Петък 13-и: Щастлив ден за българските архиви

За по-суеверните петък 13-и е фатален ден, а някои дори продължават да го смятат за "черен". Този петък обаче, 13-и август 2010 г., по ирония на съдбата се оказа щастлив ден за българските архиви. МВР официално обяви финализирането една от предприетите наскоро двете мащабни операции по предаването на изключително важни за българската история архиви – прехвърлянето на полицейските архиви в периода 1923 г. 9 септември 1944 г. в Държавна агенция "Архиви".

Или просто казано тези архиви стават публични, достъпът до тях директен, което следва да подскаже, че българското общество трябва да очаква от историците и изследователите нов прочит за този период от българската история, свързан с различни моменти, но най-вече с дейността на забранената БКП и нейните дейци, идеологически изкривена по време на управлението на комунистическата партия след 9-ти септември 1944 г.

Предисторията

След промените документите от т. нар. полицейски архив винаги са стоели в сянката на споровете за документите на бившата Държавна сигурност от епохата на комунизма. Преди падането на комунистическото управление полицейските архиви са строго пазени и достъпът до тях е ограничен дори за членове и дейци на самата БКП.

През 1950-1951 г. по нареждане на тогавашния лидер на БКП Вълко Червенков се извършват чистки сред "враговете" с партиен билет и полицейските досиета са проверявани от специални комисии, чиято цел е да установи дали за определени издигналите се във властта няма компрометиращи материали, т.е. да не са сътрудничили преди 9 септември на полицията.

При управлението на Тодор Живков (1956-1989) достъпът до тези архиви дори и с литературна цел се е давал от отдел "Деловодство" на ЦК на БКП след изрично съгласуване със самия Живков.

След политическите промени у нас в края на 1989 г. достъпът до тези архиви винаги е бил съпътстван с трудности и повлиян от конюнктурното отношение към истината за близкото минало.

Решението те да станат публично се ражда през лятото на 2006 г. Тслед избирателното отваряне на няколко досиета на журналисти от вътрешния министър Румен Петков управляващата тройна коалиция склонява под натиска на общественото мнение и натиск от страна на отделни европейски депутати да приеме нов закон за досиетата (предишният е отменен през 2002 г. с гласовете на БСП, НДСВ и ДПС).

Въпреки публичното признание на тогавашния министър-председател Сергей Станишев, че "всеки български гражданин има право да знае кой кой е бил в държавата", БСП не скланя толкова лесно към отваряне на досиетата. За разлика от другите парламентарни групи тази на БСП първоначално предлага всички архиви и досиетата в МВР да бъдат прехвърлени в Държавна агенция "архиви" като специално досиетата бъдат засекретени за 100 години. Аргументът е, че досиетата съдържат лични данни, но истинската цел е тяхното замразяване за дълги години.

Така например полицейските досиета на видните комунистически функционери от 20-те и 30-те години на миналия век биха станали публични едва след 2020 г. или 2030 г. Какво да се каже за досиетата на ДС след 1944 г.? Слава богу този законопроект е отклонен за разглеждане от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която обсъжда новия закон за досиетата.

В разгорещените дебати пред нейния тогавашен председател Николай Свинаров (НДСВ) депутати от БКП поставят въпроса, защо само да се отварят архивите на ДС и защо не се отварят и досиетата на ДС отпреди 9 септември 1944 г. Малко известен факт е, че разрешение на този проблем дава бившия шеф на дирекция "Информация и архив" в МВР Серафим Стойков. Той ръководи архива на вътрешното министерство при двете правителства на СДС, а през 2002 г. е уволнен от тогавашния вътрешен министър Георги Петканов. При изготвянето на закона за досиетата през лятото на 2006 г. Серафим Стойков е използван като експерт от Николай Свинаров.

Именно Стойков предлага по какъв законодателен път генерално да се излезе от положението с полицейските архиви. За разлика от архивите на ДС, които следва да бъдат прехвърлени на новата комисия по досиетата, виждането на Стойков е полицейския архив да бъде предаден на ДА "Архиви". Тази идея е възприета и в преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата е записано точно това.

Неизпълнението на закона

Разпоредбата по предаването на полицейските архивни фондове съдържа и конкретен срок – три месеца от приемането на закона, който е гласуван на 6 декември 2006 г. Нито срокът, нито тази разпоредба са спазени от двамата министри на БСП в правителството на Станишев – Румен Петков и Михаил Миков. Боряна Бужашка, назначена за директор на ДА "Архиви" по времето на тройната коалиция, също не прави нищо за прехвърлянето на въпросните архиви. Така достъпът до тях не става открит.

Три години и половина по-късно

Две години и половина, след като срокът за предаването на полицейските архиви в ДА "Архиви" е изтекъл, правителството на Бойко Борисов сменя тройната коалиция. Въпреки, че отношението на самия премиер към сътрудниците на ДС и към самата Държавна сигурност да е двояко в МВР влиза екип, който за разлика от предишните решава да изпълни закона за досиетата.

По този проблем министър Цветан Цветанов делегира права на заместника си Веселин Вучков. Става ясно, че освен предаването на архива на ДС на комисията по досиета МВР трябва да се раздели с още един солиден архивен масив – този с полицейските досиетата отреди 9 септември.

През април 2010 г. министър Цветанов и шефовете на комисията по досиетата и ДА "Архиви" Евтим Костадинов и проф. Георги Бакалов полагат подписите си под споразумение, което следва да направи процесът по предаването на архивите необратим.

Само четири месеца по-късно идва и петък - 13 август 2010 г. Зам.-вътрешният министър Веселин Вучков заявява на пресконференция, че 102 000 архивни единици от полицейските архиви от общо 145 000 архивни единици са предадени на ДА "Архиви".

Предадените архивни документи са от фонд "Полицейски архив" и подфонд "Лични и съдебни дела". Предстои извозването на 1537 архивни единици, представляващи оригиналните дела от т. нар. "народен съд". Те също ще станат публични за ползване в читалните на Държавния архив от всеки гражданин или изследовател.

В момента се извършват проверки на материалите от подфонда "Общи дела", които представляват 23 838 архивни единици. Тяхното окончателно физическо предаване в ДА "Архиви" ще бъде завършено до края на септември 2010 г. Зам.-министър Вучков уточнява, че в държавния архив са предадени и полицейската картотека заедно с целия справочен апарат.

"За първи път се предава такъв огромен архивен масив за такъв кратък срок. Това е изумително, тъй като тава дума за колосална и трудна работа", коментира Георги Чернев, главен секретар на ДА "Архиви". По думите му от месец октомври 2010 г. всеки, който проявява интерес, може да ползва архивите свободно в читалните на агенцията.

"За МВР това вече е една затворена страница и една отворена страница за изследователите", казва го най-точно зам.-министър Вучков.

Адмирациите са за екипа на МВР, който спази закона и реши, че по-важно е тези архиви да станат публично достояние, а да продължи да си ги стиска, както правиха предишните ръководства на ведомството.

Поздравленията ще бъдат още по-силни, когато в края на тази година комисията получи почти в пълен обем документите на още по-големия архив на бившата Държавна сигурност.

От: в. Капитал