Волен и Бойко си плюха в устата за журналистите. А кой седи зад “Атака”?

Волен Сидеров се изцепи, че националното радио трябва да се прочисти от партийни журналисти. Под партийни журналисти Волен разбира това, че една от журналистките там, Диана Янкулова, е била шеф на пресцентъра на МВР по времето на министър Михаил Миков. Има такава практика – журналисти от различни медии преминават на работа в пресцентър на едно или друго министерство – според областта, в която са работили.

Това става не непременно по партиен признак – тоест, журналистът да симпатизира на някоя партия. Може просто да му е писнало, да му е ниска заплатата (уви, има и частни, и държавни медии, които дават по-ниска заплата от държавна служба връзки с обществеността) и да приеме предложението на някой министър или човек около министъра.

Как точно е попаднала въпросната Диана Янкулова в МВР няма значение, защото тя не е единствената журналистка, работил в пресцентър, после отново в някоя медиа. В момента начело на пресцентъра на МВР е пак журналистка от БНР – Ваня Вълкова. По-раншният шеф на пресцентъра на МВР Явор Симов (по времето на Румен Петков) е бил репортер в БНТ, пак се върна там (б. а. - който с месеци не обръщаше внимание на въпросите на e-vestnik и не отговаряше на никое искане за интервю и др.).

Странното в случая я, че премиерът Борисов подкрепи Волен Сидеров за чистката – имало конфликт на интереси, каза той публично. На пръв поглед има някаква логика, щом става дума за обществени медии. Но един поглед по медиите и пресцентровете показва, че нещата не са толкова прости.

Най-напред – гневът на Сидеров е предизвикан от това, че журналистката сравни случая с пребитите в дома им в Кърджали жертви на полицейска акция с понабития Димитър Стоянов при съвсем друга полицейска акция – демек – защо Сидеров защитава джелатите от полицията сега, а викаше против тях, като посегнаха на доведения му син. От това сравнение на журналистката Сидеров направи цирк, който пренесе и в парламента и създаде проблем за медиите. В защита на журналисти в парламента се намеси БСП и стана кофти.

По-добре щеше да бъде самите медии да скочат срещу Сидеров, а не Хелзинкският комитет и БСП. Но не. Кротко помрънкаха, сякаш нищо лошо не се е случило. Шефът на БНР Валерий Тодоров отиде на среща със Сидеров да го утешава и да му обещае, че повече няма да правят така. Но по-важното предстои – ще се гласува нов Закон за радио и телевизия и ще се види резултатът от Сидеровите крясъци и подкрепата за тях от премиера Борисов.

Могат да се посочат много журналисти в медиите, които са били пиар експерти и дори с политически назначения. Сегашната главна редакторка на “Стандарт” Славка Бозукова е била не само на работа като шеф в пресцентъра на Министерство на икономиката, ами и шеф на кабинета на министъра по времето на Костов – Жотев. Била е и личен пиар в предизборната му кампания.
Нери Терзиева от националната телевизия стана прессекретар на президента Стоянов, сега е на “Овъргаз”.
Говорители и известни лица от телевизията като Цонев бяха говорители на партии и компании. Той специално представляваше НДСВ, после и БТК, а сега пак е в БНТ. Подобно и с говорителката Цветелина Узунова, която беше пресаташе на Симеон.

Друга известна журналистка – Нора Стоичкова, след като е работила в бизнесотделите на “24 часа”, “Стандарт” и др., става шеф на връзките с обществеността на Глобул, после на Комисията за защита на конкуренцията, после работи в “Новинар”, а сега в “Република”.

Пиарките на Станишев и Първанов – съответно Таня Генева и Бойка Башлиева са работили във в. “Дума” и в. “Монитор”. Генева сега пак е в “Дума” (зам.-главен редактор), след като оглавяваше правителствения пресцентър.
Бивша журналистка от “Монитор” Таня Митова стана пиар на бившия финансов министър Милен Вечлев, сега и на настоящия – Дянков.

Журналистката Ива Николова постоянно буждае между пиара и журналистиката, а напоследък беше дори кандидат за кмет в Габрово. А Поля Станчева, която беше парламентарен секретар на сините, после шеф на БНР, сега общински съветник от ГЕРБ?

Списъкът е дълъг. Бойко Борисов е напълнил пресцентъра си с журналистки от няколко медии и се разхожда като петел в кокошарник. Оказа се, че и пресаташето на неговата партия в парламента Николай Николов дори в момента води предаване по ББТ, и след като Сидеров и Борисов разлаяха кучетата, го накараха да си прекрати договора.

Самият Сидеров, който също е журналист, на последните избори направи депутати от “Атака” двама журналисти – Венцислав Лаков, работил в много от всекидневниците, последно в “Атака”, и Калина Крумова от телевизия СКАТ.
Означава ли това, че те доживот ще останат депутати от “Атака”? Утре трябва ли да им се забрани да работят в обществена и дори в друга медиа, защото са били депутати от националистическата партия?

(Б. а. – пишещият тези редове е против това журналисти, които са работили в пиара, включително пилитически, да се връщат обратно в медии, независимо дали са обществени. Проблемът не са политическите влияния, а се нарушава професионализмът (дълго е за обяснение тук). Но в малка страна като България това е неизбежно – във всяка една област експертите са малко, а местата за журналисти и пиари – също).

Т. нар. публични медии като БНТ и БНР трябва да се пазят от партийни пристрастия, но не и да има чистка по признака къде си работил преди. За съжаление Сидеров и Борисов май разбират политическата безпристрастност в медиите като обслужване на властта. Ако говориш против действията на полицията, значи си от БСП. Тъпо и елементарно, такова вулгаризиране е типично по фашистки. Публичните медии изразяват интересите на обществото, а не на правителството. Очевидно и премиерът, и Сидеров, чиято партия крепи правителството на власт, не са наясно по този въпрос.

В тази ситуация е логично да се попита – а самият Сидеров какъв е в това отношение, тоест като журналист и бивша месторабота? Бил е главен редактор на “Демокрация”, работил е като коментатор и редактор в пресгрупа “168 часа”, година и половина работи като говорител и шеф на връзки с обществеността на “Овергаз“, по времето, когато компанията е част от “Мултигруп”. После отново става журналист, няколко години пише коментари в “Монитор”, където е зам.-главен редактор, преди да започне националистическото си предаване по СКАТ и да направи партия.

Много по-логичен е въпросът не кого представлява журналистката Янкулова, а кого представлява Волен Сидеров. Макар че неговата работа в “Овъргаз” се обяснява просто - като чист келепир за повече пари - тълкуванията как се създава и финансира партия като “Атака” още нямат ясен отговор.

И ако тръгне човек да тълкува против кого са Сидеров и “Атака” (като изключим турци, цигани, евреи и американци), ще се види, че той премълчава всички теми, засягащи зависимостта на България от Русия. Има много поводи една националистическа партия да коментира руско-българските отношения, но Сидеров не използва нито един от тях.

От: http://e-vestnik.bg/