Новата фаза на кризата - спасяване на спасителите

Една от интерпретациите на финансовите кризи е, че те са според прочутата фраза на Насим Талеб явления "черен лебед" - непланирани и непредвидими, но способни да променят хода на историята.

В новата ми книга "Икономика на кризите" (Crisis Economics), която разглежда не само сегашната, но и десетки други от историята - както в развити, така и в развиващи се икономики, твърдя, че всъщност са предвидими "бели лебеди".

Това, което се случва в момента -

 втората и по-опасна фаза на глобалната финансова криза

- също бе предвидимо.

Кризите са неизбежен резултат от натрупването на макроикономически, финансови и политически рискове и слабости: надуване на балони при активите, прекомерно поемане на рискове, кредитен бум, лесни пари, неадекватен надзор и регулация на финансовата система, алчност и рискови инвестиции от банки и други финансови институции.

Историята показва още, че финансовите кризи имат склонност да се променят с времето. Подобните на тази, в която попаднахме, са започвали заради прекомерното задлъжняване в частния сектор - домакинства, банки и финансови институции, фирми и компании.

Това от своя страна води до задлъжняване на публичния сектор, тъй като фискалните стимули и прехвърлянето върху обществото на частните загуби (т.нар. програми за спасяване) предизвикват опасно покачване на бюджетните дефицити и натрупването на публичен дълг.

Макар тези фискални стимули и спасителни програми да са били необходими,  за да се попречи Голямата рецесия да се превърне в Голямата депресия ІІ,

трупането на публичен дълг върху частния има много висока цена

Тези огромни дефицити и дългове ще трябва да бъдат намалявани чрез по-високи данъци и по-малко разходи, а подобни ограничения - за да се избегне фискална криза - забавят възстановяването в краткосрочен план. Ако фискалните дисбаланси не бъдат посрещнати с намаляване на разходите и увеличаване на приходите,

остават само два варианта: инфлация или банкрут

Първият е за  държавите, които заемат в собствена валута и така могат да монетаризират своя дефицит, а вторият -  за тези, които вземат кредити в чужда валута или не могат да печатат своя собствена.

В този смисъл, последните събития в Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и Испания са просто втората вълна на глобалната финансова криза.

Одържавяването на частните загуби и фискалната разпуснатост

целяща да стимулира икономиките по време на срив, доведе до натрупване на бюджетни дефицити и дългове. Така че глобалната финансова криза не е приключила - вместо това тя навлезе в нова и по-опасна фаза.

Оказва се, че практическото определение за финансова криза е "събитие, което принуждава властите да прекарат един дълъг уикенд в отчаяни опити да изнамерят нов спасителен пакет, за да предотвратят национална и глобална паника, когато пазарите отворят в понеделник".

През последните няколко години на подобни дълги уикенди със среднощни заседания се спасяваха частни компании - "Беър Стърнс", "Фани Мей" и "Фреди Мак", "Лемън брадърс", Ей Ай Джи и т.н.

Драмите продължават - неотдавна политици и финансисти от ЕС и еврозоната отново трескаво и отчаяно  разработваха през един уикенд спасителен пакет не само за Гърция, но и за други слаби членове, използващи еврото. Така че тенденцията е ясна - първо беше спасяването на частните фирми, а сега

удари часът да бъдат спасявани спасителите , т.е. правителствата

Подобни събития никнат като гъби. По време на азиатската криза от 1997-1998 г. Южна Корея - една сравнително голяма възникваща икономика - получи 10 млрд. долара от МВФ, което тогава бе смятано за много голям спасителен пакет. А след сумите за "Беър Стърнс" ($40 млрд.), "Фани Мей" и "Фреди Мак" ($200 млрд.), AIG (почти $250 млрд.) и Програмата за проблемни активи TARP ($700 млрд.) 

пред нас е "кралицата майка" на спасителните пакети: 1 трилион долара

от ЕС и МВФ за закъсали членове на еврозоната. Един милиард долара бяха доста пари; днес един трилион долара е "новата нормалност", или - да перифразираме романа и филма "Дяволът носи "Прада" - трилионът са новите 10 милиарда.

Правителствата, спасили нашите частни компании, сега сами се нуждаят от спасяване. Но какво ще стане, когато се изпари политическото желание на Германия и на други дисциплинирани кредитори - много от тях днес са развиващи се пазари - да играят ролята на спасители? Кой тогава ще спасява правителствата, спасили нашите частни банки и финансови институции?

Механизмът на глобалния дълг все повече заприличва на финансова пирамида

Подходящото лекарство, за да не дерайлира фискалният влак, е известно, но основната пречка за фискална консолидация и дисциплина е

липсата на политическа сила и воля на правителствата за съкращения

 Политическата блокада във Вашингтон и в Конгреса демонстрира липсата на двупартийно разбирателство, необходимо за справяне с фискалните проблеми на Америка. Във Великобритания се стигна до "висящ" парламент и коалиционно правителство, на което ще е трудно да наложи фискална дисциплина.

В Германия канцлерът Ангела Меркел изгуби ключови местни избори след спасяването на Гърция, а Япония е със слабо и неефективно правителство, което сякаш отказва да признае мащаба на проблемите, пред които е изправено.

В Гърция има безредици по улиците и стачки в предприятията; в останалите от групата PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия и Испания) постигането на фискалната дисциплина също ще бъде политически и социално болезнено. Така политическите ограничения може да попречат на прилагането на фискални съкращения и структурни реформи.
В резултат

вероятно ще съжителстваме с "кризисните икономики" още дълго време

Финансовата криза не е свършила и, което е по-лошо, приложеното лекарство може би донякъде е било токсично. Изглежда, то е направило пациента по-слаб и по-пристрастен към опасни медикаменти, както и по-податлив към нови щамове на вируса, който в крайна сметка може и да се окаже смъртоносен.

*Авторът е професор по икономика в бизнес училище "Стърн" към Университета на Ню Йорк, президент на консултантската Roubini Global Economics и съавтор на новата книга Crisis Economics: A Crash Course in the Future of Finance. Текстът е предоставен от Project Syndicate.
От: http://dnevnik.bg/