Свободата днес и тук 09 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Предизвикателството България ХХІ. Как да си върнем страната.

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Димитров

Както стана ясно от последните социологически изследвания, българите са най-отчаяната, омерзена, лишена от самочувствие нация в Европа, оценяваща битието си като живуркане на самия ръб на мизерията. Общото недовоство изглежда още по-тягостно на фона на липсата на перспектива, несъстоялото се гражданско общество и избора на младите и образовани българи, които все по често вдигат ръце и предпочитат живота в емиграция пред тукашната агония.

Затова текстът, който получих от напълно непознатия ми Иво Димитров, ми се струва изключително важен. Първо - защото не хленчи и не е изкусен да медитира върху собственото си недоволство, както правят мнозина други, подменяйки с това своята негодност за смислени алтернативи и реални действия. Второ - защото тук се предлага един модел за качествено различно структуриране на гражданските контакти и акумулиране на гражданска енергия - мрежата. Мрежата от съмишленици, които не само дърдорят помежду си, но и произвеждат неформални структури, активности и идеи. Поради тази причина не само давам публичност на този текст, но и - само в това поле, го оставям отворен за дискусии под линия - от реакцията на дискутиращите между впрочем ще си проличи доколко обществото ни е готово да асимилира и реализира вложените в него идеи.

Е. С.

А. Патодиагностика.
І Откъде тръгваме:
1. Какво НЕ Е НАРЕД. Върхът на айсберга.
1.1   Октоподи. Кражби. Шуробаджанащина. Пълна доминация на неидентифицирани структури /вкл. бивша ДС и номенклатура/ в обществения живот. Зависимост от руски структури – от бивше КГБ до настояща руска мафия. Тотална манипулация на обществото. Назначен елит. Некадърен. Единствено - заслуги към въпросните неидентифицирани структури.
1.2   Тотална безотговорност. Като започнем от правителства към програмите им, та свършим с партиите към избирателите им. А съдебната система е просто един от най-силните криминогенни фактори.
1.3.   Абсолютно пренебрежение към българските граждани. Администрация, пенсионна система, здравеопазване, социална помощ, образование са всичко друго, но не и онова, за което се представят.

2. Каква е ситуацията ?
2.1 Олигархичният модел практически източва държавата, без да прави реална икономика. Сега, в ситуация  на криза, олигархията затвърждава и разширява позиции за сметка на средната класа. На практика след кризата ще излезем с още по-отслабено гражданско общество и още по-зависими от олигархията.
2.2 Имаме качествени хора, но те нямат достъп до реалните лостове на властта. Сегашният елит е вчерашният комунистически елит. Пустословен и некадърен. Визиите на всички, които са извън този елит, практически са лишени от по-широка обществена чуваемост.  
2.3 Системата е такава, че дори качествените хора, влизайки във властта:
-а/ са принудени да играят или по свирката на кукловодите, или ги отсвирват.
-б/ са изкушени от системата да „уредят” себе си.
-в/ изпадат в интелектуален вакуум и дори с най-добри намерения, в най-добрия случай я карат по метода „проба-грешка”.

3. Ние сме в клещи.
3.1. Нямаме качествен елит.  Той е манипулативен, себично късоглед и некадърен. Нямаме национална стратегия, а „Стратегическата референтна рамка” за насочване на евро инвестициите в страната е срам дори за двойкаджия първокурсник във ВУЗ! Та ние нямаме дори елементарна представа какво правим в ЕС!?!
3.2 Обществото ни от много години е в състояние на разпад. И вече обществената тъкан некротизира. Понятия като морал, благородство, чест, професионално достойнство, вяра са до такава степен изпразнени от съдържание, че дори на моменти придобиват пейоративен смисъл.
От едната страна е октоподът на миналото, оплел и ДНЕС страната, а от друга – неразбирането на реалните ни проблеми от ЕС. Те се опитват да ни лекуват от инфлуенца, а ние сме болни от рак, метастазирал цялата нация.
3.3 Властващият елит – практически във всички сфери на обществения живот - е единна, затворена система от болшевишки тип – продуцира октоподи и октоподчета, самовъзпроизвежда се и продължава да гони от страната качествените хора. Формиран на принципа на негативната селекция, вместо да води страната напред, той е един от факторите за изпиване жизнените сили на нацията.

