Свободата днес и тук 25 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

СИГУРНО ЗАЩОТО Е ПРОЛЕТ

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Пламен Асенов

Сигурно защото е пролет, напоследък все нещо ми е приповдигнато и не знам дали отстрани това не изглежда малко неприлично. Не, не – умствено ми е приповдигнато, не телесно, както всички помислиха отначало. Ако беше телесно, нямаше да го казвам публично, а щях дискретно да го кажа само на когото трябва.

С положителност един от поводите за тази приповдигнатост се корени във факта, че консерваторите, макар да нямат самостоятелно мнозинство, спечелиха изборите за депутати в Камарата на общините на Великобритания. Заедно с либералните демократи на Ник Клег те правят и първото от 1945 година насам коалиционно правителство на Острова. Начело на кабинета е 43-годишният консерватор Дейвид Камърън, най-младият британски премиер през последните 200 години. Такива ми ти работи по въпроса за времето в британската политическа традиция.

Там то е малко разтегливо понятие като онова с прочутите айнщайнови близнаци,  единият от които прави пътешествие със скоросттта на светлината в Космоса и след 50 години се завръща младичък, а брат му, който си стои на Земята, е с 50 години по-стар. И въпреки това пак си приличат досущ.

Защо обаче това развитие в далечен Лондон толкова ме приповдига ментално, ще попитате. Ами просто е – като европейски българи трябва да сме наясно, че има  няколко неща, които само Великобритания може да даде на Европа, следователно и на нас. А когато консерваторите са на власт там, те дават на Европа въпросните неща по-пълноценно.

Първото от тях е здрав разум. Този типично британски израз не е просто израз, а нещо като символ-верую в страната. Подозирам, че здравият разум там е продукт, натрупан със столетия опит по отношение проявите на нездрав разум, определян от нас, континенталните европейци, като “характерната британска ексцентричност”. Но тази ексцентричност напоследък видимо се свежда само до два случая. Единият е, че допреди има-няма 60 години индийската администрация се състоеше основно от британци, а сега британската администрация се състои основно от индийци. Другият случай се проявява само в петък вечер след третата бира, когато човек е принуден да вземе сакралното решение при жената ли да се прибере или не при жената, като повечето индивиди избират при жената. Включително и тези от женски пол, защото мъжете им, като се върнат след три бири в къщи…..Но това е само в петък вечер, през останалото време очите, ушите и умовете на британците са отворени широко за света.

За разлика от хер Мюлер, който подкарва всеки работен ден с бира и вурстчета още на закуска, а когато се прибере вечер, заварва фрау Елзе да злоупотребява с дъното на втората малка бутилчица сладко вино. И тогава двамата най-многото да си поговорят за отношенията Меркел – Путин като бивши комсомолци.

Освен здрав разум, Великобритания дава на Европа и повече атлантическо достойнство, като поддържа с удоволствие близки връзки със САЩ. Това е твърде полезно за Европа поведение, макар повечето европейски лидери от доста време вече да се правят на разсеяни и да заиграват с Путин. Сякаш не си дават сметка, че ако не бяха Щатите, Путин щеше да заиграва директно с Обама, а Саркози щеше да му е примерно първи съветник по европейските въпроси, не повече.

Третият голям принос на британците в европейските дела е, че Лондон винаги вика на Брюксел “чакай малко”, щом Брюксел се разпищоли неистово по финансовите въпроси и вземе да раздава грешни пари погрешно. От наш, чисто български национален интерес са и въвеждането на повече здрав разум, и засилването на връзките Европа – САЩ, и правилното раздаване на правилни пари в ЕС. В смисъл – повече на нас, отколкото на гърците.

Като споменах по-горе индийците обаче, малко ми се вгорчава цялата работа от факта, че не Топалов, а Ананд стана световен шампион по шах. И все пак имаме утехата, че ние с индийците сме нещо като роднини – те са единствените хора в света, освен нас, които климат нагоре-надолу като камили, когато искат да кажат “не” и въртят глави като въртоглави, когато искат да кажат “да”. Всички други правят обратното. Така че, дето се вика, брат`чеди сме и трябва чистосърдечно да се радваме, макар нашият човек да загуби от другия наш човек.

Третият наш човек обаче, премиерът Бойко Борисов, няма как да загуби. Казвам ви, обречен е на успех, ако не в друго, то поне в битката с президента Георги Първанов. Най-малкото, защото мандатът на Първанов изтича догодина, а на Борисов му изтича…..абе ще видим кога, но катогледам какъв е як, може да изкара на бойния си пост повече време и от Живков.

Последният епизод от развитието на братската дружба межу двамата ни първи държавни мъже, която преминава главно в шеги и закачки, е не по-малко интересен от досегашните. От една страна премиерът твърди, че президентът спира операции на спецслужбите, че използва служебното си положение за уреждане на  политическото си бъдеще и че безогледно се конфронтира с правителството, което всъщност пречи на добрите развития в държавата. От друга страна президентът директно нарича премиера клеветник и лъжец, като го обвинява във връзки с главата на Октопода.

