Свободата днес и тук 23 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стари съперници, нови партньори: Русия и Турция, свързани с енергийна зависимост

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Барчин Инанч, в. "Хюриет"

Когато Анкара и Москва подписаха първия договор помежду си за доставка на природен газ през 1984 година, някои турски енергийни експерти се притесняваха, че Турция няма да е в състояние да потребява цялото количество газ, което по силата на договора се бе задължила да купува.

Тези страхове се оказаха безпочвени, но бързо бяха заменени от страхове за прекомерна зависимост, след като изпитващата енергиен глад Турция активизира сътрудничеството (и конкуренцията) си с Русия в петролната и газовата област.

Поетият от Турция през 1984 година ангажимент да купува 6 милиарда кубически метра газ от Съветския съюз хвърли в паника един енергиен експерт от държавния отдел по планиране, спомня си негов колега.

"Той каза: накрая ще плащаме за газ, който не използваме", казва бившият специалист от отделя Юрдакул Игитгюден.

Доставките на газ започнаха през 1987 година. Но вместо проблем с излишния газ към 1996 година Турция беше готова да подпише втори договор за доставката на допълнителни 8 милиарда кубически метра газ годишно. "В началото на 90-те години ние постоянно молехме Русия да ни продава повече газ", разказва Игитгюден, който е и бивш заместник-министър на енергетиката. Нарасналото търсене накара двете страни да подпишат през 1997 година ключовия договор "Син поток", чиято цел бе доставката на допълнителни количества газ по газопровод, прокаран по дъното на Черно море.

""Син поток" бе руският конкурентен отговор на проект за газопровод от Туркменистан. Имаше надпревара за завладяване на турския пазар", каза Владимир Сокор от Джеймстаунската фондация във Вашингтон, специализиран по въпросите на Евразия и Китай. Това споразумение бе грешка за Турция, смята Сокор, повтаряйки мнението на тогавашните критици, според които правителството е сключило неизгодна за турските потребители сделка. "Условията по договора бяха пазени в тайна, но е известно, че Турция е плащала изключително висока цена за природния газ", казва Сокор.

Понеже съдържанието на подобни договори обикновено остават недостъпни за обществеността, условията, договорени между Турция и Русия станаха обект на много спекулации. "В енергийните кръгове като цяло е прието мнението, че днешното и предишните правителства не са защитили достатъчно добре турските интереси", казва турският енергиен експерт Недждет Памир.

С разрастването на експлоатацията на нови газови и петролни находища в бивши съветски републики, като например Азърбайджан, се засилваше и конкуренцията между Турция и Русия, особено след като Турция заедно с британската компания British Petroleum и азърбайджанската SOCAR стана акционер в компанията Баку-Тбилиси-Джейхан, създадена през 2002 година. 1768-километровият тръбопровод, който завършва в Джейхан на турското средиземноморско крайбрежие, бе завършен през 2005 година, а петролът потече по него година по-късно. Като ясен знак на своето раздразнение от аспирациите на Турция да се превърне в транзитен коридор за пренос на енергийни ресурси, Русия се отнесе с хладна неприязън към този нефтопровод, продължавайки да превозва своя петрол с танкери през Босфора въпреки предупрежденията на Турция за опасното претоварване на този морски път.

Според официалната турска статистика през 2009 година през Босфора и Дарданелите са преминали 51 422 танкера. Осемдесет процента от тези съдове са превозвали потенциално опасни товари като петрол и петролни продукти – общо от порядъка на 144.7 милиона тона. Както е известно, Русия изнася около четвърт от суровия си петрол през тези проливи.

Енергийна диверсификация и нарастващо съперничество

През последните десет години Турция се опитва да се позиционира като алтернативен маршрут за доставка на газ, доколкото нараства и загрижеността по повод засилващата се зависимост на самата Турция и на Европа от Русия.

В опит да намали зависимостта от руския газ Европейският съюз подкрепи проекта за газопровода Набуко, в който на Турция се отрежда ролята на ключово свързващо звено за достъп до газовите залежи на Каспийския район и Близкия изток. Газопроводът ще свързва източната граница на Турция с Баумгартнер в Австрия – един от най-важните възли в транспортирането на газ в Централна Европа. 3300-километровия газопровод, който по план трябва да бъде завършен през 2014 година, ще има годишен капацитет от 31 милиарда кубически метра.

Този проукт стана пореден дразнител за Москва, която отговори с инициативата за проекта "Южен поток", тръбопровод, част от който трябва да минава между Русия и България по дъното на Черно море.

""Южен поток" изцяло представлява един блъф. Русия няма газови ресурси, за да запълни тази тръба. Няма и конкретен пазар за "Южен поток"", казва Сокор от Джемстаунската фондация, който е убеден, че руският проект е предназначен да посее съмнения в умовете на инвеститорите по повод на подкрепяния от ЕС газопровод. "Предназначението на "Южен поток" е да убие Набуко", казва той.

Руският енергиен гигант "Газпром" отрича твърденията, че не разполага с достатъчно газ.

Въпреки климатът на конкуренция обаче, усилията за развитие на сътрудничеството продължават. По време на посещението на руския премиер Владимир Путин в Анкара но 6 август 2009 година Турция даде на "Газпром" разрешение да извърши технико-икономически и сеизмични проучвания в турския дял на Черно море за целите на "Южен поток". Тази стъпка изненада мнозина, особено привържениците на Набуко. Но турското решение отчасти бе основано върху увереността, че проектът "Южен поток" никога няма да бъде реализиран поради липсата на достатъчно финансиране.

Имаше и още една причина, поради която Турция даде "зелена светлина". В замяна Анкара най-после получи от Москва съгласие да транспортира свой петрол през 555-километровия нефтопровод Самсун-Джейхан, разглеждан от Турция като ключов за облекчаване на натоварения трафик през Босфора. Когато бъде завършен петролопроводът, свързващ терминала в черноморското пристанище Самсун с терминала в Джейхан, трафикът на танкери през проливите ще бъде съкратен с 50 %. Проектът е от ключово значение и за плановете на Турция да превърне Джейхан в енергиен хъб.

Въпреки че Русия сне своите възражения срещу този нефтопровод, който според нея подрива господстващото й положение, окончателно споразумение по проекта Самсун-Джейхан все още не е подписано. Поради това някои наблюдатели твърдят, че Турция е прибързала със сключването на сделката по строителството на първата турска атомна електроцентрала с помощта на Русия, чиято кандидатура за този проект бе единствена.

Тези споразумения, заедно с договора за сливане между "Газпром" и частна турска компания, притежаваща лицензите за снабдяване с газ на 23 турски града, са част от взаимен пакет, казва Памир, който е член на турския национален комитет на Световния енергиен съвет и ожесточен критик на енергийната политика на Анкара, която според него прави Турция зависима от чужди източници.

В момента Турция внася 98 процента от газа и около 92 процента от петрола, които потребява, като през 2008 година е платила 44.8 милиарда долара за петрол, петролни продукти, природен газ и втечнен газ. Ниво, което според Памир е недопустимо.

"На Русия са предоставени държавни облаги в замяна на сделки с избрани компании, за които е известно, че са приближени до управляващата партия", заяви Памир.

Проектът Самсун-Джейхан бе даден на компания, сред чиито топ-ръководители е зетът на премиера Реджеп Тайип Ердоган, факт, който стана повод за критика от опозиционните партии в парламента.

Памир критикува и твърдението на правителството, че Турция няма свои източници на енергия, като казва, че страната би могла бързо и лесно да развие слънчевата или вятърната енергетика, както и да построи електростанции на въглища и и хидроенергийни централи. Той е уверен, че енергийните отношения с Русия, която доставя две трети от турския внос на природен газ, правят Турция опасно и прекомерно зависима от един единствен източник.

"Тези, които говорят за зависимост от Русия, трябва да разберат, че и Русия също е зависима от Турция. Това е взаимна зависимост", казва Сергей Комлев, шеф на управлението по структуриране на договорите и ценообразуването в "Газпром". "Отношенията се развиват към взаимна изгода и за двете страни", добавя той.

Според него е съвсем естествено Турция да купува газ от Русия. "Поради географски причини най-лесният начин да получи газ е от Русия", казва Комлев, допълвайки, че газовите сделки са част от цялостното енергийно сътрудничество между двете страни. "Турция е смятана за най-важния клиент на "Газпром". По обеми на търговията тя е втори по големина клиент", каза Комлев.

Той отхвърля и критиките, че Русия използва енергийните си ресурси като политически инструмент. "За нас би било самоубийствено да използваме газа като политически инструмент срещу Турция. Ние не сме против опитите на Турция да диверсифицира своите ресурси", казва Комлев.

Според шефа на "Газпром" Елексей Милер останалите доставчици на газ за Турция – това са Иран и Азърбайджан – често не са в състояние да изпълняват обещанията си за доставки заради метеорологичните условия. "Всяка година получавам благодарствени писма от турските колеги за това, че "Газпром" за пореден път е доставил на Турция допълнителна количества газ – повече от предвиденото в нашите формални договори", каза Милер.

Но тъй като заради световната икономическа криза сигурността на търсенето започна да съперничи по важност на сигурността на доставките, страните потребители като Турция придобиват по-голямо влияние в очите на доставчиците като Русия. Тази променяща силата динамика може да повлияе на изхода от продължаващите преговори за нова газова сделка, която да замести стария договор, изтичащ през 2011 година.

От: http://mediapool.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional