Чуждото лоби плаши България с руски енергиен блицкриг

Изпълняващият длъжността президент на Молдова Михай Гимпу определи 28 юни за Ден на съветската окупация. Той съобщи, че в понеделник, 28 юни, пред сградата на правителството в центъра на Кишинев, ще бъде поставен паметник на „жертвите на съветската окупация и на тоталитарния комунистически режим”, предаде РИА Новости, цитирана от агенция „Фокус“

Освен това Гимпу настоява от Русия да изтегли незабавно войниците и военната си техника от територията на Молдова. В момента руски военни са разположени в Приднестровието в рамките на международен мироопазващ контингент.

Да сте чували някога тук изобщо да се говори за съветска окупация? Няма такова нещо. Защото тя се осъществяваше със старателното слугуване на нейните български защитници, чиито наследници се проявяват подобаващо и сега.

Президентът Първанов и близките до него червени политици водят все по – откровена кампания в защита на съветското наследство. Не им стига паметникът в центъра на София, на който от името българския народ ( т.е. на сталинистите, наложили властта си тъкмо в условията на съветската окупация) се изразява благодарност за същата тази съветската окупация, но и минават в пропагандно настъпление в защита на постъветските паметници в България, замислени като енергийни проекти с часовников механизъм.

В устата на пропагандистите вече се търкаля думата „война“. Пръв видя задаваща се „руско – българска енергийна война“ бившият министърът на енергетиката и икономиката от времето на „тройната коалиция“ Петър Димитров. Днес със същото плаши и Румен Овчаров, друг бивш началник от енергийния сектор, свързан с полагането на основите на въпросните проекти. И за да е ясно на всички какъв е идологическият подтекст на бойния вик, Овчаров обвинява опонентите си по темата, че си позволяват да не са съгласни с него заради…американския посланик.

Самозваните местни говорители на руските интереси дори не си правят труда да вникнат в понятието „война“. То изисква две страни. Какво може да противопостави България в една „война“ на руския енергиен монопол? Нищо. Жалко е да се каже, но е така – няма с какво да стреснем нито „Газпром“, нито която и да е от другите руски армии, завладели пазара на горива у нас. Тъкмо обратното: те са в състояние да направят каквото си искат с миниатюрния български пазар без да усетят дори минимално сътресение във финансовите си баланси.Така че България може да се защитава в рамките на органичените си за маневриране възможности на напълно зависим клиент, но не и да „воюва“. Което е известно на другарите тук и явно им доставя удоволствие.

Друг е въпросът, че когато Русия наистина обяви война на България с газовата криза през януари миналата година, руското лоби в политиката се опита да оневини доставчиците за сметка на транзитиращата Украина, пледирайки за „равнопоставеност“ в търсенето на отговорност – теза, която беше изцяло руска ( в нито една друга европейска държава, засегната от спора между Москва и Киев, това не пролича толкова явно).

Така че говорителите на Кремъл у нас са прави в едно- война може да има и в това отношение думите им трябва да се приемат като заплаха от руски позици. Война може да започне и да води Москва под някава форма на наказателен „блицкриг“ срещу практически беззащитната България. И писъците на руското лоби целят да я оправдаят в зародиш, като прехвърлят вината върху потенциалната жертва.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/