"Файненшъл таймс Дойчланд" за Борисов: Преди бодигард - сега Рамбо

в. "Дневник"

"Преди бодигард - сега Рамбо" (Früher Bodyguard, heute Rambo). Под това заглавие "Файненшъл таймс Дойчланд" публикува в броя си от 18 май статия за Бойко Борисов, чието съдържание съобщи радио "Дойче веле". "Дневник" препечатва статията на немското издание, както е предадена от "Дойче веле"

"Преди бодигард - сега Рамбо" (Früher Bodyguard, heute Rambo). Под това заглавие "Файненшъл таймс Дойчланд" публикува в броя си от 18 май статия за Бойко Борисов, чието съдържание съобщи радио "Дойче веле". "Дневник" препечатва статията на немското издание, както е предадена от "Дойче веле"

Йорг Золфелнер бе възмутен. Управляващият директор на "EVN България", филиал на австрийския енергоразпределител, се чувстваше като герой от друга опера.

Служители на българската Държавна агенция по националната сигурност нахлуха в няколко потребителски центъра на EVN, за да търсят материали за фирмените инвестиции.

Ако властите се нуждаят от информация за нашата бизнес политика, можеха с лекота да се обърнат към нашата централа в Пловдив, каза Золфелнер, няма какво да крием.

Акцията с обиска в EVN беше засега кулминацията на странното противопоставяне между българския министър-председател Бойко Борисов и чуждестранните енергоразпределителни дружества ЧЕЗ, E.on и EVN.

Някогашният бодигард Борисов, известен със своята безцеремонност, неотдавна обвини енергоразпределителите в далавера. (Тук авторът използва българската жаргонна дума в кавички и я превежда като нечист бизнес.)

Особено ядосан бе премиерът, че концерните препродават електроенергията от Националната електрическа компания НЕК със солидна надценка на потребителите, без държавата да има някаква полза от това.

Ако нищо не се променяло в това отношение, каза Борисов, можели да бъдат денонсирани приватизационните договори с фирмите.

Правителството, дошло на власт и посрещнато с големи очаквания преди година, е под неимоверен натиск. Само допреди няколко месеца България се бе прицелила в първите си стъпки по посока към еврозоната. Сега обаче бюджетният дефицит излиза вън от контрол, а Борисов трескаво търси нови източници на приходи.

Тъй като националната икономика през 2010 г. в най-добрия случай ще отбележи минимален растеж, фискалните постъпления ще бъдат ограничени.

В полезрението се озовават не само енергоразпределителите. По същото време вътрешният министър Цветан Цветанов се заяде със "Сименс".

След серия от провали при издаването на лични документи с биометрични данни Цветанов открито заплаши, че компанията ще получи заплащането си за доставения софтуер и оборудване едва след като системата тръгне безотказно.

Критиците предупреждават, че доверието на чуждестранните инвеститори в българската икономика може да пострада от подобни груби атаки.
Дори се заговори за българския Уго Чавес.

Предвид силно намалелите преки инвестиции в България подобна загуба на имидж би могла да се окаже фатална. Спорът с енергийните концерни е характерен за методите на Борисов. През 2004 г. тогавашното правителство прехвърли на чуждестранните компании 67-процентови мажоритарни  дялове от регионалните електроразпределителни мрежи.

Държавната НЕК си запази малцинствените дялове от по 33 процента. Сега обаче електроразпределителите все по-често се сблъскват с властите, които искат да предотвратят силното нарастване на потребителските цени. Концерните използват аргумента, че увеличенията са неминуеми, за да бъде модернизирана остарялата инфраструктура в страната.

Борисов обаче оценява това като привиден аргумент. По времето ми като кмет на София не узнах много за инвестиции и моите колеги кметове в страната го потвърждават, казва той. Готов съм да отида навсякъде, където могат да ми покажат инвестиции на фирмите.

Золфелнер от EVN не иска да остави тези обвинения без последствие. Компанията му била инвестирала за последните 5 години 300 милиона евро в България. За всеобщото усещане на несигурност допринася и обстоятелството, че правителството при атаките си срещу чуждестранните концерни понякога създава впечатлението за хаотични действия.

Така например заместник-министърката на енергетиката Мая Христова първо заяви, че допълнителните дивиденти, които чуждестранните електроразпределители могат да изплатят на НЕК, биха донесли на държавата до 150 милиона евро.

Ресорният й шеф, министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, тутакси коригира числото. В най-добрия случай възможни били дивиденти само за 2009 г., и то изразяващи се в едноцифрен брой милиони евро.
 

От: http://dnevnik.bg/