Сянката на гробището

Веднъж на няколко години се сещаме за един популярен английски израз: “Когато местиш гробище, не можеш да разчиташ на съдействие от обитателите му”. Когато темата за съдебна реформа започна да става актуална, изразът беше използван от един бивш правосъден министър. Днес на ред е административната реформа. Добре е управляващите да си припомнят истината за гробището.

Още преди правителството да е обявило конкретен план за съкращения на административни разходи и ведомства, недоволните се обадиха. Администрацията няма как да приеме положително това, което се задава срещу нея. По-малко пари, по-малко хора, повече работа.

Дотук има една добра и една лоша новина. Правителството трябва да бъде поздравено, че се отказа да увеличава данъците и реши да съкрати административни разходи. То обаче избра опасния път. На хоризонта вече се появи недоволството. Общините бяха първи, анализатори прогнозират протести. Синдикатите в МВР може отново да решат да пушат пред министерството. Свидетели сме на класическа сцена, която всеки от нас е преживявал - пациентът започва да пищи, още преди стоматологът да е включил машинката.

От очакваното днес решение на правителството до неговото практическо изпълнение ще мине време. Седмици, месеци. През това време администрацията няма да работи по-добре от преди. Дори напротив. Подозрения, интриги, опити за уреждане и денонощно ангажирано внимание по въпроса “Кой ще си отиде?” Това се нарича стрес.

Имаше ли и друг вариант? Вероятно имаше. Вместо няколко месеца да се чудят на глас дали да увеличават или да не увеличават ДДС, управляващите можеха да вземат правилното решение още в началото. Не пипат данъците, пипат администрацията. Имаха достатъчно време да направят сметки, да съгласуват планове, да проиграят различни варианти. И когато бъдат готови, да обявят своето решение. То нямаше да бъде по-малко болезнено от това, което се задава днес. Но щеше да бъде реализирано бързо. Така прави частният бизнес. Никой не обявява на служителите си, че около 15 от тях ще си ходят, няколко месеца преди самото съкращение. Защото в тези няколко месеца никой няма да мисли за работата. Така е и в администрацията. Всички ние като данъкоплатци искаме освен тя да бъде оптимизирана, ако може и да не спира да работи.

публикация от днешния брой на в-к “Пари”

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/