Свободата днес и тук 01 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Изкуството да даваш

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Огнян Георгиев

Думите, подобно на дрехите, имат мода. Веднъж заклеймени като остарели и изтъркани, всяко споменаване на такива думи води до отегчение. 45 години комунизъм и 20 години преход например направиха "благотворителност" и "доброволец" да звучат подозрително, отблъскващо и ги изпразниха от съдържание. Ето защо не е учудващо, че България сигурно води европейската класация по най-малко доброволци - хора, които инвестират време и усилия в каузи, полезни за живота около тях. Изследване от последната година показва, че едва около 14% от хората в България участват в доброволчески активности.

Зад тези думи обаче има смисъл, а той е неподвластен на модата. Идеята да помогнеш на другите, давайки част от себе си, е това, която прави от произволната сбирщина хора работещо, здраво и силно общество. В него личният успех не е само егоистично постижение, а се споделя с другите - инвестиция, която се връща като по-добра среда на живот.

Миналата седмица 38 от най-богатите американци обявиха, че възнамеряват да оставят между половината и цялото си богатство на обществено значими каузи и идеи. Когато идваше на власт във Великобритания преди няколко месеца пък, Дейвид Камерън и неговите консерватори обещаха да работят за "Голямото общество" - идеята, че правителството може да делегира все повече дейности на доброволци на местно ниво, които да поемат грижата за собствените си квартали, общини и градове.

Разбира се, България е далеч от сравненията с две от най-старите демокрации в света, където доброволчеството и благотворителността са в самата тъкан на обществото. Но в последните няколко години тук също се появяват позитивни знаци - все повече малки групи доброволци, местни инициативи, набрани средства и повече участие на бизнеса. И все повече надежда.

Добрата посока


Най-видимата тенденция е нарастващата сума, която всяка година отива за благотворителни каузи (виж графиката). Българският дарителски форум я изчислява на база публично обявените дарения, като отбелязва, че вероятно онези, които не са оповестени, съставят солидна част от парите, отиващи за добри дела. По-голямата част от парите идват от бизнеса.

"Обемите нарастват, увеличават се партньорствата между компании и неправителствени организации", казва Красимира Величкова, директор на форума. "Компаниите станаха сериозен актьор - дойде вълната на корпоративната социална отговорност. Те започнаха да гледат на хората си като на ресурс за каузите, които подкрепят." Според изследване от 2009 г. на Българския център за нестопанско право и Центъра за доброволческа служба в Лацио 65% от компаниите в България са направили дарения в последните две години и 23% от неправителствените организации (НПО) в страната са получили средства от бизнеса за кампании. Голяма роля за увеличаването на средствата играят и sms кампаниите, организирани от държавни институции, медии или НПО. 10% от всички средства, дарени миналата година, са от хора чрез такива кампании.

Ситуацията с доброволчеството е по-различна. В България има ниско ниво на активност, като средното в ЕС е 25-30%. Тук то се подценява, но има причина над 100 мил. души в съюза да са ангажирани с доброволен труд. Той е вид неформално обучение, помага за натрупването на социален капитал, а на младите предоставя възможност за опит, навлизане в работна среда и мрежа от контакти. Доброволците няма как да бъдат заменени с платени работници - те дават личното си време, отношение и модел на поведение. Институтът "Джон Хопкинс" пресмята, че този принос във финансово изражение е двойно по-голям от даренията. Това е и огромен потенциал за решаването на социални проблеми. Както добре обобщава активистката Янина Танева: "Начинът, по който се развива доброволчеството, показва липсите в българското образование, което не възпитава свободния избор и взимането на решения."

И на този фронт обаче обективното усещане е, че нещата се подобряват. На много места в България изникват малки местни организации, посветени на различни каузи. Независимо дали са дело на един, няколко или десетки хора, тези инициативи променят, макар и сантиметър по сантиметър, полето на гражданската активност.

"Вътрешния мотив, е да оправиш света, като пожертваш време", казва Райна Гаврилова, изпълнителен директор на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (СЕЕ Trust), който подкрепя благотворителни проекти. "Моето усещане е, че хората които имат желанието и го правят, решително растат. Поради големите пробойни в нашите системи - образователни, здравни и други, все повече хора решават сами да се заемат. Това е доброволчество в първичен вид - виждам проблем и съм готов да го реша." На същото мнение е и Юлия Йорданова от една от двете най-големи организации за доброволци в страната - CVS България. "Абсолютно смятам, че доброволците се увеличават. Например на 29 май, деня за чистене на националните паркове, в цяла България излязоха над 3000 души."

Изтеглянето на донорите

Всичко това е коренно различно от начина, по който се случваха благотворителните каузи до неотдавна. След промените в България повечето неправителствени организации бяха "внесени" отвън - от Западна Европа и САЩ. Те имаха за цел да развият гражданско общество, като създадат инфраструктурата, необходима за него - кауза, която до голяма степен остана неизпълнена не само в България, но и на доста други места в Централна и Източна Европа. Тъй като поне 2/3 от парите все още идват от големи чужди фондации, тези НПО говорят перфектно езика на донорите - пишат добре проекти.