Б. Какво ни трябва?
Трябват ни нови, конкретни визии как да върнем България на гражданите й и как да я направим просперираща, жизнена и динамична. Практически това означава, че се нуждаем от:

1.  Всеки кадърен човек, във всяка област, където и по света да е, ни е жизнено необходим. В епохата на глобалното село България не е просто география, а въпрос на мрежи.

2. Интелектуален бекграунд.  Ако ние сами не идентифицираме болестта си и начините за нейното лечение, отвън няма как да стане. Могат да ни помагат, но не могат да свършат нашата работа. Утре, цялата власт да бъде в ръцете и на най-добронамерения политик, пак нищо няма да се промени, защото зад гърба му трябва да има един пакет от реални и конкретно изпълними програми в най-разнообразни области.

3. Нов модел на социална организация. Мрежа на спорещи, мислещи и действащи съмишленици. Налагане на чуваеми в обществото нови визии за развитието ни.

В. Как да го направим?
1. До началото на – примерно – юли да прецизираме Програма „Предизвикателството България ХХІ”. Около нея да концентрираме отворен кръг от е уеб-базирани съмишленици, с неформална структура и неполитическа.
На базата на тази Програма създаваме интернет база на Програмата със следните секции:
- История – с цел да знаем миналото си, а не митовете, които искат да знаем за него.
- Икономика – създаване база данни, идеи как точно, при сегашното ни състояние, да влезнем в ХХІ век
- Сигурност – как конкретно, при тази ситуация може да бъде неутрализиран октопода и сведен до нормалните 10-20 % влияние в обществото.
- Наука и образование – как да вкараме и нашата наука и – най-вече! – системата ни за образование в ХХІ-век. Учителите/Професорите не са носители на знанието, а негови медиатори.
- Право и съдебна система – създаване на база данни за про-корупционни текстове в законите и идеи за необходими корекции в модела на съдебната система.
- Социална сигурност – демография, здравеопазване, пенсионна система
- Социална  интеграция – как да интегрираме малцинствата /особено ромите и тези с турско етническо самосъзнание/
- Екология
- Политика – какви политики искаме да видим в ЕС и как да станем от консуматор в един от генераторите за европейски просперитет. Как да промотираме България в новия ни дом. И, естествено, всеки път да питаме нашите политици как и доколко си изпълняват обещанията и КАК КОНКРЕТНО смятат да реализират обещаваното.
- Изкуство и морал – да не забравяме, че ни трябва и ДУХОВНО ЗДРАВЕ, И ПРОСПЕРИТЕТ.

2. Принципни характеристики /изисквания на разработваните нови визии:
- да са продукт на най-съвременните теории и разработки, все още неприлагани или тепърва-  прилагани в света.
- да са концентрирани върху индивида – пр. ако става въпрос за социална интеграция, то идеята /моделът да акцентира върху индивидуалната интеграция и просперитет и методите за експонентното й хоризонтално разширяване (колективистичните модели, които доминират в ЕС са доказано контра продуктивни – справка - проблема с интеграцията на мюсюлманските общности в цяла западна Европа).
- да са имплицитно екологични.
Забележка: Всяка секция има две основни задачи – да събира данни за конкретната диагностика на състоянието и конкретни идеи /предложения/ модели за това какво трябва да стане и как конкретно да се направи.

