Ре(д)акцинатта политика: “ ако имаш две кирливи ризи, дай едната на ближния“

Когато преди два дни призовах премиера Борисов да се намеси, ако иска до докаже, че не се меси в свободата на българските медии ( като разпореди устрем за реформи в разследването на далаверите в медиите), не знаех, че ще се появи следната новина:

“Германската пресгрупа ВАЦ (WAZ), която обяви неотдавна, че ще се изтегли от Сърбия, е готова да се изтегли и от цяла Югоизточна Европа, заявява нейният собственик Бодо Хомбах във в. „Ханделсблат“.

„Югоизточна Европа не е пазар с бъдеще за нас. Не искаме да разширяваме дейността си там“, категоричен е Хомбах, чийто медиен концерн притежава българските всекидневници „Труд“ и „24 часа“, седмичникът „168 часа“ и други съпътстващи издания.

Собственикът на ВАЦ обаче прави уговорката, че все пак пресгрупата е готова на продажби в Югоизточна Европа, само ако условията са подходящи.

„Можем, но не сме длъжни да продаваме. Това ни дава свобода да го сторим само ако е изгодно“(БГНЕС)

А кому е изгодно, позволено и дори наредено да купува в България? Защо ще купува губещи издания и дали това ще бъде пазарна сделка, а не поредното пазаруване на инструменти за влияние?

Това са част от важните въпроси, които са следствие от несвършената работа от страна на следствието и изобщо на онези в държавата, които така и никога не са сезирани или не се самосезират за потвърждаване на публичната тайна за корупцията в българските медии. Тя е удобна на корумпиращите, които по правило са на върха на държавата и си осигуряват комфортно пребиваване в облаците на своята недосегаемост. За всичко останало могат да се скарат, но по този въпрос са съзаклятнически солидарни.

Тук важи правилото “ ако имаш две кирливи ризи, дай едната на ближния”. По тази причина самите медии мълчат за далаверите в други медии. А пък властта се прави, че не й е известно някой да е писал поръчкови статии ( че и цели страници) срещу заплащане и че няма уговорки читателите да бъдат системно манипулирани в полза на онзи, който им плаща за това. Как ли биха определели юристите това- съучастничество в организирана група за измами в особено големи размери в условията на продължаващо прес- стъпление, извършвано с голяма дързост? Имам друга формулировка: Сговор за Убийството на Свободното Слово и гражданското общество чрез постепенното му задушаване по особено приятен (за властта) начин. Съкратено ( по отношение на най-важната му част): СУСС!

Процедурата с укротяването на опърничавите журналисти чрез прогонване отдавна е приключила успешно за назидание на останалите в строя. Минискандалчета, като този между Сидеров и журналистка от БНР, биват мълниеносно потушавани в дух на разбирателство и солидарност между медийния началник и държавното ръководство. Не водят до никакъв принципен разговор, а да не говорим пък за разкрития за механизма “дай ми, на ти”, на който се градят отношенията между властта и медиите.

Във вихъра си обаче, след основополагащото освобождаване от вредни волнодумци, е пазаруването на цели медии в угода на “когото трябва”. По този повод да припомня, че президентът Първанов призова още през март за прозрачност във всичко. Той така обясни факта, че оповести една от стотиците възможни стенограми за ставащото в неговия кабинет. Вече е август. Някой да се е осмелил да го попита защо излъга ( отново) като не продължи с обещаната прозрачност? Не. Никой. И политическите му опоненти дори не се “сещат”, а уж щяха да го гонят от поста му точно заради казуса със стенограмата. И борецът за прозрачност Първанов тихомълком си продължи по стария непрозрачен начин да си управлява ( личния интерес).

Правителството пък беше похвалено в доклад на ЕК, че е обзето от устрем за реформи. Ето защо предлагам да се учреди тържище за медии – прозрачна и устремно наклонена площадка за разпродажба на медии, на която всеки да може да надзърне под полата ( ако изобщо я има) на извадените на показ обекти на продажбата. При всичките голотии, с които зарибяват клиентите (като заместител на разголването на истината за силните на деня), това ще е логично продължение на ре(д)акционната политика и ще е личен принос към все по-пълното (само)задоволяване любопитството на публиката, приучена на подобни забавления от въпросните медии.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/