Разум и совест се с нея борат.
134 години след смъртта на поета битката продължава с променлив успех.
Подсказвам ви, че утре е 2 юни, Денят на Ботев. Поетът-революционер, дето си зарязал вестника и тръгнал да освобождава раята. Не знаел сиромахът, че рая не може да бъде освободена, раята трябва да си доробува.
В интерес на истината, вестниците тогава не са били бизнес, като сега…
Казвам „променлив успех” от куртоазия и за да не подтикна някоя лабилна пенсионирана учителка по литература към прибързан инфаркт, а истината е, че на наша почва глупостта редовно печели битките с разума. Като се почне още от брошурата „Що е социализъм и има ли той почва у нас”, та до наши дни. Еле пък в наши дни…
Абе, да ви питам нещо. Щото сред вас има доста пенсионирани учителки по литература. Мислили ли сте си, какво ще стане, ако в стихотворението "В механата" малко се пипне първото изречение? Ако вместо:"Тежко, тежко! Вино дайте...” изречението се обърне на: "Тежко, тежко вино дайте!" Няма ли тогава цялата ситуация в стихотворението да се преподреди и то да се превърне в лирически наративен перформатив на тема "пиянство"? Няма ли в такъв случай тема-ремната верига да се обърне и вместо да функционализира паресиастичните потенции на пиянството, стихотворението да полага всичките си чувства, мисли и думи в контекста на предначертаващо ги пиянство?
Ама и аз какво ви питам. Естествено, че сте си го мислили!
“Нашият народ, пишеше поетът, от ден на ден сиромашее и се парализира както нравствено, така и физически, защото управлението, което той търпи на себе си, е основано на кражби, на обири, на насилия, на убийства и на всякакъв вид разврат.”
Гаче ли вчера го е писал! За днеска!
В държавата почнаха да стават некои работи, дето приличат на едни други работи, за които премиерът каза, че не са хубави работи… Първо ТИМ получиха разрешение от министерството на Плевнелиев да строят в Морската градина във Варна. Което може да се обясни много просто: „Никой не е толкова богат, че да откупи миналото си”.
Второто симптоматично нещо е, че Краси Гергов излезе от нелегалност. Тя неговата нелегалност беше малко като на Бай Тошо. Верно, че се криеше, но също толкова верно е, че и никой не го търсеше.
Та във връзка с 10-годишнината на бТВ Гергов си призна, че през цялото време е бил реалният собственик на телевизията. Но пътят не бил лек, а трънлив! До началото на тази година, когато отпада забраната в закона собствениците на рекламни фирми да притежават и медии. Тази промяна му позволява да излезе от нелегалност. Което обяснява и самата промяна, не ли?
Понеже тук е възможно да се появят тълкувания, че червеният олигарх се е продал на Бойко, ще избързам да ви обясня, че големият капитал е национален капитал, той не се влияе от това кой управлява държавата. Поне на Гергов е толкова голям, че вече може сами да се грижи за себе си… (И на другия Гергов, и на Златев, и на ТИМ…) Можете, ако искате, да си спомните, че когато тръгваха частните телевизии, правителството на Костов забрани рекламата на БНТ и големите пари се отляха накъде другаря старшина…
Което ме подсеща да разсея още една заблуда. Гергов се представяше за бивш разузнавач. Което принуди моят приятел Краси Райдовски да уточни: „Може да е бил селски детектив, но никога не е бил разузнавач. Той работеше в УБО, отговаряше за сигурността на една отсечка на ул. "Аксаков", когато оттам минаваше партийното и държавно ръководство за манифестациите…”
Райдовски няма що да лъже, те били големи приятели с Гергов…
Той съобщи още, че лично от Гергов знае, че Тодор Живков е бил кум на майка му и баща му.
