Димитър Пеев
Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя." Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии - те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг - медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ - същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг... НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.
Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да
Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка (вижте карето, схемата, таймлайна). По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл - аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там (вижте схемата).
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.
Колкото повече, толкова повече
Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари - поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.
Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд". Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)
Независими от Корпоративна? Хм
Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ - издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" - 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.
Какво правим?
Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.
Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка... Толкова е просто, кръгло и порочно.
Сделката за вестниците на Петьо Блъсков
Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" - 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно - на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата - 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).
Прокуратурата не вижда проблем
През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно - през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена - в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.
От: http://www.capital.bg/