Иво ИнджевЛидерът на БСП Сергей Станишев прогледна за истината като си загуби паметта, но проговори…
Като отрече в кулоарите на парлачмента да е предлагал на Първанов през 2005 г. да става премиер, Станишев на практика го обяви за лъжец. Бившият премиер можеше да отхвърли претенцията на Първанов и по друг начин. Щеше да е достатъчно да каже, че не коментира и това щеше да означава, че не е съгласен с Първанов. Но той избра да заяви,че „няма спомен“ да е молил Първанов да става премиер. Това, макар да не беше произнесено изрично от него, означава обвинение в лъжа.
Самият Първанов на пръв поглед няма проблем. И друг път му се е случвало. В книгата си „ Президент на РъБъ“ давам доста примери, сред които е и докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека от 2006 г., публикуван през март 2007 г. В него на практика се опровергава лъжата, че Първанов не се месел в медиите в България. Защото докладът посочва, че Иво Инджев е бил принуден на напусне БиТиВи под натиск – а тъкмо от името на президента беше направено изявление срещу мен, което доведе до напускането ми. А и други примери за намесата му в медиите цитирам в тази книга…
Случаят с реакцията на Станишев обаче е различен. Тук не става дума за някакъв си журналист, обграден с презрително мълчание, нито дори за някакъв си американски дипломатичски доклад, цензуриран в българските медии. Думите на Станишев са морален шамар с опакото на ръката, която ще остави болезнен червен белег на иначе невъзмутимата политическа физиономия на претендента да дърпа отново конците в БСП. Няма как да бъдат скрити този път. Този удар ще задълбочи противоборството срещу самия Станишев в партията, за което усилено рият президентските къртици. Явно Станишев е решил да им даде отпор като им покаже, че вождът им не е недосегаем за контраатаки.
Случката се разви в рамките на часове, след като от безкритичното към думите му студио на БиТиВи Първанов „скромно“ обяви, че винаги е играл „плеймейкър“ и че подавал на другите да вкарват голове. И се оказа донякъде прав – подаде, но за автогол.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/