И сега да обобщим: чудно ли ви се вижда, че кръщелникът на Живков и охранителят на Живков са си станали близки? Понякога си мисля, че за всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.” И ние спахме. А те не спаха. Така най-просто може да се обясни цялата картинка. Не искам да кажа, че Кръпката ни е лъгал съзнателно, щото ще излезе, че той ни мрази. А той не ни мрази, той е един от нас и ни обича. Сигурен съм. Затова го обвинявам. Щото, както казва моят приятел Селин, „Нещата винаги започват от обичта…”
Внимавайте! Подозирам, че и Бойко ни обича, макар и по своему…
Красимир Гергов: „Десет години аз съм водил дела заради вас (журналистите – бел.Т.Ф.), вие да имате право да говорите, това което трябва да говорите.”
Но и самите журналисти му отговориха както подобава. Защото „Добрият журналист не пише каквото се говори, а каквото трябва.”
Тодор Живков
Пък в Медиапул, под текста за Гергов, един гражданин написал, че живеем в „ерата на слугите, на Планше! Боко-слугата на Тодор Живков, Гергов-пазвантинът от УБО.”
Има такова нещо. Макар, че има и доста разлики. Планше, ако си спомняте, беше слуга на Д’Артанян от „Тримата мускетари”. И е доста пресилено да се оприличава Тато на мускетар. Пък и Планше не си спомням да му е масажирал ушите… Но си спомням една мисъл от него, която може да се сложи на МС и ще пасне идеално: „Човек мисли за каквото може, а не за каквото иска, господине!”
Смятам, че колкото и да отричат, все пак между Бойко и Цецко има конфликт. И ще се аргументирам. Сайтът „Всеки ден”, от медийната армада на големия български издател Пеевски (Наистина е голям, аз съм го виждал в гръб – огромен, чак не ти се вярва, че тоя гръб е само на един човек.) ни информира, че в английската версия на интернет-сайта на МВР е публикувана брошурата “Travelling in Bulgaria”, която съдържа актуална информация за чужденците, пътуващи през родината.
По времето, когато Бойко беше главен секретар, се издаде първата такава брошура. В нея пишеше: “The traffic policemen wear reflektive vests with his photo” (Пътните полицаи носят отразителна жилетка с неговата снимка…”) Сега Цецко е махнал снимката на Бойко от баджа на полицаите и е оставил само тяхното име: „They wear yellow high visibility vests and a name badge.” Бойко е паднал от баджа!
„24 часа”: „Мъж падна от втория етаж в Банкя”. Споко, не е тоя мъж. Друг мъж е. Макар че то след тоя мъж е много трудно някой друг да е мъж… Не, наистина! По повод въпроса на премиера до медиите, дали ги натиска, от „Новинар” пишат: „Господин Борисов, женската част от екипа на "Новинар" не би възразила да стане обект на Вашия натиск, но за всеобщо съжаление Вие до този момент не сте предприели никакви стъпки в тази посока.” Отдавна съм на тоя свят и мога да ви заявя съвсем отговорно, че няма друг български премиер, който да е бил приканен от първа страница на вестника да ги такова…
Вчера в автобус 72 се случи една дребна битова случка. Една мутра настъпи един доцент. Знам, че е доцент, щото ми е комшия, но и да не знаех, пак щях да позная. Доцентите са едни такива… Та мутрата вика: „Ивиняай, брато, настъпих ли те?” „А, не, не, отговори доцентът - аз си бях протегнал много краката…” И застава да му отстъпи мястото си…
И си рекох да ви го разкажа, щото много ми заприлича на въпроса на премиера до медиите. И още повече ми заприлича на отговора им. Всички категорически отричат да са натискани.
Ама то, реално погледнато, те и не са. Според НК между доброволният секс и изнасилването има едно „ДА” разлика. И медиите вече са го казали… Не ги натиска никой, даже напротив, те се натискат. Кой по причина на финансиращата го банка, кой за да му пуснат парче от голямата държавна рекламна баница, кой за лични услуги… Вервайте ни, знаем ги тия работи как стават!