РЕЛИКВИТЕ НА СВЕТСКА БЪЛГАРИЯ

Жискар Д,Естен и Жак Ширак бяха само най-неотдавнашните френски президенти, които водеха борбата по време на обсъждането на европейската конституция за по-твърда светска линия и за отстраняване на всякакви намеци за християнските основи на Европа в този документ. По думите на Жак Ширак: «Отделянето на църквата от държавата е едно от най-големите завоевания на френската революция».

В България не малко хора знаят доколко руския комунизъм е заемал от френските революционни идеи  и доколко християнството е било една от основните пречки за раждането на съвременния европейски  континент. В тоя смисъл българските комунистически имитатори не се различават от руските, макар че разликите в църковните традиции между Русия и България  са огромни.

Една политически оживяла комунистическа отрепка,  като президента-ченге Първанов, днес целува наляво и надясно попски ръце, след което може да рисува в демонстрация на свободомислие с четка и лъстива усмивчица  по голите цици на наета за целта курва. Всъщност да бъдем честни – цялото комунистическо войнство прави същите демонстрации от двадесет години, сякаш че най-въжделената им мечта  преди 1989 е била именно да онанират морално. Някои от тях го правят от гузност, тоест целуват попски ръце и палят свещички, но далече не всички се решават да мастурбират демонстративно като президента-ченге или партийния пълководец-премиер.

Пустата му Византия, научила ги на нещо – не на друго, а да ценят реликви! Империя пълна с реликви! Когато в девети век викингската паплач на Киевска Рус се изсипала в Босфора да завладява Константинопол, византийците носели срещу тях като знаме плащеницата на Богородицата; от пирони, измъкнати от разпятието, до тръни от разпънатия Христос, всеки предмет, свързан с началото на вярата, е бил почитан като чудотворен. Искате Светият Граал, от който са пили на Тайната вечеря? Готово – един такъв е изкопан от Сирийска Антиохия.

А колко глави и ръце, мислите,  е имал Свети Иван Кръстител? По броя им той е бил истинска многоглава ламя. За да не се обиждат червените богомолци, ще ви дам досегашния списък на кой къде държи по една глава:

Рицарите Тамплиери,

Храмът Сан Силвестро в Рим,

Катедралата в Амиен, Франция. Главата е донесена от Валон де Сартон след Четвъртия кръстоносен поход,

Турска Антиохия (за мюсюлманите Иван Кръстител е един от основните светии),

Умаяд Джамия в Дамаск, Сирия,

Резиденц Музеум в Мюнхен, официалната резиденция на семейство Вителбах, управлявали Бавария от 1385 до 1918.

Истамбул твърди, че притежава ръката на светеца и парче от черепа в двореца Топкапи. За същото претендира и Православният манастир на египетските копти Свети Макарий, както и един сръбски манастир в Черна Гора.

Арменската Апостолическа църква в Калкута, Индия, също твърди че притежава ръката на светията.  

Това е същата оная Византия, през чийто преден пост в Крим са минавали нашествията на хуни, славяни, хазари, маджарски орди «виещи като вълци», и разбира се – цитирам:  «българи, родени от онова диво бракосъчетание между странстващи скитски вещици и демони от пясъците на Туркестан».

Какво е намерила цялата тая паплач, когато се е настанила в земите на Империята? Преди всичко една икономически  организирана формация със строго организирани гилдии, контрол върху цените, надниците и наемите, резерви от зърнени храни за кризисни години; инспектиране на магазини, проверки на теглилки, мерки и счетоводни книги, на качеството на стоката.

В това време, когато търговията в Западна Европа се е считала за презрително занимание и заемите с лихва са били забранени или в ръцете на презрени евреи (и изобщо търговията е била основно бартерна), във Византия  бизнесът и банковото дело цъфтят. Още Юстиниан налага 8 процентов таван на лихвите и 12 процента за морската търговия поради повишения риск. Развити са застрахователните и кредитните услуги, а банките са контролирани изкъсо. Златният «безант», монетата, въведена още от Константин, не е променила курса си за цели седем столетия – тоест най-стабилната валута, известна в историята.

На нивото на обикновения византиец животът върви по библейски: «който не работи, не трябва да яде»( както ни учеше  протестантския възпитаник другаря Георги Димитров!), или «мързелът води до престъпления, а пиянството до безредие», затова  кръчмите затварят  в осем вечерта. Кръвосмешение, убийство или обучение на чужденци в строеж на кораби се наказва с обезглавяване или бесило.

Некачествена постройка трябва да бъде построена отново за сметка на строителя; на балконите не може да се остави нищо лошо миришещо или пречещо на изгледа към морето; императори и богаташи субсидират болници, приюти, сиропиталища, домове за стари и слепи, където «последните дни на земния път на човека да минат в мир, без мъка и с достойнство», домове за реформирани проститутки или пропаднали аристократки. Медицинските институции включват отдели за операции и родилни домове, психиатрични клиники и лепросариуми. За разлика от кирливата Западна Европа, непознаваща изобщо банята, ранна Византия е пълна с обществени бани, такива, каквито са известни и днес  в Турция и България.

Звучи като модерна и развита държава, нали? Паралелът със сегашното включване на България в ЕС е неизбежен. А защо ви разправям тия неща? Ами защото още преди да са стигнали дори живота  и на средновековна Византия, Бойковци, Божидар Димитровци и президента-ченге Гоце Първанов вадят византийски реликви от византийски Созопол със средновековна помпозност и с очевидната мисъл да подадат на плебея нещо да се хване, за да не потъне съвсем в посткомунистическата миазма. В ход са златни мечти за милиони поклонници... Дали мислят, че те ще дойдат от едно изтъпяло население, или това си е чисто и просто поредния трик за отклонение на тълпата от нейното политическо ръмжене?

В цялата тази комунистическо-религиозна мастурбация изглежда има и скрита точка от дневния ред: да тикат в мозъците на неподозиращия вярващ единството на източното православие. Под това разбирайте единството на руската и българската църква, независимо че двете са «два берега у одной реки».

Путинизмът ги зове и те се отзовават, засега с парчетия, провъзгласени за останки от Йоан Кръстител.