Свободата днес и тук 24 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Цената на еврото

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Вацлав Клаус

Като дългогодишен критик на концепцията за единна европейска валута искам специално да подчертая, че проблемите на еврозоната ни най-малко не ме радват. Но те наистина заплашват самото й съществуване.

Преди да се говори обаче за гръцката дългова криза, трябва да се даде дефиниция на думата срив. В контекста на еврото се появяват поне две интерпретации. И според едната проектът "Еврозона" вече се е провалил, тъй като не е довел до очаквания положителен ефект.

Още при своето основаване еврозоната беше представена като механизъм, обещаващ благоденствие на всяка държава, която е склонна да се откаже от националната си валута. Екзистенциални и следователно квазинаучни разработки предшестваха възникването на валутния съюз.

Те обещаваха, че еврото ще ускори икономическия растеж, ще намали инфлацията, а членовете на еврозоната ще бъдат защитени от всякакви икономически шокове.

Еврото не доведе до по-силен растеж

в страните от валутния съюз и това е абсолютно ясно. Дори след създаването на еврозоната растежът в някои от държавите членки се забави в сравнение с предишните десетилетия. Увеличи се обаче, и то в тяхна полза, разликата със САЩ и Китай, както и с някои страни от Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната.

От 1960 г. насам икономическият растеж в развитите европейски страни се забавя и създаването на валутния съюз не обърна тази тенденция. Според данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) средният ръст за членките на еврозоната е бил 3.4% през 70-те години, 2.4% през 80-те и 2.2 на сто през 90-те. За периода 2001 - 2009 г. той е едва 1.1%. Подобно забавяне не е регистрирано на друго място.

Икономиките от еврозоната не съумяха да се интегрират

Дори очакваното уеднаквяване на нивото на инфлацията не можа да се случи. В границите на еврозоната се обособиха две групи държави - едните с ниска инфлация, а другите (Гърция, Испания, Португалия и др.) с високо равнище на потребителските цени.

Освен това нараснаха и дългосрочните неравновесия във външната търговия. При една група страни вносът надвишава износа, при другата експортът е с по-голям превес. Изводът е, че еврозоната не доведе и до уеднаквяване на икономиките на членуващите държави.

Глобалната криза само ускори и извади наяве проблемите във валутния съюз, но не тя е в основата им.  Тези проблеми не са изненада и за мен. Еврозоната, съставлявана от 16 държави, не е оптималната валутна зона дори според елементарните икономически теореми.

Бившият главен икономист на ЕЦБ Отмар Исинг многократно е подчертавал, че създаването на валутния съюз е преди всичко политическо решение. Т.е. основното не е дали една държава е напълно подходяща за присъединяване към проекта. Ако приемем, че еврозоната не е в оптималния си вариант, то

разходите за създаването и поддържането й без съмнение надхвърлят облагите

от нея. Думите създаване и поддържане не са избрани случайно. Ниските разходи по първата стъпка - създаването, наложиха погрешното впечатление, че всичко с проекта е наред. Грешката беше посочвана от някои от нас още в началото, но за съжаление никой не ни слушаше.

Никога не съм се съмнявал във факта, че обменните курсове на страните, присъединили се към еврозоната, отразяваха икономическата реалност в Европа при раждането на общата валута. През последното десетилетие обаче представянето на някои членки се влоши, а ефектът на усмирителна риза, който еврото създава, стана видим.

Когато преобладаваше хубавото време (в икономически смисъл), проблемите не бяха ясно изразени. С нахлуване на кризата обаче липсата на идентичност между отделните държави стана очевидна. Във връзка с това смея да заявя, че като проект, обещаващ икономическо благоденствие на членовете й, еврозоната се провали.

На големия интерес напоследък спрямо възможността за разпадане на еврозоната като институция отговорът ми е: не, валутният съюз няма да се разпадне. В него е инвестиран прекалено много политически капитал с цел да създаде основата на наднационално общество, така че проектът няма да бъде изоставен.

Съществуването му ще продължи, но при изключително висока цена, която ще бъде поета от гражданите на съюза (и частично от европейците, които запазиха валутите си).
Цената за поддържане на еврото ще бъде

слаб икономически растеж

в еврозоната. Това ще донесе загуби и на други държави от континента като Полша и Чехия, както и от останалия свят. Високата цена на еврото ще бъде най-видима в нивото на финансовите трансфери, които трябва да бъдат насочени към членките на съюза с най-сериозни икономически затруднения.

Проблемът с отпускането на тези средства без наличието на политически съюз беше известен на германския канцлер Хелмут Кол още през 1991 г. Тогава той заяви, че поддържането на икономически и валутен съюз без политическо обединение е немислимо. С течение на времето обаче той забрави това свое убеждение.

Парите, които Гърция ще получи в близко бъдеще, може да бъдат разделени на населението в еврозоната и така всеки неин гражданин ще знае какъв е личният му дял. Загубата от по-ниския икономически растеж обаче е далеч по-голяма.

Не се съмнявам, че цената за еврото ще бъде платена - по политически причини. Както и че жителите на съюза никога няма да разберат точно колко им струва общата валута.

*Вацлав Клаус е сегашен президент на Чешката република и бивш премиер на страната, един от най-известните евроскептици. Препечатваме статията му от бюлетина на института CATO с незначителни съкращения, заглавието е на редакцията.
 

 

От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional