Иво Инджев
Обедняваща Русия демонстрира отваряне към Запада
сп. Русский Newsweek
Newsweek разполага с проект, написан от Външно и озаглавен “Програма за ефективно използване на външнополитическите фактори на системна основа с цел дългосрочно развитие на Руската федерация”. Медведев вече я одобри предварително. Фактически става дума за нова външнополитическа доктрина.
Смисълът на документа е, че Русия има намерение не на думи, а на дело да води външна политика, в която няма да има приятели и врагове, а само интереси. Икономиката на страната трябва да бъде модернизирана и външната политика също да действа за решаването на тази задача. Високопоставен източник от външното ведомство, участвал в разработката на документа, потвърждава, че след студената война отново е дошло “разведряване”.
Русия трябва “да престане да си надува бузите”, каза Медведев миналия ноември в посланието си до Федералното събрание. И възложи на Външно и на правителството задача – да разработят списък с критерии за ефективността на външната политика. Сиреч да определят задачите, които трябва да бъдат решавани, за да може руската външна политика да се признае за успешна.
Основната причина за неочаквания поврат в руската външна политика, най-вече в отношението към Запада, е недостигът на пари за модернизация на икономиката и транспортната инфраструктура и за внедряване на иновации. Триумфалният оптимизъм на руските лидери от епохата на рекордно високите цени на петрола е останал в миналото. В посткризисния свят Русия е принудена да търси приятели и да си създава полезни икономически връзки.
В продължение на няколко години Русия си гарантираше мощен приток на западни капитали по една проста и удобна схема. Изнасяните ресурси поскъпваха, успоредно нарастваше и капитализацията на руските компании, което отваряше широк достъп до евтини пари, прехвърляни чрез западни банки срещу малък процент на супердоходните пазари в развиващите се страни. Постоянните приходи от суровините се харчеха за амбициозни социални програми, а бизнесът се развиваше благодарение на евтини кредити.
През есента на 2008 г. тази схема рухна: не само че рязко спаднаха цените на петрола, но парите поскъпнаха твърде много. Бизнесът, живял дотогава с убеждението, че винаги може да се издължи за един неизплатен кредит, като вземе друг, остана без инжекциите, с които бе свикнал, затова пък с огромни дългове. Тъй че в Русия няма пари за технологически и модернизационен пробив.
В началото на годината Министерството на икономическото развитие изчисли, че за осъществяване на планираните инфраструктурни и социални програми федерацията ще има нужда от близо един трилион долара само до 2013 г. Почти две трети от сумата се очаква да дойдат от извънбюджетни източници. Да не забравяме и оръжейните програми, за които през последните години се изразходваха поне 30 милиарда долара годишно.
Бюджетът и резервите на Централната банка, станали фактически единствен източник на ликвидност и финансови ресурси в страната, няма да издържат подобно натоварване. А взетата на въоръжение от кабинета политика за неотклонно и рязко намаляване на бюджетния дефицит (от шест до нула процента за пет години) слага кръст върху идеята да се използва държавата като основен инвестиционен банкер.
Високопоставен европейски дипломат потвърждава, че през последните месеци на всички важни преговори представителите на Русия говорят само за едно: как Европа може да инвестира в руската модернизация.
Няма къде да ходим: надеждите ни се свързват изцяло с чуждестранни инвеститори, готови да влагат средства в Русия и заедно с руския бизнес да развиват съвместни проекти по цял свят. Тогава Русия ще може да разчита и на още нещо – да получи достъп до модерни технологии.
В Копенхаген Медведев отправи покана към датските бизнесмени да участват в проекта “Сколково”, а в Осло склони на невиждани отстъпки – подписа споразумение за подялба на Баренцево море с Норвегия.
Новата руска външнополитическа доктрина включва план за развитие на отношенията с 61 държави, отбелязва Newsweek. Списанието представя подбрани от него “най-важни и интересни направления” и посочва в частта, посветена на Франция:”Съвместно да осъществим модернизацията на АЕЦ в Белене (България), да създаваме нови АЕЦ в трети страни”.
Какво означава за България изтрезняването на Русия, за което пише “Нюзуик”?
Преди всичко няма да е лошо да се отърсят от махмурлука онези българи, които са по-руснаци от руснаците и не дават косъм да падне от руската мечка, когато някой я критикува в България.
В период на (относителна) слабост руската сговорчивост нараства поне по отношение на Запада, но ние трябва да се определим дали сме част от тази част или ще продължаваме да намигаме съучастнически на Москва зад гърба на западните партньори. Както се вижда, Русия се кани да ни модернизира (съвместно с Франция) в момент, когато почти си признава капитулацията пред неразрешимата задача да се справи със собствената си модернизация.
Ако не искаме да се жалваме от нова “Ялта, или дори от някакъв вариантът на пакта Молотов – Рибентроп” ( в смисъл Русия и избрана от нея западна държава да ни модернизират), трябва да постъпим както Полша: да заявим ясно, че сами сме говорители на националния си интерес.
Да, това не е лесно. Но е задължително да опитаме. Поставяме ли се сами в ролята на безгласна буква в т.н. “голяма игра”, не бива да се чудим, че ще се отнасят към нас като към територия, на която руснаците ще си разиграват стратегическия шах, а Западът, при липса на заявена от самата България воля за съпротива, ще следи само Москва “да не прекалява”.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/