3. Създаваме NGO /или др. подобна форма/ «Предизвикателството България ХХІ» със задача по разработка на напълно конкретни модели и програми, свързани с горните направления. Като основната цел ще бъде в конкретната работа по създаването на национален интелектуален бекграунд.
3.1 Конкретна структура – 2-3 щатни координатори, чиято задача е да подпомагат формирането на мрежови групи по разработка на конкретни теми /модели/ изследвания  кристализирали в интернет форума до степен на готовност за обществена реализация, да им помагат (при необходимост за подготовка на документи за кандидатстване за финансиране и пр.), да организират предварителна рецензия на резултатите, да поддържат връзка с потенциални донори и медиите.
Напр. Първата конкретна тема, която ми идва на ум е «Про-корупционни текстове и практики в българското законодателство, свързано с обществените поръчки»
3.2   Създаване на модел, организация и стартиране на следните интернет-списания
-«Внимание! Манипулация!» - с цел от една страна да изследва теорията и практиката за обществена манипулация от страна на масмедииите, отделни елити и/или стопански и научни субекти, а от друга – да аламира за реализиращи се в момента манипулационни практики.
-«Икономика и Управление ХХІ» - целта е са се даде сериозна научна трибуна предимно на българските изследователи, независимо къде по света са. Списанието ще е минимум двуезично, редколегията – поне 3/5 от българи изследователи от водещи световни институти. /У нас в момента няма общонационално списание на достатъчно професионално ниво, а съществуващите обслужват различни научни феодали/.
- .........
3.3 Създаване на конкретни модели за модерни бизнес и обществени практики – пр. «Виртуални предприятия – теория и модели», «Екологични продукт/услуги релевантни наеко политиката на ЕС и пакета евронорми в тази насока», изследване възможности за внедряване у нас на продукт/услуги и социални практики, резултат на най-модерни научни достижения. Целта е да захраним малкия и среден бизнес и да го подпомогнем да се насочи в най-модерните и перспективни области от една страна, а от друга – да съдействаме за изграждане и утвърждаване на гражданското общество и формиране на политики адекватни на съвременният свят.

Това е само част от материала. За да бъда максимално лаконичен, нарочно съм го направил в конспектен вид и целенасочено недовършен. Това го прави  кратък и лесен за критика. Пък и колкото и да го довършвам, няма да бъде нищо повече от онова, което имам в главата си. А сама по-себе си, идеята предполага брейнсторминг на тема «Как да си върнем страната и да я вкараме мощно в ХХІ век».
Подробно със се опитал да обясня идеята си във втората част, под формата на въпроси и отговори /FAQ към Предизвикателството България ХХІ/.
Мисля, че по този начин материалът ще е по-удобен за дискусия.
Предварително благодаря на всички, които ще си дадат труда да прочетат тези общо 6,5 страници.

F A Q

1.   Какво ще стане, ако това начинание и други подобни се провалят.
О:
До 5-10 години олигархията ще се е закрепила окончателно и ще лъска имиджа си вече и в рамките на ЕС. Ще си стоим на опашката на Европа, в групата на „бедни и бавноразвиващи се”.
В икономически план - ще продължи процеса на натрупване на икономическа мощ в олигархията за сметка на средната класа и масова лумпенизация на населението. Самата лумпенизация е инструмент за заздравяване властта на олигархията, но същевременно примера на страните от ЕС и качеството на живота там, може да доведе у нас до тежки социални конфликти с непредвидими последици. Напр. някое лумпен-радикалпопулистко движение от националистически тип може да хвърли страната в хаос и изолация (фасадната демокрация е опасна с това, че компрометира в масовото съзнание самото понятие демокрация).
Накратко – олигархията ще прехвърли окончателно собствените си характеристики на нацията. Така че в Европа хората ще са убедени, че „българите са крадливи, далавераджии, полуграмотни самохвалци”, че „българите са неспособни на продуктивни усилия и решения”, че „българите са мързеливи муфтаджии”...

2.   Има ли други опасности за страната. Гърция също си я управлява олигархия, а Италия едва ли се е изчистила напълно от мафията.
О:
Опасността е за нацията ни като такава. „Успешните 45  години” изгониха над един милион българи от България. И в момента тече процесът на „обезмозъчаване” на нацията. Излизащите да учат навън практически не се завръщат за реализация в страната, защото такава за тях няма. Т.е. вече засягаме и генофонда на нацията – умните, предприемчивите, дръзките изчезват от страната. И се възпроизвеждат „навън”. Много трайна, вече 20 годишна тенденция.
Същевременно, тези „бегълци” от блатото са предимно в активна репродуктивна възраст. Това ще доведе до допълнително влошаване и на демографската структура от етническа гледна точка – ако продължава така, до 30-50 години трите основни етнически групи - българи, турци, роми приблизително ще се изравнят. Като сместта става още по-взривоопасна от това, че основната група пенсионери ще са българите.

