Магистрати "на доверие"

Съдебната власт се сблъска с трудна дилема - как да се назначават хората в системата. В сегашната ситуация, когато кадруват лица като "Красьо Черния" и анонимни индивиди "на бели покривки", очевидно положението е "революционно" -  нито може да продължава повече така, нито пък данъкоплатците искат.

Съдебните назначения вече 21 години се извършват по неясни критерии и без никаква принципна оценка за юридическата подготовка (освен в конкурсите за младши магистрати) и морала на кандидатите. Кариерното израстване става на доверие - понеже някой ръководител е казал добра дума. За обществото винаги е оставало в тайна как се е стигнало до казването на добрата дума -

дали заради съвестна работа, или след разговор с някой лобист

или по някаква друга "братска" линия.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) и член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Константин Пенчев - участвал във всички назначения през последните шест години, обясни в интервю преди два дни "методиката", по която става гласуването: "Аз съм гласувал, дето се казва, напосоки, когато става дума за редови магистрати в Н-ския съд или Н-ската прокуратура. Нито познавам кандидата, нито познавам работата на това звено, гласувам, дето се казва, на доверие. Някой се изказал за или против."

Тази "традиция" доведе до удивителни анахронизми:
- Съдилищата, прокуратурите и следствените служби се напълниха с роднини.  Деца на хора от властта също влязоха на добре платени длъжности, докато тези, които нямат връзки, се редяха на опашка за общите конкурси, които се обявяваха от дъжд на вятър. Кариерата на депутата от ДПС Делян Пеевски като следовател е идеална илюстрация (Той беше назначен за следовател в София без необходимия по закон 2-годишен стаж, но не успя да работи много, защото стана заместник-министър в кабинета "Станишев". След отстраняване от държавния пост той пак стана следовател след съдебно решение, според което липсата на морални качества не може да е мотив да му бъде отказано да се завърне в съдебната система).

- Роднините влязоха в системата с атестации от собствените си близки или от подмазвачи в системата, желаещи да им угодят.

- Никой не задаваше въпроса има ли конфликт на интереси до миналата година въпреки международните конвенции, които го забраняват, и въпреки факта, че магистратите се сдобиха с етични кодекси още в началото на този век.

- Много от магистратите си позволиха отклонения от морала благодарение на безпроблемната си кариера - снабдиха себе си и роднините си с имоти по морето като "крайно нуждаещи се". Съдийската дъщеря Деница Урумова, която също е съдия, даде удивителен пример за обтекаемостта на понятието "етика".

След като гръмна скандалът с отстъпеното й право на строеж на хотел в Приморско, тя излезе с три предложения за разрешаването на проблема, показващи добър бизнес нюх: купуване по пазарни цени, сключване на анекс, че няма да продава сградата 10, 20 или повече години, или обезщетяване с равностоен общински имот, като се държи сметка за подобренията й. И нито грам разкаяние и неудобство.

- Години наред магистрати заемаха абсолютно несъвместими длъжности в неправителствени организации и спортни федерации (напр. съдиите Андрей Икономов и Панайот Генков бяха съответно в изпълкома на футболния съюз и в баскетболната федерация), а както загатва Съюзът на съдиите - и в масонски ложи. Създадените зависимости със сигурност проличават в магистратските им актове.

- Грандиозният лобистки скандал (считан за върха на айсберга на корупцията в съдебната власт) с т.нар. Красьо Черния беше така изигран от Висшия съдебен съвет и от прокуратурата, че

тотално да обезсърчи честните хора в системата

Една година след скандала така и не се разбра кой е "Красьо", кои са кукловодите му, какви са механизмите, свързали с него огромен брой от желаещите да заемат ръководни постове магистрати. Запомни се се само крилатата му фраза: "Ти няма да ходиш никъде, нямаш проблем. Аз имам 15 гласа във ВСС, като наближат изборите, обади се!".

