Листопада ни се

Няма пауза за сериала с кримналните сюжети в държавата. За Народното събрание и правителството има ваканция, но за подвизите, предателствата, догадките и спекулациите на публично-престъпния фронт- не!

Прави ли ви впечатление какво липса в напрегнатия сюжет с перипетиите на заловени предполагаеми убийци, тяхното освобождаване и съпътстващите обяснителни бележки на публичтите говорители по темата? Има (почти) всичко. Вече и за неосъществена поръчка за убийството на премиера Борисов се получи официално потвърждение. С изявлението на прокурора Бойко Найденов от днес, че наистина е било готвено покушение срещу Бойко Борисов, най – сетне беше реабилитирана като истина многократно коментираната интрига от жълтите вестници. Какво ли още от техните невероятни на пръв поглед твърдения ще се окаже вярно?

Липсва обаче политическата връзка. С арестуването на сумиста Петър Стоянов- Вожда, обявен за лидер на „фабрика за убийства“, някои медии пестеливо припомниха за отличните му отношения с президента Първанов, който побърза да се разграничи с изявление на прессекретариата, че бившит спортист (официално) не му е бил съветник. И както си му е редът, установен вече от девет години, щом президентът отрича всички вкупом загубиха интерес към тази близост, афиширана иначе преди с типичния за Първанов хъс да се отърква от видни български спортисти.

Заглъхна и любопитсвото към факта, че Вожда е бил съветник по въпросите на спорта в парламента. Кой, как, защо е „внедрил“ в самия храм на демокрацията човек, който се движи от години с въоръжен антураж от многобройни охранители, вече никой не пита.

Не че знам нещо повече от разследващите по темата, но все пак искам да напомня, че арестуваните бяха обвинени не просто като убийци, а като организирана банда за поръчкови убийства. В България през годините са се натрупали (помни ли някой колко) огромен брой престъпления от такъв характер. Общото между тях е, че няма нито едно доказано по съдебен път поръчково убийство (мъти се нещо около „Наглите“ и намерени трупове при разследването). Нито едно не е доказано в съда! Близко е до ума, без човек да е юридически гении, че има недосагеаем център, който не допуска поне един пробив, за да не се разплете „чорапа“. И този цънтър едва ли се персонализира от Вожда – друг ще да е вождът.

Явно сериалът с денонощното приказване за неразкритите престъпления ще продължи и публиката напрегнато ще зяпа. Сериалът напусна чисто турските си измерения на сапунената опера „Листопад“. Придобива общобалкански очертания: сръбски поръчители на премиерско убийство, препратки към стари твърдения за хърватска „фабрика за убийства“ и т.н. Както се казваше в онзи виц : „бой, сръбска музика и…“.

Сценарият си го пишем сами по време на избори. Измисляме си го, избираме си артистите, гледаме си ги и плачем. Първо от умиление пред сбъднатата мечта да натрием носа на предишните. После пък от самосъжаление, че пак сме сгрешили. С което се зареждаме за поредния гневен електорален изблик срещу героите, които по правило стават лоши на края на филма. Наказваме ги с гласуване за техните (уж) антиподи и мазохистично сядаме пред телевизорите да се блещим пред сериала „Листопада ни се“.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/