Унгария криминализира комунизма, президентът на РъБъ продължава да го рекламира

“Петър Младенов: Другари, картината в икономиката е потресаваща!
От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта, чули в МВР каква е истинската картинка на социализма лично от устата на новия генералния секретар на БКП.
Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: “Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!”. Нищо подобно. Няма натури. Опитахме се да направим един анализ. Лично за себе си го направих. Това беше преди пленума. Тъй като трябва да ви кажа, че в политбюро никой не ни е давал какви са ни задълженията, и как се развива икономиката. Ние не знаехме. Аз не знаех. Но тъй като имах една връзка с банката помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5, 6 – 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само, че нямаме никакви процени прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка.Това, което трябва да изнесем ще бъде някъде между 1,7 млрд – 1,6 млрд. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2, 6 млрд. долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира. Това е минималния внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не сава въпрос за някакви луксозни стоки.
И ако говорим по-нататък стигна се, другари, до нравствена криза в нашето общество. Има и корупция. Има и неверие. Има и цинизъм, ако искате. Цинизъм, просто цинизъм – аз да съм добре, аз да си оправя моите работи там, не ме интересува това общество. За съжаление ръководителите, ние, които бяхме (тъй като аз също съм бил в тази група ръководители и то дълго време) ние не давахме пример на това как трябва да се живее. Нашият живот не беше открит. А той трябва да бъде прозрачен за хората. Хората трябва да знаят Петър Младенов не само как мисли на събрания, а как живее вкъщи, какво е неговото семейство, как той се отнася към другите хора. Какво харчи, за да живее. Откъде са тези средства, които получава. Ние не го давахме този пример. Напротив. Появи се за съжаление в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, към харчене на пари (при това пари в грамадни размери).Това са народни пари. А хората не са глупави. Те не могат да не видят това. Те го виждаха. А което го виждаха то е ясно вече какво по-нататък отражение върху съзнанието може да има и на младите. И няма какво да се удивляваме, че младите сега искат от нас и отчет, искат от нас да ни съдят. По същество ние сложихме това поколение, което е на 20-30 години да живее в едни ужасни условия от морална и материална гледна точка, когато едно му приказваме, а то гледа другото – как живеем ние. Светът започна да гледа на нас по съвършено друг начин, с неуважение, до една изолация в света. И се оказа, че най-накрая ние имаме приятели само в лицето на другаря Чаушеску. Ето това е кратината. Обществото стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в пропастта!”

Това са думи на Петър Младенов ( припомнени във форума на “Всеки ден”), последният генерален секретар на ЦК на БКП, изречени в единствения кратък период на откровеност в историята на столетницата – периодът между свалянето на Живков и преврата срещу на Чаушеску, т.е.малко повечеот месец между ноември и декември 1989 г. Много скоро след това самият Младенов се върна към лъжата и плати за нея с оставката си като президент. Заради лъжата, че не е произнесъл на 14-ти декември фразата “по – добре танковете да дойдат”.

Не знам коя от всичките лъжи на днешния президент Първанов да избера, за да илюстрирам как Лъжата ( именно с голямо”Л”) днес се разпорежда с България. Избирам само една от онези, които не съм посочил изрично в книгата “Президент на РъБъ”.

На 12-ти март 2010 г. на пресконференцията си в София Първанов беше запитан от името на вътрешния министър Цветанов да каже защо са убили неговия съветник Емил Кюлев ( този въпрос избрах по-рано и аз да му задам задочно в блога си, а и в книгата се спирам на темата). Вместо да отвърне, ни в клин, ни в ръкав Първанов започна да обяснява, че не бил виждал очите на …Маргините ( с което отговори на друг мой въпрос в блога, но не отвърна на неговото продължение: бил ли е с Младен Михалев Маджо на рождения ден на Евгений Узунов през юли 2003 г., както свидетелства Красимир Премянов). Явно афектиран, Първанов съвсем се отплесна и плесна следната 100 процентова лъжа:

“Никой от моя екип не проверява присъстващите на публично мероприятие”.

Екипите на НСО не само проверяват, но и го правят като правило ден по – рано. Те са длъжни. Ако не гонаправят, значи са нарушили служебните си задължения. Интересното е, че всяка телевизия, която Първанов е снизходил да посети, знае отлично това. Но никоя не си направи труда да му опонира – нито на самата пресконференция, нито по – късно. А беше очевидно, че той се оправдава гузно. Защото пребиваването му с оперативно интересния Маджо на рождения ден на общия им приятел, бившият шеф на митниците и настоящ бос в БСП Евгений Узунов на 50 годишнината му в ресторант в сградата на “Интрепред” в София е факт, публично потвърден от Красимир Премянов, бившият шеф на парламентарната група на БСП от времето на Жан Виденов.

Лъжата може да има къси крака, но се радва тук на дълъг живот чрез дългите ръце на лицето Първанов. Но най-интересното е, че управляващите, при целия им видим конфликт с Първанов, не виждат нищо лошо в това да не виждат лъжите му.

Да се чудил ли, че докато унгарският парламент приравни днес комунизма към нацизма и така криминализира комунистическата пропагандна, тук лъжата си има цял президент на РъБъ като рекламно лице на комунистическото минало, радващ се на недосегаемост?!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/