Русия страда от тръбопроводна зависимост в тежка форма

Най-често задаваният въпрос от чужди събеседници във връзка с началото на преговорите по сливането на “Газпром“ и “Нафтогаз“ звучи по следния начин “Как ще се отрази това на съдбата на “Южен поток“, пише анализаторът Юпий Когтев в руското издание РосЕнерджи.

Този въпрос живо вълнува и украинския президент Виктор Янукович, който е загрижен за това ще се намери ли газ и за украинската газотранспортна система, и за “Южен поток“, какво ще е търсенето на горивото в Европа и каква ще е рентабилността за транзита по двата маршрута.

И само една страна не участва в обсъждането на тези скучни теми – тази, на която ще й се наложи да плати и за “Южен поток“, и вероятно за модернизацията на украинската газова мрежа. Нито в “Газпром“, нито в руското правителството темата за рентабилността на тези експортни маршрути се обсъжда публично.

Официалните коментари от руска страна се свеждат до констатации, че независимо колко далеч ще стигнат отношенията на “Газпром“ и “Нафтогаз“, “Южен поток“ ще бъде построен. Газът стига за всички, търсенето в Европа се възстановява, проектът ще се изплати. Точка.

Може, естествено, да се предположи, че “Газпром“ крие детайли, за да засили преговорните си позиции и някъде там в тихите кабинети анализаторите са пресметнали всички възможни варианти и са стигнали до неопровержими изводи за ефективността на “Южен поток“.

Отчитайки обаче минал опит, със “Син поток“ например, както и някои реалности на живота, не бива да се изключват и други обяснения за лаконичните газпромовски коментари: Ако има издадена заповед от най-високо, какво значение има рентабилността?

Ако политическите обещания са дадени, поръчките – разпределени, финансовите схеми – отработени, то на кой му пука с какво ще се пълни тръбопроводът и кой ще купува газа? Строи си се газопроводът Сахалин-Владовосток без ресурси и без пазарни продажби и нищо.

Възниква усещането, че гигантската машина е задействана и ще се строят тръбопроводи не защото са нужни и ефективни, а защото трябва да се намери работа за металурзите, строителите, банкерите, застрахователите и т.н. И нищо вече не може да спре тази машина.

Говорят, че Съветският съюз бе погубен от надпреварата за въоръжаването, но поне тогава имаше противници, заради които трябваше да се харчат пари за скъпо струващи програми, разоряващи страната.

Сега всичко започна с намерението за осигуряване на експортната независимост, а се сведе до тръбопроводна зависимост в тежка форма.

От: http://mediapool.bg/