Сега, когато страната има всички формални предпоставки за развитие, много от чуждите донори се изтеглят - USAID, програмите на Freedom house и холандската MATRA вече си тръгнаха, "Отворено общество" намали значително дейността си, а СЕЕ Trust ще напусне през 2012 г. Това не заличава напълно възможностите за грантове - както от прословутите европейски фондове, така и от фондация "Америка за България" например. Новата ситуация обаче изисква много повече и различни усилия за набирането на средства и доброволци.

Изследване на "Отворено общество" показа, че последните 20 години са довели до парадоксалната ситуация двойно повече хора да вярват на благотворителни инициативи на държавни институции, отколкото на тези на НПО. "Голяма част от организациите, отгледани по този начин, все още не са развили съзнанието и инструментите да стигнат до много хора. Тъй като започнаха като малцинство, те си мислят, че е достатъчно да публикуват на уебсайта си, за да стигнат до хората", коментира Гаврилова. "Да стигнеш до потребителя, клиента, избирателя обаче, изисква целенасочени усилия, изисква кампании. Ясно послание, лесно възприемано, през големи канали на комуникация. Това трябва да развият."

Каузи, доброволци и между тях нищо

Фотограф: Ася Колева-Стоянова

Въпреки че сегашната ситуация е далеч по-обещаваща от тази допреди няколко години, тя има няколко сериозни проблема. Първият е, че новите малки граждански организации често страдат от неопитност и не успяват или не виждат нужда да привличат по-голяма бройка хора със себе си. "Трябва им ноу-хау как да привличат, обучават, използват и задържат доброволци" казва Юлия Йорданова. Красимира Величкова посочва, че другото, от което определено имат нужда, е лице. "Хората свързват някои от тях с каузи, но не ги познават. Те трябва да са по-шумни."

Тези две слабости е необходимо да бъдат преодолени, защото огромен брой от хората, които имат желание да помогнат, ще го правят за няколко часа в определени дни, и то само ако някой друг им е предоставил възможност и кауза. Както преподавателят по социална психология Методи Коралов от НБУ обяснява: "Важно е да не е трудно да се даде помощ. Зависи колко е достъпна информацията и какви усилия изисква. Другият фактор е моделът на поведение - ако има известна, привлекателна и положителна личност, която да дава тон, тя може да мотивира, особено по-младите."

CVS вече е в процес на създаване на първата в България база данни, която да свързва мотивирани хора с каузи - www.dobrovolec.bg . В нея би трябвало да има максимален брой инициативи, които всеки може да претърси по ключови думи, локация и умения и към които да се присъедини. Дори това обаче се оказва трудна задача. "Обикаляме по организациите, казват "много е хубаво, браво". Казваме им "сега си качете проектите" и дотам", констатира Йорданова. Много от тези локални организации имат дори комични недостатъци. "Някой им пише с желание да се включи и те не отговарят. Забравят", казва с усмивка Мариана Панайотова от CVS.

Говори с тях

Другият важен проблем са парите. Колкото и да минимизират разходите си, тези организации ще имат нужда от средства, за да функционират и поддържат мрежата си от хора, а грантовите схеми може да се окажат недостатъчни. Това да са по-популярни може да реши част от проблема им, тъй като, ако познават добре една организация, донорите може да позволят част от парите им да отиват за нейната поддръжка, коментира Райна Гаврилова. Но ако наистина искат да променят света, в който живеем, и да мобилизират повече гражданска енергия, новите ентусиасти ще трябва да се научат да работят с бизнеса.

"Изключително трудно е и е проблем за българските компании и НПО да намират път един към друг", казва Жаклин Цочева, която отговаря за една от най-силните и продължителни програми за корпоративна социална отговорност в България - борбата срещу рака на гърдата на Avon. CVS също признават - "връзките с бизнеса са ни слаба страна". Най-масовият досега доброволчески проект - споменатият вече ден на националните паркове, стана именно с такава кооперация - между Globul и WWF. Бизнесът може да даде повече от пари - той има опит в това да гради стратегии стъпка по стъпка и да ги изпълнява. 
 
Малко розово и много бледо

Наченките на розово в картината не бива да заблуждават: има още много път до там, където бихме искали да сме. Екологичните каузи и грижата за децата станаха водач на това доброволческо пробуждане, но в България много малко инициативи например поемат друга важна кауза: да помагат на старите хора, които са все повече. Ефективната схема на sms кампаниите пък само замаскира другия проблем: все още малко българи - богати или по-бедни - отделят пари, време и усилия за инициативи, които да правят живота на другите по-добър. Снежната топка може и да се клати, но все още не е започнала да се търкаля.

Родният опит сочи, че не бива да се чака държавата да я побутне. Закон за доброволчеството се обсъжда от две години, но още не е сбъднат. Освен това "тя е направила необходимото", посочва Джема Барух от CEE Trust. "Казала е, че всяко читалище или училище трябва да има настоятелство. По същество това е НПО, което да се занимава с възпитанието на граждански качества у децата. Посочете ми училище, което да го прави." Да се ангажират децата и учениците е важно не само защото младите имат повече свободно време, а защото те са онези, които могат да върнат на мода изтърканите думи. 

Но ако бъдем оптимисти, нека приемем, че онова, което наблюдаваме, са родилните мъки на една истинска общност, в която някой ден ценностите ще победят предразсъдъците и апатията. Всъщност това зависи от самите нас. Тази общност има нужда от две неща - време и грижа.
 

От: http://www.capital.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional