна Корея и някои африкански територии, които живеят на друго земно кълбо.

Мнозина българи, изучени от комунизма, все още смятат, че държавата дава, че към нея трябва да се обърне човек, когато има проблем, въпреки многобройните доказателства, че всъщност е точно обратното. Те сякаш никога не се запитват – ами откъде взима тя, та да дава. Като погледнете приходната страна на бюджета, ще видите, че от печалбата на държавните или с държавно участие фабрики парите вътре са жълти стотинки, всичко останало е събрано от нас, независимо пряко или косвено.

В действителност държавата е прахосник. А българската държава специално е още по-голям прахосник, защото постоянно не си върши работата да създава нормални правила за развитие на личната инициатива. Напоследък тя е свила дейността си до измисляне и въвеждане на правила как да върши все по-малка част от своите ангажименти като държава, а в същото време да получава все повече приходи, за да върши все по-малкото си ангажименти като държава.

Истината е, че дисциплина няма. Както каза самият премиер Борисов – “проблемни са държавите, в които се води нощен живот”. Той очевидно не е прав, доколкото има предвид нощния живот в чисто човешки план – защото какво им остава на хората тук, освен да пият и пеят. А икономическа вреда от това няма, защото се знае, че не икономиката създава удоволствия, а удоволствията създават икономика. Ако Борисов има предвид обаче, че дисциплина няма в държавнически план и смята да вземе мерки в тази посока, бих го похвалил за изказването. Защото нито едно българско правителство досега, колкото и да твърди, че е дясно, не се дисциплинира достатъчно, та да реализира политиката на Рейгън и Тачър за свиване на държавата до минимум, с цел да се освободи и развие човешката инициатива до максимум.

За съжаление обаче оставам с убеждението, че и това правителство няма предвид по-малко, а повече държава и се опитва да ни представи на нас, пострадавшите граждани, тази си визия като някаква особена ценност. Идеята за увеличаване на ДДС, с което се увеличава и цената на всички данъци, които ни продават, вече мисля, че дотук стана ясно колко е нелепа. И нищо, че според бат` Бойко ДДС няма да се вдига. То засега може и да не се вдига, но, както се знае, това правителство смята всяка заповед за предпоследна, така че утре пак може да се вдигне. Освен това – важен е принципът. Научавам се обаче, че се предвиждат и други празнични изненади, които могат да накарат все повече българи да виснат по уличните фенери с песен на уста.

Например решението, че трябва да плащаш, за да ти обработят рецепта в аптеката,  звучи като поредният гениален ход. Много интересна е формулировката на цялата работа – изготвен е пакет от антикризисни мерки, с които да се облекчи бюджетът на Националната здравно-осигурителна каса. Щом прочетох горното, веднага си представих картинката как ние, 7 милиона българи, се тюхкаме денонощно, че бюджетът на НЗОК не е облекчен и голям дерт ни е това. Сякаш не се досещаме доколко той всекидневно се облекчава чрез административни магии, като облекченото отива в чиновнически, партийни и бандитски джобове, без дори да ги зацапа.  

Но нека да помислим пак по важния въпрос какво всъщност се канят да ни продават чрез новоизмъдреното задължение – плащане на един лев от пациентския джоб за обработката на всяка рецепта. Ами плащаме за правото да платим, бе, дами и господа, плащаме, за да платим. Много е просто. В търговската надценка на всяка стока, включително лекарствата, е калкулирана и обработката на необходимите документи, свързани с покупко-продажбата на дадената стока. Но занапред в аптеката ще ни казват – не можете да си платите за обработката на необходимите документи колкото струва това, преди да си платите за обработката на необходимите документи един лев. Джоузеф Хелър ряпа да яде.

Най-интересна ми беше позицията на онзи зам-министър на здравеопазването, който по една телевизия каза недвусмислено, че тази сума всъщност е незначителна, а от това облекченията за Касата ще са големи. Да, големи ще са. Някой изчисли, че по този начин Касата ще спести 420 000 лева месечно. Само че ако се изрече по истинския начин, касата няма да спести въпросните 420 000, тя ще ги измъкне от джоба на българина като такъв. Това вече съвсем заприлича на прочутите в зората на демокрацията финансови игри с пирамидална форма. Вноските наистина са незначителни, к`во му плащаш – един лев.

Само че този, който получава от седем милиона души по един лев, съвсем не брои сумата за незначителна. А съществува и въпроса, че много маймуни се задрусаха на джоба, в който си държа незначителните суми – т`ва Енергото с благословията на държавния регулаторен орган си въведе такса мощност, незначителна сума, т`ва в курортите плащаш незначителна сума за курортно право, а после още по-незначителна сума за вход на плажа, чадър и шезлонг, т`ва в банката плащаш незначително за разни операции, независимо, че тя си удържа и годишна такса за обработка на собствените ти пари, т`ва при личния лекар всеки път плащаш незначителна сума, за да те прегледа, след като вече си му платил чрез въпросната НЗОК доста значителна иначе сума. Като се сетя, че догодина предстоят поредица  избори, значи предстои да ни продават и местни величия, пък и цели президенти за кой знае какви незначителни суми…..

Ами малко ми писна, бе, граждани. И като ми писна, взех, та отидох в една държавна администрация, където казах – вижте какво, `айде да ми плащате всеки месец по една незначителна сума, задето ви живея, дишам ви въздуха и ви плащам всеки месец заплатите. Ама те не се съгласиха. Даже дотолкова не се съгласиха, че не ви съветвам и вас да повтаряте експеримента, за да разберете колко точно.

Сега седя увит около един уличен стълб и песенно се питам дали още се продават, мамо, белите манастири? Какво друго ми остава – ще си купя един манастир и ще се оттегля там от незначителния си живот. Само чакам да разбера какъв незначителен данък трябва да платя за оттеглянето. Плащам го и веднага им се оттеглям.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/