3.   Кои са ключовите фактори за успех на начинанието „Предизвикателството България ХХІ”.
О:
Толерантност . Всяка от задачите, които ни предстои да решаваме, предполага и наличие на устойчиви заблуди и различни политически ъгли за трактовка. Т.е. всеки предварително трябва да е наясно, че в някой момент /днес или вдруги ден/ някой ще го настъпи по мита. И че в този момент, вместо първосигнално да залага „кило кръв и три кила кокали” за „защита”, първо да брои до двеста и да пие литър студена вода.
Възрожденски дух и професионализъм- означава да отделим малко от свободното си време и ако виждаме, че идеята ни е неразбираема, да обясняваме и да ... да, да обучаваме. Да си спомним как сме станали нация - „Богатий с парите, сюрмахът с трудът, момата с иглата, учений с умът,”. Трябват ни и лидери и генератори на идеи и разработчици и организатори. Всеки човек. Независимо къде е по света.
Вяра. Без вяра, че въпреки трудностите можем да успеем – просто нищо няма да стане. Всеки, който тръгне по пътя, трябва да изповядва кредото „Кой друг, ако не аз и кога, ако не сега?!?”.

4.   Защо да тръгваме по избиколните пътища на мрежово общество и неизбежното на моменти форумно „чесане на езиците”.  Няма ли да е по-бързо да заявим една реална социална структура и да дадем битката очи в очи?
О:
Околният, мрежовият път вече е единствено възможен. Знаем резултатите от опитите в последните 20 години. С изключение на криминалните и полукриминални структури - останалите се разпадат. Плюс това, една реална социална структура е много лесно да бъде инфилтрирана, овладяна и разпадната. Мрежата ни дава няколко предимства:
- достъп до всеки съмишленик, независимо къде по света го е отвял вятърът.
- възможност за относително бързо отсяване на „викачи” и „инфилтрати” /взривяване на теми, подмяна на принципни тези с личностни нападки, прикрито заспамване, опит за внасяне на личностни противопоставяния, нетолерантност и др. подобни/
- мрежата е най-подходящото място за формиране на новия контра-елит. И то много бързо и без особено робуване на етикети.

5. Защото толкова се настоява на създаването на „интелектуален бекграунд” .
О:
5.1 Характер и задачи.
   - интелектуалният бекграунд на една страна е сумата от налични, конкретни, професионални решения на конкретни въпроси от обществена значимост . Това е основата, която политическите партии ползват/или не, когато идват на власт. И това е основата за конкретна критика/подкрепа на всяка партия.
   - именно интелектуалният бекграунд е онова, което позволява на мислещия човек да бъде разумен привърженик, а не просто фен на дадена политическа сила
   - този бекграунд е форма на имунна защита на националния организъм от социални манипулации и полулизъм