Не бяха дадени никакви гаранции, че Красьо е загубил позициите си и че няма наследници лобисти. Напротив, в съдебната система усилено се говори, че "черничкият младеж с ланците" е бил осветен, за да се отклони вниманието от друга мощна лобистка група в самия Висш съдебен съвет. 18 души наистина бяха санкционирани, но само трима от тях - уволнени.

Меките наказания и липсата на дълбоко разравяне на случая с методите на наказателното разследване доведоха до трагикомичната ситуация приятели на "Красьо", общували с него на теми "медицина, строителство и музика", да се кандидатират отново за началници в системата. Напливът постави в шах ВСС и го принуди да отложи изборите вероятно докато се намерят лостове как да се противодейства.

Скандалите в съдебната власт повлякоха разкрития и в образователната система

Разбраха се доста неудобни факти за методите на "обучение" в Свищовската академия (чийто възпитаник е Красьо) - плагиатство, купени изпити и чалгаджийски манталитет, като се започне от конкурсите за миски в учебното заведение и се стигне до самия учебен процес.

Преди дни изплуваха факти за сестрата на прочулия се лобист с ланците, която от първи курс във Велико Търново се озовала директно в четвърти в София. Едва ли е нужно да уточняваме, че специалността й е "право". Беше огласено, че по подобен начин се сдобил с шестици и синът на един нашумял покрай "бедна роднина" висш съдия.

- Стигна се дотам, че шефът на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев (който преди година освети черничкия лобист) си позволи да обяви по повод планираното увеличение на такстите по административните дела, че "Правосъдието е скъпа услуга и всеки, който иска да я ползва, трябва да плати" - цинизъм, който съдебната власт досега не си е позволявала, тъй като достъпът до правосъдие от времето на Френската революция се смята за едно от неотменимите граждански права.

При тази грозна картина на съдебната власт едва ли е чудно, че учреденото в край на 2006 г.
професионално съдийско сдружение "Съдии в единна Европа", обединило доста магистрати на ръководни постове, се оказа единно по критерия скандалност - почти целият му УС е бил в замесен в скандала "Красьо". Председателят на Съюза на съдиите и съдия в Софийския градски съд Мирослава Тодорова обясни, че част от членовете на ръководството му са били уволнени или наказани заради това.  

Сега Министерството на правосъдието очевидно се опитва да поправи някои от тези дефекти чрез законопроекта си за изменение на Закона за съдебната власт, представен преди месец. Идеята в него е изборът да става децентрализирано, по места и всеки орган сам да си организира конкурсите.

Досега тази дейност беше съсредоточена в ръцете на ВСС, а ако законът се приеме, съветът ще гласува само назначенията на вече класираните по места магистрати. Освен това се предлага във всички органи на съдебната власт да се създадат етични комисии. Това е супероптимистична стъпка, като се има предвид, че

доскоро съдебната власт игнорираше морала напълно като чужд елемент

Проблемът обаче, който виждат и председателят на ВАС, и Съюзът на съдиите, е, че регионалните конкурси са най-прекият път към създаване на неравностойни стандарти за кариерно израстване на магистратите. Огромен е рискът в тях да се изявят всякакви лични обвързаности и пристрастия, което да убие идеята за обективност.

Като се има предвид фактът, че ВСС не може да даде гаранция за качество дори на избраните от него ръководители в съдебната власт, положението става наистина страшно.

Затова вместо централизираното назначаване да бъде премахвано с лека ръка, Министерството на правосъдието е длъжно да създаде детайлни правила, които да попречат в бъдеще да се случват изброените анахронизми.

Ключовите думи за това са "недопустимост на конфликт на интереси", "забрана за свързани лица", "оставка при съмнение за нарушен морал", "разследване на всяко едно съмнение", "по-тежки наказания за представителите на съдебната власт" (престъпленията им да са квалифицирани). 
Тъй като доверието на гражданите към магистратите, избрани "на доверие", тотално свърши.

От: http://dnevnik.bg/