Всичко Мара втасала

„Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите”.

Тази мисъл от „Животинската ферма” на Оруел е залегнала, при това не в преносен, а в съвсем буквален смисъл в предлаганите нови промени на закона, отнасящи се до насилието над животни. Затвор от една до три години и тежка глоба ще бъде наказанието за всеки, който умъртви или причини тежко трайно увреждане на животно. Затворът може да бъде удължен до пет години, а глобата - направена още по-тежка, ако деянието е извършено по „особено жесток и мъчителен начин, повторно или в присъствието на малолетни или непълнолетни”.

Нововъведенията, обаче, са насочени предимно към защитата на кучета и котки, но не се отнасят до ритуалното жертвоприношение на селскостопанските животни, които трябва да се извършват по хуманен (??) начин, както и за умъртвяването на животни, предназначени за храна. Вероятно малолетните и непълнолетните ще могат да присъствуват при жертвоприношението, като им се обясни предварително, че характера и свойствата на деянието отговарят на закона. Същото важи и за лова на дивеч и за евтаназията на четириногите, която се прилага само тогава, когато няма друга възможност да се спестят страданията им.

Така законът обособява кучетата и котките в специална група, която не може да бъде наранявана и умъртвявана от човек практически при никакви обстоятелства – освен чрез упоменатата евтаназия за да се спестят страданията им.

Човек, например, пак ще може да убива за удоволствие вълци, лисици, зайци, язовци, архари или диви свине. Но не ще може да убива кучета и котки. Откъде тази неравнопоставеност? И ако си мислите, че ловът на дивеч е „хуманен” начин за убиване на животни, лъжете се. Ето една снимка, която направих тези дни в село Веригово, до Хисаря: убита и скалпирана лисица, закачена на оградата за назидание на другите.

Предните й лапи и ушите са отрязани, за да бъдат предадени в Ловно-рибарския съюз срещу дребно възнаграждение. Не е ясно как е убита лисицата и дали въпросните органи са били отрязани преди или след това, но ако е била хваната в капан край някой курник, първата възможност е много вероятна.

Тази гледка не е изключение, а по-скоро правило в местата, където има курници и лисици. Ако някой стори подобно нещо с улично куче, то ще стане известно в национален мащаб и кучелюбците  ще опищят орталъка. Същото поведение към лисиците, вълците, чакалите и пр. не прави впечатление никому и дори се поощрява официално.

Новите промени в закона създават множество интересни хипотези. Ако човек вози в колата си малолетното или непълнолетното си дете и прегази улично куче, с което му причини трайно увреждане, той ще отиде в затвора за три до пет години и ще плати глоба от 10 до 30 хиляди лева. Такава може да бъде цената за един кучешки крак. А ако прегази човек, може да се отърве само с условна присъда - дори и да не се казва Стависки.

Това напомня за обстановката в Цариград по времето на султан Абдул Хамид. Както знаем, Цариград в началото на XX век много е приличал на София от началото на XXI. Тълпи кучета се разхождали по улиците и се излежавали пред кафенетата под благосклонния поглед на местното население. Да причиниш зло на такова куче е било непростим грях.

Случката, която ще разкажа, станала по време на едно от многобройните арменски кланета. Разярен турчин с изваден ятаган гонел по улицата арменец. И тъкмо да го съсече, без да иска настъпил заспало куче. Кучето изквичало, а пушещите чибуците си пред кафенето аги скочили, взели ножа на нарушителя и го опердашили, за да се научи как да се отнася с кучетата. Тук случайно имаме и допълнителен положителен ефект – арменецът се спасил.

Затова пък ще можем да извършваме ритуални жертвоприношения на животни. Това за ритуалните жертвоприношения явно е вмъкнато, за да легализира клането на кочове по Байрама, но формулировката позволява широко тълкуване. Едно време по селата е било разпространено ритуалното въртене на кучета на въртележка. Ами ако сега някой реши да възроди тази традиция? Или хората на Боян Расате решат да практикуват ритуалното разсичане на кучета, извършвано от прабългарите?

Но всичко това дребнее пред удара, който законът нанася върху желаещите да заколят прасето си, гледано с такава любов цяла година. Особеностите на свинската анатомия правят клането на свиня необичайно зрелище. Колачът забива нож на определено място в шията й и чака тя да умре от загуба на кръв. През това време свинята квичи така, че се чува до другия край на селото. С всичките му малолетни и непълнолетни.

А има и екстремни случаи. Един мой познат от Свиленград, например, изтървал недокланото си прасе и то хукнало през портата, та из града. Представете си сега как по улицата тича квичащо прасе, а след него касапинът и цялата фамилия. И така до Културния дом. Който е ходил в Свиленград знае как изглежда културния му дом. Стълбище, над него – колонада от бял камък. Над колонадата  - фронтон. Нещо като храм на културата в модифициран сталинско-дорийски стил. Може би дори йонийски. В един ъгъл на колонадата  - струпани маси и столове от летния ресторант. Окървавеното прасе се завира между тях в последен порив на надежда. Надява се, че в културна среда хората ще са по-толерантни. Напразно. "Мамицата ти свинска" - псува през зъби колачът и пълзи между железните маси. Накрая успява да стигне до него и забива ножа, този път успешно. Предсмъртният свински рев постепенно затихва между колоните и другите културни атрибути.

Ха сега кажете, как тази картина се вписва в новия проектозакон? Или как новият проектозакон се вписва в нея? Не, не се вписва.                                                    .

А накрая, въпреки цялата строгост на закона, всеки пак ще може да убие куче напълно безнаказано. Достатъчно е само да обяви, че смята да го изяде. Защото законът не забранява убиването на животни за храна. Нито пък забранява на хората да ядат кучета. И не може да им забрани, защото вкусовите предпочитания са част от интимната човешка сфера и не подлежат на третиране от закона.

Така се получава, когато лелките, хранещи бездомните кучета из квартала, се захванат  със законодателна дейност. Това става, вероятно, защото законодателите пък се занимават с нещо друго, което не им е работа. И от там се разплита чорапът.

Колко хубаво би било, ако всеки си гледаше работата! И в частност, общинските власти, от които зависи да няма бездомни кучета по улиците.

Б.огът на Веселин Кандимиров - http://kandimirov.com/