Много "Здраве за всички"

В неправителствения сектор продължава буйният спортен разцвет. След миналогодишния пик на масов спорт, вдигане на тежести, лекоатлетически занимания и  шахмат здравето успя да остане мото на прокарваната и от това правителство линия спрямо неправителствени (NGO) организации, регистрирани да работят в обществена полза. А пък данъкоплатците си мислеха, че

уклонът с бюджетни пари да се финансират проекти на познати

е "наследство от тройната коалиция".

Преди месец Министерският съвет одобри поредното разпределение на средства за гражданския сектор. За разлика от предишните пет години, когато държавата раздаваше по близо един милион лева годишно, този път икономиите си казаха думата и при актуализацията на бюджета предвидените 800 хил. лв. се свиха на 153 хил. Кой ги взе?

"Намерили сме за уместно разпределението да отиде за общозначими проекти в областта на утвърждаване на духовни ценности, гражданско общество, здравеопазване, образование, култура, човешки права и околна среда", оповести министърът на правосъдието Маргарита Попова, след като междуведомствена комисия от неизвестни лица традиционно проведе непрозрачен конкурс сред стотина кандидати.

Поради малката сума за разпределяне спечелиха само четири сдружения. Между три организации, занимаващи се с деца в неравностойно положение, се набива на очи "Спортен клуб Ипон"с проекта си "Здраве за всички". Сдружението, което е наследник на карате клуб "Ипон" (до 2002 г. управляван от Бойко Борисов), печели субсидия за втора поредна година, след като явно успешно е осъществило проекта си "Нови перспективи чрез спорт".

Че спортът е перспективен, няма съмнение. Доказва го тенденцията държавата да инвестира

все по-малко в развитието на гражданско общество и все повече в "надуване на мускули"

Оказа се много удобно спортът да бъде отъждествяван със здравето и неясно формулирани дейности да се прокарват като принос към здравеопазването. И ако тази година "спортната секция" се ограничава само с "Ипон", то миналата година правителството беше развило цяла олимпийска програма.

Сред възнаградените беше Обединен спортен клуб "Академик", който цяла година се е занимавал с "Утвърждаване на духовните ценности в гражданското общество – физическа култура, здравословен начин на живот, наука и изкуство за всички възрасти". Как точно е станало съчетанието на физическата култура с науката и изкуството - няма данни.

Нацията обаче трябва значително да си е повишила здравния статус, след като освен "Новите перспективи чрез спорта" на "Ипон" и клубът по бейзбол и софтбол "Девълс" беше финансиран за проекта "Физическата култура и спорта – здравословен начин на живот", сдружение "Олимпик" вдигна летвата за проекта "По-активни за спорта", "Спортен клуб по гребане Академик София" допринесе за каузата "Да спортуваме заедно – спортът като начин на живот и въпрос на избор", "Атлетически клуб по вдигане на тежести – Нафтекс" създаде "Трайни навици за общуване посредством спорт", "Шахматен клуб Пирин" даде "Шанс за младите таланти в Югозападна България".

В тази "фитнес" ситуация дори хората с увреден слух и незрящите също се принудиха да кандидатстват със спортни проекти, за да вземат някой лев от бюджета.

Завоят към спорта дойде, след като спечелването на държавна субсидия от 2005 г. насам

се гарантираше на сдружения с гръмки патриотични заглавия

Шампион безспорно беше Съюзът на тракийските дружества, който заради лансираната кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат успя да получи субсидия от бюджета три години поред. С пари на данъкоплатците се провеждаха юбилейни тържества за капитан Петко войвода, поставяха се паметни плочи, възхваляваше се "миналото, настоящето и бъдещето на Тракия", Васил Левски беше провъзгласен за гражданин на Европа.

Постепенно обаче лицата от инициативния комитет на Първанов се преориентираха към проекти от типа "Здраво общество се гради от здрави хора" и зарязаха патриотизма, а наивните инициативи от типа "изграждане на гражданско самосъзнание у жителите на село Зайчар" и "формиране на култура за миене на ръцете на местното население" останаха в миналото.

Едно условие обаче остана непреходно - кандидатстващите да са близки до депутати или министри, за да се гарантира успеваемост на проекта. И това наистина гарантираше и продължава да гарантира субсидия.

Затова представителите на законодателната и изпълнителната власт в предишния мандат се надпреварваха да регистрират фондации и сдружения и до такава степен превзеха конкурсите за субсидии, че работещите наистина в обществена полза NGO-та напълно се отказаха да участват в конкурси, в които парите се разпределят от държавни чиновници.

Формулировките на спечелилите граждански инициативи в мнозинството си звучат толкова инфантилно, помпозно и клиширано, че това, изглежда, е

шифърът  на тези, които дават субсидиите

Нищо че прогласените от закона за бюджета изисквания са: ефективност, очаквани резултати, въздействието върху целевите групи, устойчивост на резултатите, ефективност на разходите и капацитет на кандидата - последното раздаване показва, че конкурсната комисия явно много е искала да се натегне на "горната инстанция".

Колкото до късметлиите - те са се съсредоточили много ясно върху едно - как ще изхарчат отпуснатите им пари. И са го описали по приоритети: за хонорари за екипа, спечелил проекта, за лекторски и консултантски договори, за командировки, организация на семинари, конференции, наем на зали, консумативи и медийни изяви.

Задачата им се улеснява от това, че последващият контрол от страна на държавата традиционно се състои в проверка на фактурите, след като средствата бъдат усвоени. Колкото до обществената полза от харченето на парите на данъкоплатците, тя нито се мери, нито пък някой се интересува от нея.
 

От: http://dnevnik.bg/