Свободата днес и тук 06 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Царевец, или една българска история

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Зорница Христова

Когато на едно общество му куца националното самочувствие, то обикновено се подпира на патерицата на историческото минало. България потвърждава правилото – цялата логика на Паисиевата история е, че независимо от жалкото настояще имаме поводи за гордост от Средновековието.

Същата реторика можем да чуем около всеки национален празник, пък и не само - тя  зазвучава още в началните класове.

За да може обаче миналото да ни помага да се харесваме повече като нация, то трябва да бъде представено по достойнство.

С исторически монумент от такова ключово значение като Царевец това означава запазване на археологическите находки от разрушителния ефект на природата, стремеж към максимална достоверност или поне правдоподобност при евентуална възстановка, търсене на възможно най-голям образователен ефект от посещението в крепостта по модела на съвременните музеи – с множество експозиции, включително интерактивни, които да помогнат на посетителя да научи нещо съществено – и за историята на крепостта, и за живота в нея по време на Второто българско царство.

За безопасността на подобни обекти дори не би трябвало да става въпрос – тя е нещо, което следва да се разбира по условие. Всяко място, което е предвидено за посещения – при това за колективни и много често на деца, трябва да е обезопасено до най-дребния детайл.

А ето как всъщност е "решен" този въпрос на Царевец.

Обезопасено с листовки

След като посетителят си купи билет, той получава жълта листовка, която му заръчва да внимава да не се сгромоляса отнякъде. Листовките са сравнително нов момент – миналото лято ги нямаше. Те са част от мерките, взети, след като преди няколко месеца шестгодишно дете загина, падайки от крепостта.

Както се оказва, другите мерки са наслаганите табелки, на които има задраскана рисунка на катерещо се по стените човече. И това е всичко. Няма предпазни мрежи, няма парапети, няма нищо, което да гарантира, че това няма да се случи отново.

Докато гледам как туристите се разминават с мъка по тесните стълби към Балдуиновата кула, която се намира над пропаст и няма външен парапет, размишлявам над въпроса що за хора си измиват ръцете след смърт на дете, разпечатвайки листовки.

В района на кулата, където един отрязък от крепостната стена просто липсва, няма абсолютно никакво заграждение, дори най-проста предпазна мрежа. Встрани от пътеката има просто избуяла растителност, под която е дерето към Янтра.

Какъв отговор дава управата на простия въпрос защо няма обезопасяване на Царевец? Във всички свои коментари по случая, а по-късно и в заучените реплики, които декламира пред телевизионни камери, директорът Иван Църов заявява, че не може да има обезопасяване, защото

това би нарушило "автентичния вид на крепостта"

Не вярвам на ушите си. Стоим до кулата, от която е паднало детето. От едната й страна ясно се вижда непокрит с нищо бетон. На другата стена, горе, има надпис "1976 г.". Крепостните стени са строени по времето на Живков и са точно толкова автентични, колкото и строящата се в момента бутафория на Трапезица, която също се оформя така, че да наподобява руини.

Не съм против възстановките, но те трябва ясно да бъдат заявени като такива, още повече когато на практика не почиват върху безспорни исторически данни.

При обиколката си из Царевец човек вижда следните "автентично средновековни неща": стърчащи арматурни железа над естрада, върху която е провесен огромен винил с отпечатана снимка на стар зид с арки (тук-таме винилът е скъсан и закърпен с бяло парче), панаирджийски автомат за сувенирчета вътре в т.нар. патриаршеска църква на върха, която е изписана в соцстилистика като стенописите с Людмила Живкова в НДК, открит бетон на много места, например по куличките на крепостната стена, невероятен кич на входа, представящ българското Средновековие като мърляви плюшени коне и огъната под формата на "съкровище" и омацана със златна боя ламарина (посетителите могат да се снимат с тях срещу 4 лв.).

Как точно обезопасяването ще наруши "автентичния вид"? И за кой автентичен вид говорим? Автентични, както разбирам от историка Чавдар Маринов, са единствено ниските основи на сгради вътре в крепостта (Балдуиновата кула е строена през 30-те). Те единствено всъщност останали от Второто българско царство, но са

оставени на дъждовете и снегове
те

Само над някои от църквите има груб железен навес, чиято предпазна функция е силно съмнителна. Грижата за "автентиката" явно не е подтикнала никого да ги запази, нито да ги снабди с една прилична експозиция, която да придаде поне малко познавателна стойност на посещението.

На този въпрос директорът Църов дава следния отговор: "Ми дайте ми пет хиляди лева да сложа, бе!" Малко преди това същият човек се е похвалил, че годишно в Царевец идват 300 000 посетители. Входният билет е 6 лева; това прави 1 800 000 лева.

Дори да приспаднем почти половината за намаления, остава 1 милион. Община Търново и държавата се борят за стопанисването на крепостта точно заради огромните приходи. Но очевидно никаква част от тях няма да бъдат вложени нито в грижата за археологическите находки (както чета в местния вестник "Борба", Иван Църов иска други 40 000 лева, защото "недобросъвестни туристи му рушали бойниците"!), нито за обезопасяване.
Директорът упорства, че безопасността била грижа и отговорност изцяло на родителите, които били безотговорни и не си държали децата за ръка. Питам го какво тогава за ученическите посещения - коя е тази учителка, която може да държи 30 деца за ръка?

След фантасмагорични разкази как училищата трябвало да отпускат по четири-пет учители на клас (като майка на първокласничка и дъщеря на учителка гарантирам, че това никога не се случва) Църов се предава и казва: "Аз проблем с групите нямам! Проблемът ми са индивидуалните посещения!"

Тук кръгът на абсурда като че ли се затваря. Но не преди журналистката да попита какво всъщност прави управата по поддръжката на крепостта "Царевец" - място с изключително символично значение за българското национално самоуважение. Отговорът като че ли слага венец на всички коментари дотук:

"Ааа, поддържаме я – косим тревата!"

Апелирам към историческата общност да започне дебати за стопанисването на историческото наследство. Апелирам към Агенцията за закрила на детето да реагира възможно най-остро на всички подобни случаи, при които животът на децата е застрашен тъкмо по местата, където те биват водени в името на националното възпитание.

Апелирам към качествените медии или поне тези, които се разпознават като такива, да започнат истинско задълбочено разследване.
Междувременно посещението на Царевец ще продължи да внушава не гордост, а срам.

* Авторката е специализирала постколониална теория в университета в Оксфорд. Занимавала се е конкретно с начина, по който музейните експозиции влияят на представата за миналото. Преводач и журналист.
 

 

От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional