Правила няма, има лидер

Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата Лъчезар Иванов от постовете председател на софийската организация на ГЕРБ, зам.-председател на парламента и шеф на здравната комисия, толкова повече се трупат въпросите, които случаят повдига.

(Ако трябва да бъдем прецизни, самият Иванов съобщи за първите две оставки, а третата  беше обявена от премиера.)

И понеже става дума за партия, която вихрено спечели изборите със заявката да бъде - най-общо казано - различна от останалите, и тъй като същата тази партия се ръководи от лидер, безрезервно подкрепян и дори боготворен от членове на всички нива, който е и премиер (а като такъв е горещо одобряван и от мнозинството избиратели), скандалът задължава да бъде пробита опаковката му. За да видим дали всичко отвъд нея е толкова похвално за героите на шумящия пети ден сюжет. А той е банален.

Лъчезар Иванов преди време ходатайствал пред началника на Агенция "Митници" Ваньо Танов да бъде назначен митничарят Бранков за шеф на митница Калотина, но Танов не се поддал, разказа самият той в сряда пред "Нова тв".

Този факт може би щеше да остане неизвестен за публиката, ако по-късно телевизионна репортерка не беше подготвяла репортаж за къщите и автомобилите на митничари, никак несъответстващи по квадратура и лукс на официалните им доходи, сред които и Бранков. И ако пак Иванов не се беше обадил на репортерката с молба да не излъчва кадрите именно за този митничар.

Покрай обаждането на депутата от ГЕРБ стана ясно, че междувременно съпругата на Бранков била назначена за експерт в здравната комисия на парламента, оглавявана от Иванов. След като всичко това стана известно, Лъчезар Иванов се раздели с трите си поста, остана само депутат.

Как лидерите решават кой да подаде оставка

Поне три въпроса се нуждаят от изясняване. От една страна, след оставките на Иванов най-важните партийни и парламентарни ръководители от ГЕРБ заповтаряха в комичен синхрон хвалебствени оценки за постъпката на техния "Лъчо". 

"Решението му е достойно поведение на човек, който не иска действията му да повлияят на имиджа на ГЕРБ и парламента. Такова нещо досега не се е случвало в българския политически живот", заяви пред журналисти вицепремиерът, вътрешен министър и втори човек в партията Цветан Цветанов.

 "Достойно поведение, доказващо новия стил на работа на управляващото мнозинство - когато някой е съгрешил, да няма завоалиране, а да се носи политическа отговорност", повтори председателят на парламента Цецка Цачева.

Само дето до вторник вечерта Лъчезар Иванов си е нямал и хабер, че ще подава оставки, ако вярваме на колегите му депутати, присъствали на заседанието на тяхната парламентарна група, пред която той се оправдал, като нарекъл постановка репортажа на "Нова тв". В сряда обаче, след телевизионното интервю на Танов, му се обажда Цветанов, твърдят запознати, и нещата коренно се променят.

Изведнъж "Лъчо осъзнава грешката си" (по Цветанов) и се превръща в двойствен субект, който хем е "извършил нещо недопустимо", хем е постъпил доблестно, като си подал оставките, след като... му ги поискали.

Та същината на въпроса е: от какво се ръководят, с какво сверяват часовниците си върховните шефове в ГЕРБ (а и в която и да било управлявала досега партия), когато искат оставки? Защо още ръководството на партията не е превърнало в доблестни политици, поканвайки ги да си тръгнат, например зам.-шефа на здравната комисия Пламен Цеков (който прочете в пленарната зала несъществуващ текст, либерализиращ рекламата на дрога) и шефа на комисията за евроинтерграция Светлин Танчев (който пък лично отнесе листчето с лобисткия текст на редакторите на Държавен вестник)?

И още: "Лъчо" нямало да го гонят от партията, понеже "не са възникнали вредни последици за ГЕРБ от поведението му". За разлика от общинската съветничка в Пловдив Дани Каназирева или кмета на Горна Оряховица Йордан Михтиев, които бяха изключени от ГЕРБ, понеже "са причинили много по-големи вреди от тези на Иванов".

Какво точно са извършили? Лидерите на ГЕРБ мълчат за разлика от напоителните обяснения и коментари на Цветанов, Цачева, Борисов за прегрешенията на Лъчезар Иванов. Според партийната риторика - изключените са уронили престижа на партията. Извън партийната риторика: за различно мнение от партийното по общински въпрос, поне що се отнася до съветничката от Пловдив.

Как медиите информират обществото

"Тогава звъннах на премиера и се оказа, че той тъкмо излиза нанякъде. Дойде при мен и говорихме на четири очи. Аз му разказах за обаждането на Лъчезар Иванов. Борисов не се замисли и за секунда и каза: "Пускайте абсолютно всичко - и за Лъчезар Иванов, и за митничарите, и за връзките, няма чадър над никого." 

Това е разказът на изготвилата телевизионния репортаж журналистка, цитирана от "24 часа". (Няма да коментираме тук притеснителната от гледна точка на журналистиката ситуация - репортерка да се обажда на министър-председателя, не е ясно защо - за да го предупреди или да пита за репортажа, но нормалната журналистическа реакция в такъв случай е медията да осветли всичко.)

Ами ако Лидерът беше казал друго? Този е големият въпрос на българската публичност за борбата с всичко онова, което пречи на нормализирането на държавата и живота. Допускам, че достатъчно голяма, ако не и представителна група хора може да са убедени, че такъв въпрос не може по никакъв начин да се отнася за сегашния лидер и премиер.

Той е принципен, почтен, не прощава никому, за него не важат приятелства (макар че обясни точно с приятелството си назначаването за министър на оспорвания от подкрепящите правителството партии Божидар Димитров). Затова пък  "Лъчо" не можа да се спаси от божествения лидерски гняв, въпреки че 20 години е лекувал Борисов...

Защо този да е истинският въпрос ли? Ами защото, ако критерият за истина и лъжа, за добро и зло в политиката във всеки конкретен случай е позицията на Лидера, това е желязното доказателство, че правила в България липсват. И което е по-лошо - липсва воля да има правила.

Ако лидерът беше казал друго, на кого щеше "да звънне" репортерката?

(Пак няма да разсъждаваме, ако премиерът не се беше замислил и за секунда и беше казал - материалът да не се излъчва, а случаят да се забрави - дали репортерката щеше да разкаже и тази история.)

В един случай той може да реагира, а в друг дори да не желае да бъде питан. Минути след като изключената от ГЕРБ общинска съветничка от Пловдив Каназирева се опитваше да обясни пред Би Ти Ви в четвъртък сутринта своята позиция против увеличаването на капитала на пловдивската окръжна болница (и беше прекъсната от водещите с аргумента, че зрителите нямало да разберат нищо!), на горещия стол седна самият лидер и премиер.

И - удивително! - той не беше попитан дори с намек за този сюжет! Откъде накъде ще го питат! Да не се учи обществото да любопитства за неща, които може и да са не по-малко скандални от ходатайстването на "Лъчо", но за които важните фактори в управляващата партия - която и да е тя - не им се иска много-много да се шуми.

Казано иначе - барабанното огласяване на един случай върши работа в много посоки. Скандалът "Лъчо" заглуши изключването на Каназирева, нищо чудно да потопи безопасно и лобистите на коноповия лист върху водката на "Сис индъстрис".

Така ще бъде, докато правилата са заместени от Лидера, а медиите поднасят този странен за цивилизования свят феномен като образец за прозрачност и откритост на властта.

От: http://dnevnik.bg/