5.2 Смисъл.
Това е същността на „Предизвикателството България ХХІ”.  Защото интелектуалният бекграунд има триединната функция на инструмент за конкретизиране на това как ще се развиваме,  инструмент за собствено развитие на гражданското общество и инструмент за политически контрол.
Каква е сегашната практика? В обществото има няколко консенсусни въпроса – неефективност на администрацията, корупция, скапана здравна система и т.н. И всички политически сили публично декларират необходимостта от промяна. И уж ги включват в политическите си платформи. Но само декларативно и под формата на някакви най-общи идеи.
Да приемем, че управляващото мнозинство се решава на реформа. Каква е технологията? Натоварва се група чиновници да проучат опита тук и там, да се сглоби някаква концепция, която се пуска за съгласуване по инстанциите, следват в рамките на 1-2 месеца куп публикации в жълтата преса, които минават за публично обсъждане, след което в НС реформата си я гласува управляващото мнозинство, опозицията е против/въздържала се и – ето ви я реформата.
В общи линии, това е видимата част на нещата. В действителност обаче, в реалността на събитията, зад кулисите няколко олигархични кръга предварително си разпределят баницата. Защото дяволът винаги се крие в подробностите. От наличието/липсата на алинея в даден закон или дори на две три думички само, могат да се облагодетелстват строго определени хора, от това как е формулирана една Наредба към закон, можете да промените реалната му функция, дори от това кога ще издадете Наредба или от датата на влизането й в сила, от преходните и заключителни разпоредби зависят огромно количество пари.
Какво прави обществото ли? Ами радва се на това че – най-сетне - има реформа. И след година или три „изведнъж” се оказва, че пак всичко си е „побългарено” и пак „това не е това”!
Съвсем по друг начин стои въпросът, ако имаме два или три конкретни модела, които специалистите от различни сфери са „предъвкали” публично в рамките на 1-2 години, с целия набор от проверими аргументи и контра-аргументи. Тогава вече всички добросъвестни страни в процеса ще разполагат с конкретика и за критика и за подобряване. И когато въпросната олигархична група опита да прокарва „идеите си”, то веднага стават значително по-ясни - и за обществото и за специалистите - истинските мотиви.
Именно този процес на публично създаване от специалистите на въпросния конкретен модел е необходимият на рационалното общество инструмент. Защото всеки от моделите предполага един или друг тип развитие, в хода на разработката на моделите и тяхната оценка гражданското общество „вижда елита си”, вижда и ще може да го оцени по резултатите от дейността му, а и получава правото да запита конкретно политиците си – защо това, а не това?
Именно в процеса на „правенето” на моделите, при тяхното обсъждане, самото общество се структурира на база създаването на условия за постигане на конкретни резултати.
И да се върнем на темата си. При тоталната корупция липсата на интелектуален бекграунд е най-лесният начин за олигархията да манипулира обществото. Имаме 20 годишен опит в „правено-недоправено-побългарено”. Липса на конкретна отговорност за конкретни издънки. И политика на ниво общи приказки.
Всъщност, смисълът на „Предизвикателството България ХХІ” е точно това: да можем да „виждаме” всяка политика като набор от конкретни програми, всяка от тях прецизирана в още по-конкретни подпрограми. Като в хода на създаването на подобен модел от една страна можем да оценим съотношението вложени ресурси/постигнати резултати, а от друга – да дадем простор на истинските професионалисти, независимо от това къде се намират, да ги идентифицираме и да ги подкрепим. Така едновременно структурираме и гражданско общество, и „продуцираме” елита си. И поемаме отговорност за собственото си бъдеще.
Защото да разчитаме на „добросъвестни” чиновници и „почтени политици” си е приспивната утопия на интелектуалната леност и мечтата на олигархията.
Докато обществото ни не си изгради този модел, винаги ще бъде тотално контролирано и манипулирано от всеки, когото не го мързи. Докато не материализираме гражданската си инициатива, недоволство и потенциал в конкретика, ще продължава и „кучетата си лаят, кервана си върви”!
-

6. Кои са конкретните стъпки за начало?
О:
-   Обсъждане и прецизиране платформата на „Предизвикателството България ХХІ”
-   Обсъждане и прецизиране интернет формата, която ще е базата на проекта
-   Популяризиране на платформата в мрежата – клубове, блогъри, групи за натиск и движения и пр. от една страна – от друга, чрез масмедиите – електронни, печатни и т.н.

7.  Кои са основните трудности за реализация на предлаганата програма.
О:
-   В съзнанието ни тотално доминира духът на дебат наложен от властващите елити – негативен, патетично-есеистичен и в редица случаи митологизиран, вместо позитивен и рационален.
-   Идентификация и привличане на професионалисти. Да направим мястото привлекателно за тях.
-   Създаване на имплицитна връзка между медиа-специалистите и професионалистите в останалите сфери. И най-добрата идея/модел без съответната, професионална медийна транскрипция и реализация си остават „несъществуващи” за обществото.

