Има нещо гнило в сърцето на Европа

Когато Великобритания се присъединила към тогавашната Европейска икономическа общност, премиерът Едуард Хийт казал на вечеря с дипломати от Австралия, Канада и Нова Зеландия, че Европа ще стане суперсила и ще засенчи САЩ.

Канадският посланик бил достатъчно смел да предизвика Хийт, като поставил под съмнение това твърдение, но когато гостите си тръгнали, консервативният премиер се обърнал към един от съветниците си и казал: "Горкият стар канадец. Той не схваща, нали?". 40 години по-късно думите на Хийт изглеждат в най-добрия случай наивни.

Единството на Европейския съюз е поставено на изпитание от дълговата криза в Гърция и крехките икономики на други държави.

На ЕС му трябваха седмици, за да се договори за помощния пакет за Атина, и все още не е успява да успокои финансовите пазари. Под въпрос е способността да се предотврати плъзване на проблема към други държави и предпазване на еврозоната от разпад.

Групата от 27 страни, израснала от Европейската икономическа общност, се притеснява не дали ще стане суперсила, а да не би да се плъзне надолу в световните класации.

Хийт би изтръпнал, ако беше чул отговора от края на април, който даде Диего Лопес Гаридо  - испанският държавен секретар по въпросите на ЕС, на въпроса защо съюзът не успява да вземе по-бързо толкова важни решения: "Европейският съюз не е САЩ. Ние сме 27 държави, а не една."

Къде сбърка Европа?

Логиката, по която Хийт смятал, че Великобритания трябва да е член на Европейския съюз, е била, че единственият начин Европа да има тежест в света на суперсилите е да се обедини политически.
Основателите на ЕС са виждали по-тесен политически, икономически и валутен съюз, но до днес този съюз често не успява да говори с един глас и последните кризи само изкараха напред този недостатък.

Германия все повече е нападана заради това, че бави решенията за спешна помощ за Гърция, понеже германските избиратели са против спасяването на една държава, която според тях е прахосническа и не работи достатъчно. Образът на Германия като сила, стояща зад европейската солидарност, е накърнен.

Но е факт също, че днес европейските лидери нямат онази емоционална обвързаност с идеята за политически съюз, каквато са имали такива техни предшественици като бившите германски и френски лидери - канцлера Хелмут Кол и президента Франсоа Митеран. Те са оцелели във Втората световна война, в която държавите им са били врагове, и са били обединени от желанието да предотвратят още една война.

"Спомням си как Кол казваше на (британския премиер) Джон Мейджър, моя бивш шеф, че той и Митеран представляват последното поколение от лидери, които наистина виждат кауза в Европейския съюз", разказа в Брюксел тази година сър Стивън Уол, бивш външнополитически британски съветник. "Той каза, че ще има още едно поколение след нашето, което все още ще схваща за какво всъщност става дума, и след това - освен ако не предприемем реални стъпки веднага, завинаги ще сме изгубили този устрем."

Исторически промени

Страхът от Москва, който обединяваше западноевропейците по време на студената война, изчезна с краха на Съветския съюз, макар че някои опасения се съживиха напоследък. Обединението на двете Германии твърдо закрепи тази държава като най-мощната в Европа. Даването на членство на държавите в Централна и Източна Европа направи още по-сложно вземането на решения и увеличи пропастта между богати и относително бедни.

Глобалната икономическа криза принуди лидерите да преосмислят вътрешните проблеми повече от когато и да било досега, а за избирателите общоевропейските интереси минаха на заден план.
Дори успехът на единната европейска валута бе поставен под въпрос, когато Гърция призна, че дефицитът й е два пъти по-голям, отколкото е обявявала досега, и пазарите изгубиха доверие в способността й да избегне спиране на плащанията по дълговете си.

На стратегическо равнище ЕС е обвиняван, че няма лидери с визия, че няма "Голяма идея" - един проект, който да може да обедини всички държави.

Това трябваше да дойде от плана "Европа 2020" на Европейската комисия за стимулиране на растежа и създаването на работни места, но всъщност той предизвика доста малко ентусиазъм. Критиците му го смятат за предъвкване на провалилата се инициатива за превръщане на Европа до 2010 г. в "най-конкурентоспособната и основана на динамично познание икономика в света".

Има нещо гнило в сърцето на ЕС. Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел нещо не се сработиха, а липсата на обща визия означава, че двигателят на съюза се дави.

Не всичко е изгубено?

Мрачните прогнози сочат, че ЕС е в непрекъснат упадък, че една-две от по-слабите държави ще отпаднат от 16-членната еврозона, а години наред икономическият растеж ще остане слаб в комбинация с висока безработица.

При този сценарий ЕС ще бъде все повече маргинализиран. Все повече възникващите сили като Китай и Индия ще го смятат просто за един търговски съюз. САЩ ще губят все повече интерес към ЕС.
Не всички прогнози са толкова отчайващи. ЕС често е използвал кризите в своя полза, принуден от нуждата да започне трудни реформи, които иначе би избегнал.

При този сценарий еврозоната ще се съхрани и реформите ще принудят членовете й да демонстрират повече фискална дисциплина и да спазват правилата на Пакта за стабилност и растеж. Държавите ще реформират пазара на труда, ще сложат край на "икономическия дисбаланс" помежду си и ще са повече конкурентоспособни.

Експертите по въпросите на ЕС изглеждат склонни повече да вярват на мрачните прогнози, но не са отписали съвсем съюза.

"Нямам гадателски способности. Очевидно се намираме на кръстопът. Все още имаме механизми и потенциал да действаме заедно, макар че виждам доста малко от това да се случва в действителност", коментира Улрике Герот от неправителствения Европейския съвет за външни отношения.
 

От: http://dnevnik.bg/