Според Първанов Борисов хвърля прекалено много енергия в борбата с него, а ако беше вложил тази енергия в оправяне на икономическото положение на държавата, вече щяхме да сме забравили за кризата. Според Борисов обаче Първанов е трябвало да говори за кризата когато правителството, съставено от него, я докара на главите на българите, а не пет години да мълчи за извършените от Тройната коалиция безобразия.

Цялият сблъсък, който на пръв поглед изглежда лош за държавата, има поне две добри страни. Едната – че в спора повече хора ще прогледнат, за да видят кой и защо всъщност е Първанов. А може и Борисов да видят. Втората – че конфронтация с Първанов означава конфронтация с всичко, което той олицетворява като политика и поведение. А що се отнася до олицетворяваната от него българо-руска дружба, чрез която се опитва да ни насади на разни енергийни пачи яйца, няма по-добро от това самият премиер да и се противопостави.

Е, ако не премиерът лично, то чрез вицепремиера Симеон Дянков, който във Вашингтон каза пред кореспондент на ИТАР-ТАСС, че сме ангажирани с “Южен поток”, дори пари сме осигурили за него, но с АЕЦ “Белене” работата е различна. Като четох изявлението на Дянков, останах с впечатление, че според него различна и ще си остане работата с “Белене”, а това е добра новина. За какво ни е обаче руският газопровод “Южен поток”, след като европейският “Набуко” уж е наш европейски приоритет, продължавам да се чудя. Изглежда с приоритетие изобщо си имаме проблем, така е – и си признавам, че това определено пречи пролетното ми настроение да е докрай приповдигнато.

Истината е, че не може, както каза на протеста пред Алма Матер ректорът Иван Илчев, заплатата на един асистент да е със 73 лева по-малка от заплатата на обикновен редник в армията. Или поне не бива редникът да е приоритет на държавата – защото асистентът по презумпция произвежда висококачествен национален продукт, докато редникът не произвежда никакъв продукт, само потребява. Приказките на някои слепи националисти, че произвежда сигурност, са блъф. Бил съм в Българската армия, та знам как стои въпросът със сигурността в самата нея, какво остава за възможността да осигури сигурност на държавата.

От друга страна обаче пък съм бил и в Алма Матер, та знам че и гореспоменатата презумпция за високо качество там до голяма степен също е блъф. Затова не разбирам  какво има предвид проф. Илчев като твърди, че “ние /вероятно – СУ – б.а./ променихме България през последните 20 години, а не тези, които дават акъл отвън или се връщат едва сега”.

Не знам, те и сърдитите феодални старчета от БАН твърдят, че са променили България, но, както се разбра, положителната промяна, донесена от тях, е само по отношение на някои интензивно водени диалози с извънземни. И в харченето на пари за нищо. Докато отрицателната промяна е в убийството на свободния научен дух през десетилетията, когато БАН беше начело на науката по нашите земи, хората от ДС бяха начело на БАН, а комунистическата идеология, освен на челото им, беше и техен водещ научен аргумент. Така де, включително през последните две десетилетия.

И сега акад. Никола Съботинов, квантов физик, твърди, че е “глупост да се махне шапката в лицето на централното управление на БАН”. За шапката се загрижил, човекът! Ами ОК, да махнем всичко друго и да оставим само шапката им да се клати по вятъра, който измислени академици сътворяват с празните си приказки. Защото съм чел малко квантова физика, но все ми се струва, че в тази наука трябва да имаш доста по-нестандартно мислене, за да станеш академик, а не да се изтъпаниш пред публиката и да защитаваш шапката за сметка на редовата наука.

И изобщо – какво значи академик, май трябва да питаме в Москва, защото в Щатите не знам дали има академици, всички в тези среди са си обикновени пичове и топките им са ниобиеви /това с топките в случая не е нищо сексуално, а научна шега, която обаче няма как тук да се разкаже накратко, пък академикът би трябвало да си я знае/.

Та искам да кажа по повод на протестите, че всъщност пролетно ме зарадваха не университетските и научните работници, а министърът на образованието Симеон Игнатов и премиерът Бойко Борисов, които категорично се противопоставят на академичните опити за преливане от пусто в празно.

Виж, президентът и по тази линия се опълчи на Бойко, като защити преливащите, защото и той е от тях. Не вярвате? Да приложим малко логика тогава. Президентът учен ли е? Учен е, историк. Член ли е на ДС? Член – Гоце. Пари докарва ли в държавата? Не, само потребява. Също като алхимиците от БАН. Единствената им разлика е, че той не говори с извънземни. Пък може и да говори, човекът, кой знае.

Искам да кажа, че в крайна сметка ще ми стане най-приповдигнато, ако и той си тръгне заедно с БАН-яджиите и отиде там, закъдето БАН напоследък се отправила с бързи крачки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional