Иво ИнджевКакто можеше да се очаква, премиерът Борисов все пак разсея невероятното предположение, че някой негов министър може да го опровергае. На ”билярдната маса” на публичното управленско говорене се разигра следната комбинация.
Най – напред Борисов разби с един удар дългогодишните догадки за съдбата на проектите “Бургас – Александруполос” и АЕЦ “Белене”. Единия обяви за мъртвороден поради опасности от екологичен характер и даде пример с катастрофата в Мексиканския залив. А другия, истински проблематичният, посочи като невъзможен за осъществяване по финансови причини. Ударът му обаче завари неподготвен министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. В карамбола на импулсивните реакции той изрази недоумение от думите на началника си и дори възкликна : “ не мога да повярвам, че го е казал”!
Ако някой обаче е имал съмнение кой има последната дума, трябва да се запознае с продължението на карамбола. В интервю за БГНЕС, придружено с видеоматериал, само часове по-късно Борисов навря в съответната дупка топката, която без много да му мисли му върна Трайков. Премиерът не само потвърди, че няма никакво недоразумение, но и буквално се закани на Трайков. Без да го споменава поименно, но със съответната строгост в гласа, Борисов отдаде реакцията на министъра на неговата младост, посъветва го да мисли, преди да говори и процеди през зъби : “ сигурен съм, че няма повече да греши”!
Междувременно сред страничните зяпачи на карамбола от публиката се обадиха двама ключови кибици в енергийната игра. Президентът Първанов, както се разбра сега, явно е имал изпреварваща информация за удара на Борисов и ден по-рано направи без никакъв видим повод изявление за необходимостта от ускоряване на решението на АЕЦ “Белене”. Направи го в синхрон с официален ултиматум от Москва България да обяви решението си за “Бургас – Александруполис”. Интересно, нали? Тези хора май знаят предварително какво се кани да каже българският министър- председател!
Нервите си изпусна “човекът енергетика” в червеното ядрено лоби Румен Овчаров. В незабавна реакция на казаното от Борисов той внесе разяснение за пред другарите и другарките с твърдението, че премиерът искал да угоди на американците. И се надявам да е прав! Защото не се съмнявам, че на американците им е много угодно, сигурен съм, да няма петролен разлив в Бургаския залив, да не се нарушават европейските екологични разпоредби по сухопътното му трасе и да не се унищожава финансово България с участие в абсолютно непосилен проект в Белене, който на всичко отгоре няма и стотинка обосновка за възвращаемостта на закопаните в него милиарди. А защо на руснаците им е важно напук на тези опасности техните проекти да се осъществят, това е въпрос, на който Овчаров явно не желае да отговори.
На фона този сблъсък от почти планетарен характер, все пак не може да не бъде зададен дребният въпрос: министър Трайков няма ли да подаде оставка? През седмицата главният прокурор Борис Велчев обясни пред медиите, че се учудва как уличени в прекрачването на правилата магистрати не подават оставка. Това е личен избор, припомни той. Точно така. И не мога да повярвам, че един министър, който и да е той, до такава степен е готов да се откаже от суверенното си право да не бъде министър, когато е сътворил гаф от калибъра на възклицанието по адрес на премиера: “не мога да повярвам, че го е казал”.
И като ще спекулираме с това кой на кого угажда, по тази логика трябва бъде зададен въпросът: Трайков на руснаците ли угажда? И има ли място такъв министър в правителството на европейска и атлантическа България?
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/