Има ли шанс за прозрачността на медийната собственост

Преди дни Министерският съвет (МС) одобри законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. На сайта на Министерството на културата има текст заедно с мотиви, който ни ориентира в намеренията на правителството.

Какъв е проблемът

В мотивите се посочва проблем: "За съжаление все още има случаи, когато в нашата страна се разпространяват печатни произведения, които се издават анонимно или от несъществуващи правни субекти."

Мотивите посочват две проблематични хипотези – анонимен и несъществуващ издател, но на базата на българската практика този кръг може да се разшири:
- неизвестен издател: издател, за когото липсва каквато и да е информация

- известен издател с неизвестна структура на собствеността: известно е юридическото лице, но е непрозрачна (понякога сложна) веригата от съдружници/акционери (между които често има офшорни търговски дружества)

- несъществуващ издател: издател, за когото има посочени данни, но те не са на реално лице

- съществуващ и известен "издател", който действа на неоповестено основание (договор, упълномощаване, друго) за друг субект (например консултант, "лице с финансов интерес" и т.н.).
Точно какви са хипотезите се оказва важно, когато се обсъжда точно какви са инструментите за решаване на проблема.

Защо това е проблем и каква е целта на законопроекта

Според мотивите прозрачността на собствеността на медиите е важна "с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име".
Непрозрачността на собствеността е проблем заради защитата на честта и доброто име. Така ли е? Има основание за резерви към такава цел.

Доброто име е важно наистина, но да се задейства държавната машина за прозрачност на медийната собственост (до физически лица) за защита на доброто име не само не е задължително необходимо (отговорността на издателя е имуществена), но и съдържа риск.

Ако днес се записват мерки за прозрачност на собствеността на издателя, за да се защитава доброто име на някого, утре по същата логика може да последва забрана на анонимността на авторите. Да се спомним опитите на МВР да мотивира забрана на анонимността онлайн по времето на сайта "Опасните" и да не пропускаме да претегляме внимателно цената на защитата срещу клевета.

Прозрачност на медийната собственост трябва да има. Но причините са други и това трябва да бъде ясно казано с оглед тълкуването и прилагането на закона. Собствеността влияе върху позициите на медиите.

Ако има концентрация на медийна собственост, на пазара на идеи действат големите инвеститори, все по-големи и все по-малко на брой. Необичаният държавен монопол се замества с частен. Това тревожно ограничава правото на информация.

Освен това, ако има подмяна на собственика с имитация на собственик, не може да се проведе реален пазарен анализ. Как конкурентното право да ограничи медийната консолидация, ако реалните собственици не присъстват в документите, които се анализират?

И още прозрачност на собствеността трябва да има, за да направя информиран съзнателен избор давам ли доверието си на тази медия, избирам ли я за свой информационен източник – когато знам кой я притежава, финансира и управлява.

Нищо такова няма в мотивите на проекта. Засега.

Какви са средствата, които имаме в момента

И сега не сме съвсем без законови средства за разкриване на медийната собственост. Могат да бъдат посочени поне три текста в три закона.

Във въпросния закон за депозирането се иска информация за издателя. Значи и сега могат да санкционират неизвестния и несъществуващия.

В Закона за достъп до обществената информация се предвижда задължение на медиите да предоставят информация за лицата, които осъществяват управление или контрол, или участват във формирането на редакционната политика, както и за финансовите резултати на собственика и за разпространението (тиражи, рейтинг).

Има и трето средство, но вече за кандидатите за лицензи за радио и телевизия. Да споменем и тези текстове от съображения за пълнота. Не могат да кандидатстват за лиценз физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала.

Проверката по всички изисквания се прави от съответните компетентни органи, пише в медийния закон. В него 12 години стоеше записано и изискването кандидатът да няма рекламна дейност и да не участва в дружества с рекламна дейност, за да не управлява по този начин (чрез финансирането от реклама) балансите на пазара.

Под натиска на лицата, заобикалящи ограничението, то беше отменено. Защо? Защото се заобикаляло. Всъщност не, мерките се прилагаха към едни, по-малко сръчни юридически, които бяха лишени от лицензии, а не се прилагаха към други, които изплетоха паралелна мрежа от привидности и дори високите институции ги приемаха, като пропускаха да се интересуват в какво качество ги посещават тези лица.

Материалите по делото за радио К2 дават данни за размисъл: там ясно се вижда значението на връзката между рекламния и медийния пазар. Според ВАС радио К2 е изтласкано от честотата си от друго радио, което на скорост привлича рекламодатели – две явления, свързани с влиятелен фактор едновременно в медиите и в рекламата.

Работиха ли ефективно посочените правила в трите закона? Попречиха ли те на офшорните дружества, подставените лица и консултантите? Лицемерие и двойна мярка е законите да се пълнят с нови норми, ако ще остават субекти извън и над правилата.

Какви нови средства се предлагат

В проекта има две идеи, от които се очаква ефект.

Първата е, че ще се изисква разкриване на действителен собственик – "физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическо лице, което самостоятелно или чрез свързани лица притежава участие в издателя". Значи ли това без акции на приносител и без пощенски кутии? Ако да – да се каже изрично.

Втората е, че ако липсва информация за действителния собственик, отговорност носи и който издава, и който произвежда, и който разпространява. Значи ли това, че е задължение за печатницата и за разпространителя да установяват верността на данните в издателските карета?

Текстът не показва предвиждат ли се мерки за осветяване на лица, обвързани с какви ли не договори с представящите се за собственици? Такива мерки са изключително необходими. В проекта няма текст за установяване на произход на средствата. Значи ли това, че няма да се предприема проверка за произхода на средствата, с които се придобива дял или цяло дружество? Ако мерките се сведат до контрол върху акта на подаване на декларация за собственост - не се движим напред.

Вместо заключение. Проблемът с непрозрачността рядко е бил в липсата на норми. Истинският разговор е отвъд това ще се прилагат ли нормите и главно - ще се прилагат ли еднакво към всички.

* Нели Огнянова е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Има блог на адрес http://nellyo.wordpress.com>
 

От: http://dnevnik.bg/