(С)тали(н)банска журналист(и)ка

А ето как самият Първанов повдига завесата на своя проект в своя вестник „24 часа“ на 16 август ( трета пиарска публикация във вестника на президента за него и семейството му в периода между 14 и 16 август). Абзацът от статията, която ни запознава обилно с уменията на президентската двойка да кара джетове в запазения само за тях евксиноградски залив ( и лигаво превъзнася семейното щастие на Първанови – точно 2 години след августовските публикации на в. „Уикенд“ за любовни авантюри на президента), е озаглавен така:
“Политиката има нужда от свежа кръв”.

Авторката Диана Кънчева ( същата, която на 12 март на пресконференцията на президента му зададе историческия с подмазвачеството си въпрос за това „кога най-после ще осъди медиите, които му се катерят по гърба), пише:

“Hаскоро президентът се определи като „плеймейкър“ на отбора, който ще реализира гражданския му проект ( което е лъжа на Кънчева – Първанов се самопредели като такъв по принцип, но не каза нищо за някакъв „граждански проект“ – бел. авт) . Намерил ли е вече голмайстор?
„Голмайстори има много. Но аз не смятам да бъда в авангарда, а по-скоро ще търся укрепване на основата на едно ново движение, което да позволи реализацията на хора с доказани способности, които по една или друга причина са непълно реализирани или са се дистанцирали от политиката“, обяснява президентът.
Но бърза да отхвърли съмненията, че ще рециклира стари муцуни в политиката. „Нека да има и стари, старостта не е порок, въпросът е да не бъдат компрометирани“, веднага намира аргументи опитният политик.
Той е убеден, че за тези 20 години партиите у нас реализират апарата си и точно това не позволява в парламента да влязат най-кадърните, които са реално полезни на управлението.
„Иска ми се да обединя усилията на хора и отляво, от центъра, а защо не и отдясно, които да дадат друг облик на политиката. И да дадем шанс на младите хора, които вече са се доказали – политиката има нужда от свежа кръв.“, заканва се той.”

Разбрахте ли сега (не само от в. „Сега“) с какво ни се „заканва“ Първанов? С със свежа кръв и муцуни, които смята за некомпрометирани. Но като се знае, че той смята самия себе си за „некомпрометиран“, можем да си представим какви „зайци“ ще извади по своите критерии още от будьоновката си този фокусник.

Някак между капките ( морска вода, кипнала от джетовете), Първанов прави първо признание за реално съществуващия негов проект и го определя като „движение“. Освен това, за втори път във второ интервю в рамките на два дни в същия вестник пуска „ любовни стрели“ не само към Запада, но и към „дясното“. В едното интервю заявява, че бил загърбил руските енергийни проекти. А тук ни умилява с едва ли не близките си връзка с …американския президент Джордж Буш.

Това внушение е обработено под формата на преразказ от услужливата репортерка, която по-нагоре ни информира за писателски напъни ( на тема „лидерството“) на Първанов, така:
“С Буш се чували често за медиците
Като се е отдал на писане, дали няма да ни разкрие скоро в книга и задкулисния живот на „Дондуков“ 2?
„Рано или късно ще се опитам да обобщя контактите си с интересни личности през годините, които са оставили у мен много ярки спомени“, не крие историкът Първанов.
През последната година той започна да открехва по малко вратата на своята политическа кухня. Преди време разказа, че през 2001 г. лично е канил Стефан Данаилов за президент и след като Ламбо не приел, сам се нагърбил с кандидатурата за президент. И спечели.
Преди месец пък разкри, че Сергей Станишев му предложил да е премиер през 2005 г., когато течаха преговорите в тройната коалиция.
Не е само това, има други, по-глобални неща, загадъчен е държавният глава. И за да предизвика любопитството, разказва как се обадил на американския президент Джордж Буш, когато талибани отвлякоха двама наши шофьори в Ирак. Разговорът бил с молба за помощ. Буш обаче бил достатъчно откровен, за да му каже дипломатично, че ще направят, каквото е по силите им, но да не разчитаме много, защото и те си имат доста такива случаи на главата.”

Дали е точна в преразказа си Кънчева. Ако е така, значи Първанов е пълен невежа в международните дела. Талибаните отвличат и убиват в Афганистан. В Ирак са всякакви други, но не и талибани. И ако президентът е толкова „прав“ по тези въпроси, колко може
да му се вярва за останалото? Нищо чудно, че си търси някой, като Калфин, който може да направи разлика между двете държави, в които има български военни ( тежко им с такъв главнокомандващ!).

Разбира се, както обикновено при него, Първанов е най-интересен с онова, което видимо „пропуска“ да каже. Ако с Буш се е „чувал“, то какво остава за Путин, когото той обяви фамилиарно за свой приятел в присъствието на „Джордж“ в София, демонстрирайки равнопоставеност в отношението си към съюзниците и несъюзниците. Защо ли избира сега да ни „зарибява“ с близостта си с републиканеца от демократичния свят, но мълчи за рекордните си по своята честота ( като за европейски президент) контакти с руския автократ Путин? Или пак „говори“ на западните посолства, но вече и на „дясното“ в България със заявката да е негов представител в своето „движение“ ( по модела на Сакскобуготски и Борисов)?

Отговорите, които няма да получите пряко, очаквайте в следващата серия от пропагандни криволици, които трябва да разчитате между редовете на подмазваческата журналистика.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/