8   Защо е лепнато това NGO. Не влиза ли в принципно противоречие с „възрожденската идея”?
О:
   - това е начин да продуцираме реално приложими резултати. Един модел/идея изисква сериозно количество работа по конкретизация на обосновките, по разработване на конкретиката...
   - част от идеите кумулирани при функциониране на форума имплицитно ще предполагат мултидисциплинарен подход, за довеждането им до състояние на готовност за разпространение и приложение в обществото.
   - това е и начин да продуцираме елити на база РЕЗУЛТАТИ.
Да не забравяме и че резултати от тези разработки ще стават първо достояние на мрежовото общество и в този смисъл, ще подлежат на обществен контрол.

9. Защо точно този тип решение? И сега имаме и политически партии и граждански сдружения и т.н.
О:
9.1. В основата на предлаганото решение стоят следните хипотези:
-   Съществуващият елит в различните сфери е генетично свързан и до голяма степен формиран от до-десетоноемврийският. Той е корумпиран, манипулативен, полуаматьорски и провинциален.
-   В основата на налаганите от сегашния елит дебати продължава да бъде характерната за социализма „стратегия на планираното изоставане” – т.е. опит за „побългаряване” на готови –стари! – решения, прилагани при други културни модели и характеристики на обществото.
-   Самата система за възпроизводство на доминиращи елити е твърде затворена и естественият индивидуален пробив в него е свързан с такава трансформация на личностно ниво, при което става като в „Приказка за стълбата”.
-   Съществува дълбоко, имплицитно противопоставяне между обществото и неговият елит. Изблиците при гласуванията от 1997, 2001 и 2009 фактически означаваше масово искане за нов тип лидерство/елити.
-   Традиционният модел на формиране на нов елит, който да заеме мястото на доминиращия, е обречен на неуспех, защото олигархията държи в ръце всички лостове за въздействие и манипулация.
9.2 При тази ситуация търся решението по линията на :
- преминаване от елит по приписване /грубо казано - назначен, какъвто е сегашният/ към асоциативен елит по резултати. А това е възможно само при самоорганизиране на контраелит и създаване на центрове на кристализация.
- мрежовото самоорганизиране е основата именно за преминаване към този асоциативен тип.
- този тип решение е целенасочено търсене на кристализационни центрове – събирането на съмишленици по този начин е форма на повишаване на концентрацията, т.е. създаване предпоставката за кристализация на нови визии и социални практики и превръщането им в доминиращи.
- ползването на мрежата е предусловие за „непровинциални” решения, доколкото позволява свързване на хора, повлияни от различни култури, независимо от географската им близост.
- събирането на едно място за дискутиране на проблеми от най-разнообразен характер, позволява от определен момент нататък да ползваме ефекта на синергията.
По-изкушените в новите насоки на социалните науки ще констатират, че цялата концепция почива на създаване на уеб базирана мрежова система с две основни цели :
– създаване условия за „фазов преход” /самозаявил се контраелит – трансформиращ визиите си в доминантни/ и –последващо и/или паралелно
- реасамблиране на социалната структура въз основа на нови визии, наложени в обществото.

10. При успех - какво гарантира, че така формираният контра елит, който ще е бъдещият елит на нацията, ще бъде по-качествен и ефективен от настоящия.
О:
-   Защото ще е функция на самодоказване чрез реални качества и резултати. За да се наложи, той ще трябва да преодолее настоящия елит, който държи всички лостове за обществено въздействие и контрол. Нещо, което към днешна дата изглежда почти утопично.
-   Защото ще е асоциативен и проактивен, сиреч отворен за света и бъдещето.
-   Защото в битката си за налагане на новите визии за развитие на страната ще развие както необходимият прагматизъм, така и на практика ще познава границата на компромиса, след който самата идея се компрометира. Същевременно в хода на този процес ще се оформи и достатъчно широко мрежово ядро, което да играе ролята на коректив.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional