Кой плаща за платения секс?

"Да проституираш е отвратително и унизително. Тези жени са без капка самоуважение и явно некадърни,  щом за друго не ги бива", казва ми в бара моя позната, преди да тръгне към един видимо заможен мъж. След два коктейла я виждам да отпрашва в скъпата му кола. Доброволна проституция на жена, която е противник на проституцията, заключих.

Може проституцията да

не е мечтана професия, но това може да се каже и за много други професии

Един миньор например рискува живота и здравето си всеки ден, за да се изхранва. Но може ли да му се каже, че е неморално да продава здравето си, тъй като то е безценно, и това да стане основание за забрана на миньорството. Този двоен морален стандарт повдига въпроса какво отговаряме на проституцията, когато ни попита защо е незаконна?

През вековете мотивите зад отношението към продаването на секс са били предимно морални. В средните векове проституцията е толерирана от църквата и държавите с аргумента, че без проституиращи жени останалите жени са изправени пред опасността от изнасилване и сексуални извращения. Доста по-късно започва да се мисли за вредата, която упражняването на професията нанася върху самите проститутки.

Днес в повечето държави проституцията е криминализирана напълно или, както е в България, актът на замяна на сексуални услуги срещу пари не е незаконен, но заобикалящите дейности, свързани със структуриране на "работна среда", са. Това означава, че законът може единствено да разпознае еднолична проституция, от една страна (но пак – тя не е регулирана) и всичко останало – от друга. Тъкмо

тези ограничения превръщат проституцията в едър криминален бизнес

И докато е управлявана от престъпния свят, проституиращите жени са оставени да разчитат на късмета си и нечия добра воля да не бъдат тормозени, отвличани, изнасилвани, (пре)бивани, продавани и безопасността на близките им да не бъде застрашена.

Тоест проституиращите жени са в постоянна - обикновено доста голяма - опасност. В същото време криминалният свят прави изхода от професията труден и мъчителен, ако не невъзможен.

Парадоксално е, че множество държави "закрилят" достойнството и здравето на хиляди жени, криминализирайки ги. Още по-странно е обстоятелството, че в XXI век архаични предразсъдъци определят правния статут на нещо толкова мащабно като проституцията.

Да проституираш е много лошо, никой няма право да го върши, но и никой няма желание да го върши. До това се свеждат самонадеяните радикални твърдения, които обосновават забраната. Но не отговарят на въпроса

защо продажбата на секс трябва да е ексклузивна за черния пазар услуга

Всъщност именно масовото схващане, че проституцията трябва да се забрани, защото е "лошо нещо", я е направило истински лошо нещо, откривайки пътя на криминалните предприемачи. Резултатът е необятно пространство за разгръщане на криминални организации с огромни печалби, в което проституиращите са лишени от всякакви права и защита.

Едно общо твърдение в полза на забраната казва, че няма жена, която би пожелала да практикува проституция. Но дори да приемем, че в това произволно мнение има известна истина, то не е аргумент за забрана, а тъкмо обратно - за легализация.

От него следва, че една жена трябва сама да прецени и избере дали да прави секс за пари или не. Легализацията на проституцията е това, което ще й даде някаква гаранция, че няма да бъде експлоатирана или изнудвана, както и възможност, ако реши, да излезе от професията.

Феминистичните организации, които най-активно се интересуват от правата на проститутките, са разделени по отношение на този аргумент. Едните казват, че проституцията е експлоатация по дефиниция и заради това трябва да е забранена.

Те са най-щастливи от примера на Швеция, която криминализира клиента на сексуална услуга, но не и самата проститутка – предполагаемата жертва. Според другата група обаче този аргумент отнема основанието, поради което изобщо съществува феминизмът - а именно правото на една жена самостоятелно да реши какво да прави с живота и тялото си.

Отправната точка, от която трябва да се реши "проблемът с проституцията", обаче не е дали да я има или не. Защото тази дилема е безсмислена. А от всички останали аспекти на проституцията най-добре за всички би било да се приеме, че е въпрос на избор и договореност. Защото

беззаконието е в основата на извращенията, свързани с  проституцията

и води до това жени и деца да бъдат насилвани, купувани, продавани, изнудвани, тормозени и пр. А в най-добрия случай да са "само" експлоатирани.

Разбира се, регламентирането на такава професия  трябва да е много внимателно премислено. Германия е добър пример в това отношение – проституцията да влезе в законова рамка, която гарантира, че една жена проституира по своя воля; да бъде гарантирана нейната сигурност и не на последно място - предлагането на услугата (тоест кога, колко и на кого) да бъде определено от нея самата. Това е юридически сложна задача. Но докато не бъде направено, голяма група жени са хвърлени на произвола.

Сериозен аргумент срещу легализацията на проституцията са криминалните структури, които я управляват - че ако се легализира предлагането на секс срещу пари, това би им осигурило още един легален бизнес. Но и огромните печалби от криминалния сексуален бизнес пак са  благодарение на този, който го е поставил там - нерешителната държава.

Държейки проституцията незаконна, тя ни защитава срещу някаква въобразена заплаха, но си затваря очите за всичко, което се случва, когато тази заплаха бъде осъществена.

*Авторът работи по проект за легализация на проституцията към фондация "РискМонитор"
 

От: http://dnevnik.bg/