Свободата днес и тук 18 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Обичайни въпроси за един необичаен бюджет

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Стефан Антонов

Миналата есен, когато в парламента вървяха дебатите за тазгодишния бюджет, опозицията дори и не подозираше какъв подарък ще им донесе неговото (не)изпълнение. Нейните представители масово коментираха, че приходната част е подценена и че финансовият министър ще си присвоява заслуги за добро управление, когато се събере повече от очакваното.

Единствено лидерът на ДСБ Иван Костов предупреди, че приходите няма да се изпълнят, но и той не уцели - прогнозата му бе за 400 до 600 млн. по-малко, а подготвената актуализация показва, че няма да се съберат близо 2 млрд.

Тазгодишният бюджет не беше симпатичен дори и на неговитe вносители, но по-добро просто не можеше, казваха те. Експертите пък им казваха, че за да се осмисли бюджетът, ще е нужно държавата така да се преустрои, че да предоставя обществените си услуги по-ефективно и за по-малко пари.

С други думи - да се направят реформи, за да не посрещаме орязаните средства единствено с опънати нерви и затегнат колан. Досега обаче реформи на практика не сме видели.

Механичното орязване на бюджетни разходи, включително допълнителното към вече проведените съкращения в НАП, митниците и финансовото министерство, е не просто недостатъчно, а без ясна идея как наличните задачи ще се изпълняват с по-малка численост и без работещо електронно правителство може да се окаже и с вредни последици. 

Цената на отказа от реформи

Отказът от реформи в условията на падащи приходи означава дефицит от 3.2 млрд. лв. Засега изглежда, че той ще се финансира главно със средства от фискалния резерв, а емитирането на държавни ценни книжа или облигации на международните пазари остават като резервни варианти.

Фискалният резерв в началото на годината бе 7.67 млрд. лв. а предвиденият с актуализацията минимален праг за тази година е 4.5 млрд. лв. И първокласниците могат да сметнат разликата от 3.17 млрд. лв. - почти толкова, колкото се очертава да бъде и бюджетният дефицит.

С други думи, при сегашната актуализация на бюджета правителството си отваря врата да изтегли от резерва 41% от стойността му в началото на годината.

Дотук с бакалските сметки, в които специалистите ще ни обвинят. Но за да покажат от правителството, че и те не смятат като магазинери, ще трябва да отговорят на няколко въпроса. Интересно е например има ли оценка за мащабите на проблема с недостигащите пари.

Дефицитът от 3.2 млрд. лв. ще отговаря ли на този, изчисляван по методологията на ЕС, и включва ли този дефицит плащанията на миналогодишните просрочия. И още - какво ще правим догодина, когато депозираните от правителството 500 млн. от фискалния резерв в Банката за развитие ще трябва да се оставят там като плащане за дълговета към строителните компании, които банката сега изкупува. Отсега можем да прогнозираме, че връщането на тези пари в резерва следва да се отпише.

Има ли отговор на спада при ДДС

Освен това в "добрите години" преди кризата основният източник на бюджетни средства - ДДС, нарастваше главоломно с двойно и тройно по-голям темп от икономическия ръст. Сега този данък се свива двойно и тройно по-бързо от спада на икономиката.

След тази криза не можем да сме сигурни как и кога ще се възстановят кредитирането и чуждите инвестиции, които помпаха приходите от ДДС. Миналата година постъпленията от данъка са спаднали с 1 млрд. лв. на годишна база, а това означава, че в България са били похарчени под формата на инвестиции и крайно потребление 5 млрд. лв. по-малко. През тази се очаква да намалеят с още 570 млн. лв., което означава 2.8 млрд. лв. по-малко инвестиции и крайно потребление.

Как тенденцията се връзва с наближаващия падеж на глобалните ни облигации през 2013 година, когато държавата ще трябва да извади още почти милиард евро, за да погаси главницата по една от оставащите емисии? Ще очакваме отговора с интерес.

Какво (не) се прави

Управляващите все още не са показали с нищо, че знаят посоката, в която ще се справят с проблемите. А обясненията защо нещо не може да стане и отпращането към злодеянията на тройната коалиция няма да ги решат.

Заради липсата на очертана и разбираема икономическа политика бюджетното салдо се превърна в единствения й измерител, вместо това да бъде състоянието на самата икономика.

Изтеглянето на средства от фискалния резерв изглежда някакво макар и с неясен ефект решение, и то само само за тази година. Без реформи догодина и той няма да върши работа. По-вероятно е да си остане изчерпан в оперативната си част и за да се теглят допълнителни средства от него, ще трябва да се посегне на Сребърния фонд или на резервите на здравната каса.

Другите варианти са или да се взимат пари назаем, или да се повишат данъците. Между другото в едно от последните си интервюта финансовият министър Симеон Дянков потвърди ангажимента си да не се вдига ДДС, но подчертавайки изрично, че става въпрос само за 2010.

"В дългосрочен план всички ще сме мъртви", е казал успокоително Кейнс. Въпросът е какво ни чака в краткосрочния, в който се предполага, че ще сме живи.
 

 

От http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional