Невидимите жертви на омразата

Малко след десет вечерта е. На път за вкъщи Мирослав1 и приятелят му разглеждат витрините на магазините из малките улички в центъра на София. Разхождат се бавно, от време на време се хващат за ръце. Забелязват, че някой върви след тях, но не обръщат внимание. Докато не стигат близо до спирката на автобус 204 до НДК. Двама скинари бързо се приближават и се нахвърлят върху тях.

Ударите се сипят по главите и лицата им. Вцепенен от шока, приятелят на Мирослав почти се свлича в ръцете на нападателите си. Самият Мирослав бавно идва на себе и първо плахо, а после по-уверено започва да вика за помощ. Никой не се отзовава, но нападателите ги дострашава и побягват.

Синините, цицините и отоците от побоя отдавна са изчезнали. Страхът обаче остава. Горчивината също. Въпреки че Мирослав не иска да се поддава на тези емоции, около година носи спрей за самозащита. Приятелят му с месеци не смее не само да го хване за ръка, но дори да го докосне на публично място.

Оттогава са минали шест години, но докато говори за случилото се, 34-годишният програмист Мирослав изглежда така, все едно е било вчера.

"Дори не ми мина през ума да отида в полицията,” казва той, убеден, че властите няма да обърнат внимание, че е бил пребит заради различната си сексуална ориентация.

Жертвите на престъпления от омраза – насилие, мотивирано на различни основа – расистка, етническа, религиозна, политическа, на сексуална ориентация, пол или увреждане, често остават невидими, а извършителите ненаказани. В момента този тип престъпления нито се броят от статистиката на МВР, нито се санкционират адекватно. Затова по-рано този месец група от правозащитни и неправителствени организации поискаха криминализиране на насилието от омраза.

Толерантност към омразата

Случилото се с Мирослав не е изолиран инцидент. Миналата година студентът по медицина Михаил Стоянов беше пребит до смърт в Борисовата градина, защото, както става ясно в хода на разследването, приличал на гей.

В началото на юни група младежи с качулки нападнаха и пребиха свои връстници, които отиваха на протест срещу лошите условия, в които живеят чужденците в дома за временно настаняване в Бусманци. Тогава вътрешният министър описа случая като сблъсъци между крайни групировки, намеквайки, че става дума за политически конфликт между крайно десни и леви привърженици. Според Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК), това е "неадекватна оценка на случилото се” и инцидентът ненужно се политизира.

"Това е опит да се направят жертвите виновни за насилието. Става дума за едни хора, които отиваха на един мирен протест и бяха нападнати, защото защитават чужденци,” казва той.

Бежанците и имигрантите у нас също често стават жертва на престъпления от ксенофобия. Адвокат Илиана Савова от БХК разказва, че двама африканци са предпочели да напуснат България, след като няколко пъти са били нападани от скинари, а единият дори е бил намушкан с нож.

В момента законът остава сляп за престъпленията от омраза. Полицията обикновено ги регистрира като хулиганство или нанасяне на телесна повреда, защото наказанията за тях са по-тежки.

"Какво значи хулиганство? Това е понятие от 19 век и просто трябва да отпадне от един модерен наказателен кодекс,” съветва Кънев.

"Когато институциите нямат съзнание, че това [престъпленията от омраза] е проблем, те не го следят. Ние знаем, че има расистко мотивирано насилие от страна на скинхедс, но полицията няма никаква статистика за това,” коментира Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии.

Според него досега този вид насилие не се е смятало за престъпление с по-голяма обществена опасност и затова липсва каквото и да е реакция от страна на институциите.

Освен това, подобно на Мирослав, много от жертвите на такъв тип побои дори не се обръщат към полицията, защото нямат доверие в институцията, която би трябвало да защитава техните права.

В Наказателния кодекс има текст, който предвижда наказания за насилие или подбуждане към омраза въз основа на етническа, религиозна или политическа принадлежност. По думите на Кънев обаче за последните седем година има само един осъден по този член.

Още повече, че според правозащитника този текст реално не работи. Дава за пример политици, като Волен Сидеров, например, които много пъти дори от самата парламентарната трибуна са подбуждали към омраза. Техните изказвания обаче обикновено остават без последствия.

Закъсняла, но необходима промяна

"Когато говорим за престъпления от омраза или предразсъдъци, имаме предвид престъпления, които са на най-различни основания – расистки, етнически, национални, политически, на сексуална ориентация, увреждане, пол, възраст, докато обхвата на члена е много тесен,” коментира Кънев и настоява да се разшири обхвата на закона, като се включат и останалите признаци за дискриминация.

Според Мирослав законовите промени са задължителни и дори доста закъснели. Той вижда по-строгите наказания като първата стъпка към еволюция в общественото мислене и повече разбиране към проблема.

Йонко Грозев също подкрепя законодателната реформа. "Допускането на такъв тип насилие може да доведе до ескалация, тези престъпления са с по-висока обществена опасност и затова трябва да се санкционират по-сериозно,” казва той.

"Съдилищата не живеят във вакуум. Ако има обществено разбиране, че този вид престъпления са с по-висока обществена опасност, те биха могли и сега да го отчитат в мотивите си, в присъдите си, но в момента те не го правят,” смята той.

Все пак напоследък се забелязва и положително развитие. Според Кънев безспорен напредък е, че тези проблеми вече се обсъждат публично и им се обръща внимание в медиите. В разговорите си с Министерството на правосъдието той дори е получил уверение, че вече има работна група, която да направи нужните промени в закона. Те могат да станат факт обаче най-рано през есента.

Грозев смята, че промяната в мисленето ще отнеме години. "Трябва да има постепенна промяна на обществените нагласи, и ако вземем европейския опит, това ще е дълъг процес, съизмерим с десетки години. Едва сега публично започваме да си даваме сметка, че този проблем съществува,” казва той.

Шест години след побоя Мирослав не е забравил случилото се, но се опитва да бъде реалист. "Оптимист съм, че ще бъдем по-толерантни към различните, но съм песимист, че това ще стане скоро,” заключва той.

От: http://mediapool.bg/